Как искате да изглежда света в бъдещето?

[Doctor_Satan]

Понеже видях че има тема за това как си представяте света в бъдещето, ми дойде идеята да пусна тази тема. Та въпросът ми е : Как бихте желали да видите света в близкото или далечно бъдеще? Какво искате да се промени, да се случи?

Ще публикувам моя отговор под формата на клип :
http://www.youtube.com/watch?v=3_9Sh...ctr=1351789014

[UNITED2]

На теб май по-скоро ти се иска да се върнеш в миналото,а?

[defender]

ето го бъдещето "Откровение на Йоан"
останалото са човешки фантазии и блянове и нищо съществено.

[Nam3less3]

Да има street view, LTE и wi-fi навсякъде из страната.

[heartshapedbox]

Повече природа и по-малко бетон.
Невъзможно, за жалост.

[Rebirthing]

Между как искам и как би изглеждало има голяма разлика. Честно казано бих предпочела да живея в миналото, а не да виждам навсякъде дечица със закърнели мозъци, които размятат айфони, айпади, ай-не-знам-си-какво-си. Егати смотаното бъдеще ни очаква...

[Ambiguous]

Между как искам и как би изглеждало има голяма разлика. Честно казано бих предпочела да живея в миналото, а не да виждам навсякъде дечица със закърнели мозъци, които размятат айфони, айпади, ай-не-знам-си-какво-си. Егати смотаното бъдеще ни очаква...

Сигурно от 3-4 века насам всяко поколение казва, че следващото ще са идиоти.
За ваша жалост това не е така, това че не се придържа някой към установена норма/традиция не го прави глупав.

Искам в бъдеще да се извършат мнозинство реформи, би било хубаво ако се премине към абсолютен комунизъм ( не се бъркайте със социализъм) или ако не това, поне да се отнеме правото да гласува човек който не е преминал през курс по политическа ориентированост, където хората ще бъдат обучавани да гледат на нещо повече от външния вид на кандидата.

[Doctor_Satan]

Сигурно от 3-4 века насам всяко поколение казва, че следващото ще са идиоти.
За ваша жалост това не е така, това че не се придържа някой към установена норма/традиция не го прави глупав.

Искам в бъдеще да се извършат мнозинство реформи, би било хубаво ако се премине към абсолютен комунизъм ( не се бъркайте със социализъм) или ако не това, поне да се отнеме правото да гласува човек който не е преминал през курс по политическа ориентированост, където хората ще бъдат обучавани да гледат на нещо повече от външния вид на кандидата.

Хмммм това не го очаквах. Поражда няколко въпроса в мен.
Първо - Комунизъм в смисъл абсолютен тоталитаризъм, или комунизъм в смисъл - "Хората са равни, свободни, светло бъдеще за всички, бла бла бла"(анархо-комунизъм)?
Комунизмът по принцип си е утопия. Предвид всичкото налично знание за човека, като социално същество, съвсем спокойно можем да заключим, че такова общество е напълно неприложимо в човешкия свят. Както и да е, това не е основния ми въпрос. Въпросът ми е : Дори и да се осъществи на практика такова общество, където всички са щастливи, няма нужда от власт, хората споделят всичко помежду си. То тогава няма ли да се изгуби гениалността на човечеството? Ако се замислиш, ще видиш че основата на всяка "велика" идея е някакво противопоставяне, противоречие със статуквото. Също както и гениалните поети пишат гениални неща, защото имат проблеми върху които да разсъждават. Ако всички са щастливи и няма проблеми, тогава гениалността, онази борбеност и стремеж към ново, "по-добро", няма ли да изчезне? Именно бруталната реалност създава стремежа към ново - прогреса. Ако всеки беше дебел и щастлив, никой нямаше да търси нищо ново, нищо по-добро. В един примерен случай на идеално общество, гениалността на хората не би ли изчезнала, при положение че тази гениалност е породена именно от недостатъците на обществото?
Също така, всяка една система в природата, включително и човешката, работи толкова по-добре, колкото отделните й елементи(индивидите) са "по-еднакви", или в синхрон. Така че наличието на съвършено общество не предполага ли пълното уеднаквяване на индивидите? Въпросът ми е естествено валиден, само ако разбираш комунизма по този начин. Ако не е така, взимам си думите обратно.

[Ambiguous]

Хмммм това не го очаквах. Поражда няколко въпроса в мен.
Първо - Комунизъм в смисъл абсолютен тоталитаризъм, или комунизъм в смисъл - "Хората са равни, свободни, светло бъдеще за всички, бла бла бла"(анархо-комунизъм)?
Комунизмът по принцип си е утопия. Предвид всичкото налично знание за човека, като социално същество, съвсем спокойно можем да заключим, че такова общество е напълно неприложимо в човешкия свят. Както и да е, това не е основния ми въпрос. Въпросът ми е : Дори и да се осъществи на практика такова общество, където всички са щастливи, няма нужда от власт, хората споделят всичко помежду си. То тогава няма ли да се изгуби гениалността на човечеството? Ако се замислиш, ще видиш че основата на всяка "велика" идея е някакво противопоставяне, противоречие със статуквото. Също както и гениалните поети пишат гениални неща, защото имат проблеми върху които да разсъждават. Ако всички са щастливи и няма проблеми, тогава гениалността, онази борбеност и стремеж към ново, "по-добро", няма ли да изчезне? Именно бруталната реалност създава стремежа към ново - прогреса. Ако всеки беше дебел и щастлив, никой нямаше да търси нищо ново, нищо по-добро. В един примерен случай на идеално общество, гениалността на хората не би ли изчезнала, при положение че тази гениалност е породена именно от недостатъците на обществото?
Също така, всяка една система в природата, включително и човешката, работи толкова по-добре, колкото отделните й елементи(индивидите) са "по-еднакви", или в синхрон. Така че наличието на съвършено общество не предполага ли пълното уеднаквяване на индивидите? Въпросът ми е естествено валиден, само ако разбираш комунизма по този начин. Ако не е така, взимам си думите обратно.

Визирах комунистическият идеал на Маркс, където няма власт и обществото само се регулира, прав си че тази утопия е невъзможна но все пак въпросът е "Как искаме света да изглежда в бъдещето".
Вярно е твърдението, че "велики" идеи и хора са тези които са променили коренно света в които живеем.
Тези събития са променили тогавашните норми и разбирания към по-добри с което са останали в историята като Magnum Opus на човека измислил ги.Тук трябва да се вгледаме във думата "по-добри", в света които представлява абсолютния комунизъм, няма да има "по-добра" система, защото какво може да е по-добро от липсата на такава?
Следователно си прав, че няма да има "велики" хрумвания свързани с политиката и бита, но не се и нуждаем от такива събития имайки предвид обстановката в която се намираме, от тук нататък може да се дискутира значението на "велико откритие" и "велика личност" и дали ще имаме нужда от такива, но за това друг път.

Не смятам, че когато първичните нужди на всеки човек са задоволени ще се прекъсне стремежа към прогрес.
Просто всичката тази енергия ще се насочи в друга посока, нека кажем като пример - научни изследвания.Любопитството и стремежа към инновации е заложено в човешкото ни мислене и според мен момент в който ще спрем да задаваме въпроси няма да настъпи, хората се нуждаят от цел, дори човек да е във време на преход не след дълго време ще си зададе нова цел.

[Doctor_Satan]

[Incadeptus]

Искам да дойде THE END OF THE WORLD

[npp]

добре ще е да няма повече лошотия между човеците, но да има доброта дори

[ScarlettS]

Аз пък съм много доволна, че живея сега, а не в миналото. Главните причини са развитието на медицината, много по-добрите условия на живот и убеждението ми, че в следствие на посочените, хората днес са много по-интелигентни.

Наскоро се заформи следната тема в един разговор: кое бихте избрали - да имате възможността да живеете вечно (като можете да решите да умрете във всеки един момент, ако искате), но да не можете да имате деца или сегашния вариант - можете да се възпроизвеждате, но имате ограничено времетраене на живота - средно 70 години. Другите две комбинации(възможност за вечен живот+репродукция и съответно липсата и на двете) е ясно, че са неблагоприятни за просъществуването на цивилизацията.

Последиците в глобален план главно от биологична гледна точка на вечния живот и липсата на възпроизвеждане също са горе долу ясни на всички, но в личен отговорите на всички бяха доста различни. Все пак ми е интересно вие какво мислите и какъв според вас ще е резултатът.

[defender]

Аз пък съм много доволна, че живея сега, а не в миналото. Главните причини са развитието на медицината, много по-добрите условия на живот и убеждението ми, че в следствие на посочените, хората днес са много по-интелигентни.

Наскоро се заформи следната тема в един разговор: кое бихте избрали - да имате възможността да живеете вечно (като можете да решите да умрете във всеки един момент, ако искате), но да не можете да имате деца или сегашния вариант - можете да се възпроизвеждате, но имате ограничено времетраене на живота - средно 70 години. Другите две комбинации(възможност за вечен живот+репродукция и съответно липсата и на двете) е ясно, че са неблагоприятни за просъществуването на цивилизацията.

Последиците в глобален план главно от биологична гледна точка на вечния живот и липсата на възпроизвеждане също са горе долу ясни на всички, но в личен отговорите на всички бяха доста различни. Все пак ми е интересно вие какво мислите и какъв според вас ще е резултатът.

според мен сегашния вариант - да можем да се възпроизвеждаме, но да имаме ограничено времетраене на живота - средно 70 години. е по-добрият.
Това е възможно най-благоприятно за човека, не случайно Божията премъдрост ни е поставил в тези условие.
От друга страна вечното съществуване на човека в сегашното му греховно състояние няма да е за негово добро.

[Doctor_Satan]

според мен сегашния вариант - да можем да се възпроизвеждаме, но да имаме ограничено времетраене на живота - средно 70 години. е по-добрият.
Това е възможно най-благоприятно за човека, не случайно Божията премъдрост ни е поставил в тези условие.
От друга страна вечното съществуване на човека в сегашното му греховно състояние няма да за негово добро.

Абе ей, цървул, да спреш да се превземаш. Бас ловя че ако трябваше наистина да направиш такъв избор, то щеше да избереш вечния живот. Твоите вярвания са само на теория. Личи си от километри. Сигурен съм, че и майка си ще продадеш, за да живееш вечно.... Ама понеже няма кой да ти го предложи, е много лесно да се правиш на christian & shit.
Виж ако беше npp, за него по може да повярвам, че няма да иска да живее вечно.Въпреки че и той може да се огъне. Но ти..... не. Де да имаше някой да ти предложи такава сделка.... щяха да ти светнат очите като на малко еврейче.

[Incadeptus]

Абе ей, цървул, да спреш да се превземаш. Бас ловя че ако трябваше наистина да направиш такъв избор, то щеше да избереш вечния живот. Твоите вярвания са само на теория. Личи си от километри. Сигурен съм, че и майка си ще продадеш, за да живееш вечно.... Ама понеже няма кой да ти го предложи, е много лесно да се правиш на christian & shit.
Виж ако беше npp, за него по може да повярвам, че няма да иска да живее вечно.Въпреки че и той може да се огъне. Но ти..... не. Де да имаше някой да ти предложи такава сделка.... щяха да ти светнат очите като на малко еврейче.

Ама ти не знаеш лии?Нпп не е човек,той е човешка черупка,оправлявана от вси светии ;д и бога с малка буква,разбира се

[defender]

Бас ловя че ако трябваше наистина да направиш такъв избор, то щеше да избереш вечния живот.

хаха, ок,
а лютеница обичам ли?

[Doctor_Satan]

хаха, ок,
а лютеница обичам ли?

По-скоро си фен на майонезата....

[Incadeptus]

хаха, ок,
а лютеница обичам ли?

Е,ся за лютеница не знам,ама знам,че обичаш да мастурбираш

[FuckedUp]

според мен сегашния вариант - да можем да се възпроизвеждаме, но да имаме ограничено времетраене на живота - средно 70 години. е по-добрият.
Това е възможно най-благоприятно за човека, не случайно Божията премъдрост ни е поставил в тези условие.
От друга страна вечното съществуване на човека в сегашното му греховно състояние няма да е за негово добро.

[Auriss]

Вечен живот. Тенк ю. Децата са ми симпатични и мисля че бих искал лапе някой ден, но въпросното желание определено не ми е цел в живота. Просто нещо си там ... като да искам да изляза в космоса. Може и да се случи някой ден, може и да не се.

Що се отнася до финале грандето на моето пътуване - кой знае - възможно да е ми се прииска да му сложа края някой ден. Няма как да знам със сигурност. Въпросът е, че в момента съм наясно, че има прекалено много неща, които искам да свърша и прекалено малко време, в което това да стане действителност. Да си го кажем направо - да жертвам една мечта за да сбъдна хиляда други ми се вижда добра алтернатива. Пък развитието (или крахът) на цивилизацията не е моя отговорност. Биологичен вид сме, нищо повече. Ако в следствие на обстоятелствата се затрием - шанс - имало е причина за това. И не говоря за някакъв план свише, а за чисто психологични/социални последици.
Факт е и че не съм останал с впечатлението болшинството родители да се чувстват щастливи/осъществени 'щото си имат кученце, което да обучават.

Малко въпрос на отговорност към човешката раса срещу стремеж към усъвършенстване на личността ми се струва, пък аз определено не съм комунист ... примерно .

[ScarlettS]

^
Не че ме учудва, но съвпада с моята позиция.

[Doctor_Satan]

Оооо ScarlettS къде се губиш? Липсваха ми закачливите ти критики.

На въпроса ти.... И аз бих избрал вечният живот. Както вероятно и всеки човек. Но искам да вметна нещо: Стремежът към личностно усъвършенстване и благополучие е почти същото като желанието да живееш до 70 год ама с поколение. Подобни са защото и двете идеи са обвързани с човешки егоизъм. В единия случай обаче той е индивидуален и достижим, а в другия случай е колективен и дефакто е осъществим само като идея за благополучие в бъдещето (И така индиректно благополучие сега, с идеята че си оставил нещо след себе си и си допринесъл за нещо). Но и в двата случай водещият мотив е егоизъм. Така че, субективно погледнато, няма някаква съществена разлика. Освен обективно за човешкият род, който в единия случай ще пострада. Но на никой не му пука за това. А който предпочете да живее до 70год. ще го направи с идеята да се почувства значим и "осъществен" в бъдещето, а не защото наистина му пука за човешкия род. Зад всичките тези идеи, като комунизма и " общото благо", стои всъщност колективния егоизъм. Нищо повече.

[ScarlettS]

Колкото и да ми иска да поспоря с теб просто така за спорта, съм съгласна. И все пак ако следваме тази логика всяко човешко действие може да се обвърже с егоизъм, следователно твоят принцип обезсмисля използването на термина. Всъщност е ясно, че щом човек предприема дадено действие, го прави или защото мисли, че ще му донесе нещо добро или защото дори да знае, че е лошо за него, то е в името на нещо, което му носи достатъчно смисъл да се чувства добре от избора си. Не само хората, но и като цяло никое живо същество не прави нищо с цел умишлено да се прецака без абсолютно никаква облага. Тоест собственото благо е очаквано, естествено, биологично обосновано, но решението да го съчетаеш с полза и за другите, се смята за алтруизъм. Съответно като егоистични се оценяват проявите, носещи единствено благополучие на извършителя понякога дори за сметка на останалите.

На въпроса ти.... И аз бих избрал вечният живот. Както вероятно и всеки човек.

И на мен ми е много чужда противоположната идея, но очаквах, че повечето хора ще изберат точно нея. В разговора тогава отговорите бяха нещо като 50 на 50. Най-много ме изненада изказването на едно момче: "Естествено, че ще избера децата. За какво ми е да живея вечно? Те са смисълът на живота. Аз не искам нищо повече от обикновен живот - да си направя семейство и науча децата си да бъдат хора". Действително от гледна точка на еволюцията това е адекватния "смисъл" на живота. Не твърдя, че разполагам с някакъв по-висш смисъл, дори напротив - клоня по-скоро към липсата на такъв. И все пак заявяването на продължението на рода като основен смисъл и удовлетвореността от това, са ми напълно непонятни.

[Doctor_Satan]

Колкото и да ми иска да поспоря с теб просто така за спорта, съм съгласна. И все пак ако следваме тази логика всяко човешко действие може да се обвърже с егоизъм, следователно твоят принцип обезсмисля използването на термина. Всъщност е ясно, че щом човек предприема дадено действие, го прави или защото мисли, че ще му донесе нещо добро или защото дори да знае, че е лошо за него, то е в името на нещо, което му носи достатъчно смисъл да се чувства добре от избора си. Не само хората, но и като цяло никое живо същество не прави нищо с цел умишлено да се прецака без абсолютно никаква облага. Тоест собственото благо е очаквано, естествено, биологично обосновано, но решението да го съчетаеш с полза и за другите, се смята за алтруизъм. Съответно като егоистични се оценяват проявите, носещи единствено благополучие на извършителя понякога дори за сметка на останалите.

Да, ясно е че всичко е с цел егоизъм. Но този егоизъм е човешки, той не е обективен. Затова използването на термина е валидно, но само ако изключим човека от уравнението, или ако приемем че човешкото същество е възможно да мисли извън рамките на биологично заложения егоизъм. Интересно ми е ... това изобщо възможно ли е, или просто егоизма преминава на други, по-философски нива?

Тоест собственото благо е очаквано, естествено, биологично обосновано, но решението да го съчетаеш с полза и за другите, се смята за алтруизъм.

Да , но аз ти казвам че САМОТО РЕШЕНИЕ да споделиш облагата с други е егоизъм. Просто е в различна форма. Никой не споделя с другите просто ей така, винаги има някакъв скрит мотив. Дали за да се почувства "добър" или в последствие да извлече някакви дивиденти, няме значение. В крайна сметка пак стигаме до индивидуалния егоизъм. Точно това и беше идеята която предложих, относно първоначалният ти въпрос. Всичко опира до някакво собствено благо, пък било то и на психична(чисто идейна) основа. С това, алтруизма, като идея за помагане на другите, без лична облага, е несъществуващ. А самото "споделяне" на облагата е също от егоистични подбуди. Надявам се, сега разбираш защо твърдя че между двата предложени ИЗБОРА (Да живееш вечно без деца или ограничено, но с деца) няма огромна разлика. Поне не и като субективен ИЗБОР.

И все пак заявяването на продължението на рода като основен смисъл и удовлетвореността от това, са ми напълно непонятни.

Мхм, и на мен. Ама то друго май не остава. Така или иначе ще умреш и нищо няма да остане след теб. Виж ако имаш деца, то все пак някаква част от теб продължава да съществува. Така че, като обективен(т.е. природен, еволюционен) смисъл на живота - борбата за оцеляване и за продължаване на рода е единственото наистина "смислено" нещо.