- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Как искате да изглежда света в бъдещето?
Понеже видях че има тема за това как си представяте света в бъдещето, ми дойде идеята да пусна тази тема. Та въпросът ми е : Как бихте желали да видите света в близкото или далечно бъдеще? Какво искате да се промени, да се случи?
Ще публикувам моя отговор под формата на клип :
http://www.youtube.com/watch?v=3_9Sh...ctr=1351789014![]()
![]()
На теб май по-скоро ти се иска да се върнеш в миналото,а?![]()
ето го бъдещето "Откровение на Йоан"
останалото са човешки фантазии и блянове и нищо съществено.
Последно редактирано от defender : 11-01-2012 на 20:32
Да има street view, LTE и wi-fi навсякъде из страната.
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
Повече природа и по-малко бетон.
Невъзможно, за жалост.
Искам да дойде THE END OF THE WORLD
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
добре ще е да няма повече лошотия между човеците, но да има доброта дори
Последно редактирано от npp : 11-03-2012 на 20:35
Аз пък съм много доволна, че живея сега, а не в миналото. Главните причини са развитието на медицината, много по-добрите условия на живот и убеждението ми, че в следствие на посочените, хората днес са много по-интелигентни.
Наскоро се заформи следната тема в един разговор: кое бихте избрали - да имате възможността да живеете вечно (като можете да решите да умрете във всеки един момент, ако искате), но да не можете да имате деца или сегашния вариант - можете да се възпроизвеждате, но имате ограничено времетраене на живота - средно 70 години. Другите две комбинации(възможност за вечен живот+репродукция и съответно липсата и на двете) е ясно, че са неблагоприятни за просъществуването на цивилизацията.
Последиците в глобален план главно от биологична гледна точка на вечния живот и липсата на възпроизвеждане също са горе долу ясни на всички, но в личен отговорите на всички бяха доста различни. Все пак ми е интересно вие какво мислите и какъв според вас ще е резултатът.
Вечен живот. Тенк ю. Децата са ми симпатични и мисля че бих искал лапе някой ден, но въпросното желание определено не ми е цел в живота. Просто нещо си там ... като да искам да изляза в космоса. Може и да се случи някой ден, може и да не се.
Що се отнася до финале грандето на моето пътуване - кой знае - възможно да е ми се прииска да му сложа края някой ден. Няма как да знам със сигурност. Въпросът е, че в момента съм наясно, че има прекалено много неща, които искам да свърша и прекалено малко време, в което това да стане действителност. Да си го кажем направо - да жертвам една мечта за да сбъдна хиляда други ми се вижда добра алтернатива. Пък развитието (или крахът) на цивилизацията не е моя отговорност. Биологичен вид сме, нищо повече. Ако в следствие на обстоятелствата се затрием - шанс - имало е причина за това. И не говоря за някакъв план свише, а за чисто психологични/социални последици.
Факт е и че не съм останал с впечатлението болшинството родители да се чувстват щастливи/осъществени 'щото си имат кученце, което да обучават.
Малко въпрос на отговорност към човешката раса срещу стремеж към усъвършенстване на личността ми се струва, пък аз определено не съм комунист ... примерно.
Оооо ScarlettS къде се губиш? Липсваха ми закачливите ти критики.
На въпроса ти.... И аз бих избрал вечният живот. Както вероятно и всеки човек. Но искам да вметна нещо: Стремежът към личностно усъвършенстване и благополучие е почти същото като желанието да живееш до 70 год ама с поколение. Подобни са защото и двете идеи са обвързани с човешки егоизъм. В единия случай обаче той е индивидуален и достижим, а в другия случай е колективен и дефакто е осъществим само като идея за благополучие в бъдещето (И така индиректно благополучие сега, с идеята че си оставил нещо след себе си и си допринесъл за нещо). Но и в двата случай водещият мотив е егоизъм. Така че, субективно погледнато, няма някаква съществена разлика. Освен обективно за човешкият род, който в единия случай ще пострада. Но на никой не му пука за това. А който предпочете да живее до 70год. ще го направи с идеята да се почувства значим и "осъществен" в бъдещето, а не защото наистина му пука за човешкия род. Зад всичките тези идеи, като комунизма и " общото благо", стои всъщност колективния егоизъм. Нищо повече.
Колкото и да ми иска да поспоря с теб просто така за спорта, съм съгласна. И все пак ако следваме тази логика всяко човешко действие може да се обвърже с егоизъм, следователно твоят принцип обезсмисля използването на термина. Всъщност е ясно, че щом човек предприема дадено действие, го прави или защото мисли, че ще му донесе нещо добро или защото дори да знае, че е лошо за него, то е в името на нещо, което му носи достатъчно смисъл да се чувства добре от избора си. Не само хората, но и като цяло никое живо същество не прави нищо с цел умишлено да се прецака без абсолютно никаква облага. Тоест собственото благо е очаквано, естествено, биологично обосновано, но решението да го съчетаеш с полза и за другите, се смята за алтруизъм. Съответно като егоистични се оценяват проявите, носещи единствено благополучие на извършителя понякога дори за сметка на останалите.
И на мен ми е много чужда противоположната идея, но очаквах, че повечето хора ще изберат точно нея. В разговора тогава отговорите бяха нещо като 50 на 50. Най-много ме изненада изказването на едно момче: "Естествено, че ще избера децата. За какво ми е да живея вечно? Те са смисълът на живота. Аз не искам нищо повече от обикновен живот - да си направя семейство и науча децата си да бъдат хора". Действително от гледна точка на еволюцията това е адекватния "смисъл" на живота. Не твърдя, че разполагам с някакъв по-висш смисъл, дори напротив - клоня по-скоро към липсата на такъв. И все пак заявяването на продължението на рода като основен смисъл и удовлетвореността от това, са ми напълно непонятни.
Да, ясно е че всичко е с цел егоизъм. Но този егоизъм е човешки, той не е обективен. Затова използването на термина е валидно, но само ако изключим човека от уравнението, или ако приемем че човешкото същество е възможно да мисли извън рамките на биологично заложения егоизъм. Интересно ми е ... това изобщо възможно ли е, или просто егоизма преминава на други, по-философски нива?
Да , но аз ти казвам че САМОТО РЕШЕНИЕ да споделиш облагата с други е егоизъм. Просто е в различна форма. Никой не споделя с другите просто ей така, винаги има някакъв скрит мотив. Дали за да се почувства "добър" или в последствие да извлече някакви дивиденти, няме значение. В крайна сметка пак стигаме до индивидуалния егоизъм. Точно това и беше идеята която предложих, относно първоначалният ти въпрос. Всичко опира до някакво собствено благо, пък било то и на психична(чисто идейна) основа. С това, алтруизма, като идея за помагане на другите, без лична облага, е несъществуващ. А самото "споделяне" на облагата е също от егоистични подбуди. Надявам се, сега разбираш защо твърдя че между двата предложени ИЗБОРА (Да живееш вечно без деца или ограничено, но с деца) няма огромна разлика. Поне не и като субективен ИЗБОР.
Мхм, и на мен. Ама то друго май не остава. Така или иначе ще умреш и нищо няма да остане след теб. Виж ако имаш деца, то все пак някаква част от теб продължава да съществува. Така че, като обективен(т.е. природен, еволюционен) смисъл на живота - борбата за оцеляване и за продължаване на рода е единственото наистина "смислено" нещо.
според мен сегашния вариант - да можем да се възпроизвеждаме, но да имаме ограничено времетраене на живота - средно 70 години. е по-добрият.
Това е възможно най-благоприятно за човека, не случайно Божията премъдрост ни е поставил в тези условие.
От друга страна вечното съществуване на човека в сегашното му греховно състояние няма да е за негово добро.
Абе ей, цървул, да спреш да се превземаш. Бас ловя че ако трябваше наистина да направиш такъв избор, то щеше да избереш вечния живот. Твоите вярвания са само на теория. Личи си от километри. Сигурен съм, че и майка си ще продадеш, за да живееш вечно.... Ама понеже няма кой да ти го предложи, е много лесно да се правиш на christian & shit.
Виж ако беше npp, за него по може да повярвам, че няма да иска да живее вечно.Въпреки че и той може да се огъне. Но ти..... не. Де да имаше някой да ти предложи такава сделка.... щяха да ти светнат очите като на малко еврейче.
Милион пъти съм казвал,че след като умрете не всичко свършва,тоест н ищо не свършва и ще ви кажа за милионен път защо.Значи вие сега виждате през очите ви,виждате нещо и съществувате някъде.Та след като умрете вие би следвало да не виждате нищо.Няма такова нещо като нищо,тоест все ще виждате нещо някъде.
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
^
![]()
Аз пък се надявам да отвикнеш от навика си да четеш между редовете.Много добре те разбрах. Просто аз говоря за разбирането на термините алтруизъм и егоизъм в контекста на нашия свят, а не в абсолютния смисъл. Ще пробвам да го представя по-точно:
егоизъм+определени убеждения=>полза за индивида и другите; целият процес - единственият познат човешки 'алтруизъм'
Неслучайно в началото се съгласих с теб, но после предложих алтернативна дефиниция на понятията. Спрямо твоето определение на алтруизъм - действие в името на чуждото благополучие без лична облага, както казах още в началото, наистина е невъзможно. Преди време имахме същия спор за свободната воля, доколкото помня. Аз използвам термините, съобразени с познатия свят на хората най-вече, за да спестя време. Всъщност повечето подобни наименования са неточни и тяхното абсолютно проявление в нашия свят лесно може да се обори. Не разбирам обаче какъв смисъл намираш ти в цялото това безплодно усилие.![]()