Как искате да изглежда света в бъдещето?

[Chacho]

Всичките Аз образи са плод на моя ум, аз съм техен творец.Вашите образи са плод на вашия ум. Така че аз съм нищо и всичко едновременно. Образите са мои, и аз мога да бъда всеки един от тях, но на основно ниво, аз съм нищо и никой. Също както вселената е нищо, но ума го прави нещо. Умът материализира всичко. Нищо не съществува докато умът не получи някаква информация за него. С получаването на някаква информация, умът чертае преполагаем образ на нещото. Точно затова, хората които са видели и преживели различни неща, имат различно възприемане на света.Образът обаче е винаги отражение на човека, на АЗ-ът. Възприемането на света, става в съответствие с АЗ-ът, с твореца, с всичко което представлява човека. Света може да бъде какъвто пожелаеш, също както и човека може да бъде какъвто пожелае... Ключът към творенето на всяка реалност, се държи от самия творец - човека. Света и човека са нищо, докато Аз-ът не му придаде някаква роля и смисъл. Всичките роли и смисъли са в мен.

Докторе и аз ти споделям вижданията донякъде, ще обясня къде е разликата. Първо ще кажа, че всичко в мен като идеи е тръгнало от търсенето на смисъл. Та търсих го под дърво и камък. Така избягах към атеизма, така почнах да търся абсолютни истини и обективност, и стигам до заключението, че всичко е в главите ни, а извън човешката ни същност такъв смисъл, какъвто аз гоня, не го намирам. Сега, ако правилно съм те разбрал, ти имаш същия проблем - че всичко произтича от субективността на гледната ни точка, а ако се разделим с нея, сякаш попадаме в един сив и тих свят. И наред с това идва едно усещане за ненужност, което странно буди примирение вместо притеснение.
Ако съм те разбрал правилно, затова се опитах с мои думи донякъде, то разликата е в емоциите ни. Както се примирявам с разбиранията си, така се и примирявам със съдбата си да бъда човек сред хора като мен. В тази затворена системка смисълът, добротата, моралът, чувствата и другите понятия вече имат тежест. Те я пазят да не рухне. На вселената й е все тая това дали ще се случи. Но пък аз съм чувстващо същество. Когато игнорирам това - все още усещам глад и жажда. Когато дам свобода на емоцията - стигам и до загрижеността. Стигам и до удоволствие, и до мъка и състрадание. Последните според мен произтичат от удоволствието. И честно казано, предпочитам да чувствам, отколкото да не чувствам. И за двете нямам причина, люшнах се към първото и си седя там.

[Incadeptus]

ами да,няма смисъл,но има баланс

[Doom_Stalker]

Докторе и аз ти споделям вижданията донякъде, ще обясня къде е разликата. Първо ще кажа, че всичко в мен като идеи е тръгнало от търсенето на смисъл. Та търсих го под дърво и камък. Така избягах към атеизма, така почнах да търся абсолютни истини и обективност, и стигам до заключението, че всичко е в главите ни, а извън човешката ни същност такъв смисъл, какъвто аз гоня, не го намирам. Сега, ако правилно съм те разбрал, ти имаш същия проблем - че всичко произтича от субективността на гледната ни точка, а ако се разделим с нея, сякаш попадаме в един сив и тих свят. И наред с това идва едно усещане за ненужност, което странно буди примирение вместо притеснение.
Ако съм те разбрал правилно, затова се опитах с мои думи донякъде, то разликата е в емоциите ни. Както се примирявам с разбиранията си, така се и примирявам със съдбата си да бъда човек сред хора като мен. В тази затворена системка смисълът, добротата, моралът, чувствата и другите понятия вече имат тежест. Те я пазят да не рухне. На вселената й е все тая това дали ще се случи. Но пък аз съм чувстващо същество. Когато игнорирам това - все още усещам глад и жажда. Когато дам свобода на емоцията - стигам и до загрижеността. Стигам и до удоволствие, и до мъка и състрадание. Последните според мен произтичат от удоволствието. И честно казано, предпочитам да чувствам, отколкото да не чувствам. И за двете нямам причина, люшнах се към първото и си седя там.

Да, така е, само че аз не изпитвам емоции. Точно затова винаги съм бил в противоречие с останалите. И именно емоциите са тези неща, които затвърждават фалшивото усещане за реалност. И именно по този начин съществува обществото и хората, именно така съществува групово създадения Аз-образ... Аз-ът се храни от емоциите, той ги търси и се определя чрез тях.... Ако няма чувства и нещо с което Аз-ът да се изживява, то Аз-ът вече отслабва. Ето защо хората постоянно търсят емоции, чувства, отношения от други хора, морални ценности, доброта и т.н. Те имат нужда от тези неща за да се изживяват като нещо, защото чувствата са най-доброто потвърждение на това че се чувстваш жив, че си тук и имаш някаква цел. И ти добре си осъзнал това, и си предпочел да "чувстваш", защото това ти дава много. И това наистина е така. Само че разликата е в това че аз не мога да чувствам... А пък хората около мен очакват да чувствам, да играя някаква роля, да реагирам според делата им както те реагират според моите... хората искат да съм част от игрите и ролите им, с които те самите поддържат фалшивия си Аз-образ. Но аз никога не съм могъл да чувствам, следователно и никога не съм бил напълно част от групата и малките игрички.Нито пък съм се "изживявал" тези малки игрички като свои и част от моя характер. Но пък изпитвах вина и срам, понеже трябваше цял живот да се крия. И докато ти можеш да си "затвориш очите" и да "преживяваш" неща и да изпитваш емоции, то аз не мога. Пред мен веднага лъсва фалша на цялата тази работа - на глупостите и коректните простотии които хората си измислят заради самите себе си. Ако можех и аз да избирам, сигурно щях да предпочета емоциите... Да тъна и аз в блажено неведение и просто да се "изживявам" като някой (чрез съответните чувства - радост, щастие, загриженост, тъга и т.н.). Но не мога.

[Auriss]

Но пък изпитвах вина и срам, понеже трябваше цял живот да се крия.

Дали би бил така добър да поясниш как хем не умееш да чувстваш, хем се чувстваш виновен и засрамен от този факт. Наистина не разбирам.

[Doom_Stalker]

Дали би бил така добър да поясниш как хем не умееш да чувстваш, хем се чувстваш виновен и засрамен от този факт. Наистина не разбирам.

Вината и срамът не са естествени човешки емоции, те са в друга категория. Вина, срам, съвест и т.н. са наложен психически коректив в мисленето и чувствата. Така че тези "чувства" на вина и срам са по-скоро психична функция, отколкото истински чувства и емоции. Не е нужно да си емоционален типаж за да чувстваш срам и вина... Чувството на вина се втълпява, като един естествен контролиращ механизъм на поведението на индивида, и се налага от родителите и обществото... Това няма нищо общо с емоциите...

Можеш да накараш и едно куче да "изпитва" вина и срам, и целта на това е да го научиш да не прави определени неща. Създаваш му схема на действие в мозъка. Същото е и с човека. Но това е в съвсем различна категория от тази на човешките чувства.

[defender]

Дали би бил така добър да поясниш как хем не умееш да чувстваш, хем се чувстваш виновен и засрамен от този факт. Наистина не разбирам.

и Ауриса ти надуши вонята още от първия път............................. .

[Doom_Stalker]

и Ауриса ти надуши вонята още от първия път............................. .

Просто не ми е добър изказа и често правя логически грешки в писането. И те идват най-вече от това че в моята глава нещата са подредени по различен начин. Аз съм установил различни логически връзки, които в моето съзнание са изяснени, но в главата на четящия не са. Той възприема нещата по-различен начин. А аз като не съм уточнил моето възприемане на нещата(в случая вината и срама), той естествено ги възприема според общоприетия начин(или според своя собствен), затова и се получава несъответствие.
Но пък ако тръгна да изяснявам всяка взаимовръзка и схематично да представя аргументите си ,то ще трябва да пиша километрични постове. А честно казано, нямам желание за това, пък и едва ли някой би чел подобни постове.

[npp]

по принцип няма 'аз', затова и в Писанието(Библията) не съществува такова понятие, а във всяка душа има отличителна уникалност по отношение на характера и в истинският Господ Бог, но това е защото самията Той създава всяка една от тях така определяйки ролята на всички още в самото начало на вечността, което означава че под системата на "греха" съществува възможност човека да се изгуби по отношение на истинската (си) индивидуалност, затова и одушевеното същества е представено в Писанието(Библията) като нещо, което само по себе си не притежава 'аз', поради това и докато душата е под "греха" има възможност да се заблуди в разни изкуствено създадени афекти от "тъмнината", както е и в случая с т.нар. "азове" (например, индуската философия за аза, и дори фройдиската теория за животното яхнало супер животното), колокото за съвестта, досега имаше също и такава, която е изкуствено създадена от системата на духовното/религиозното беззаконие, поради което съвестта не винаги подтикваше човека към правия път, например колко много хора имаха угризения на съвестта дори само за това че са правили съвсем естествена любов с брачните си партньори?!, нещо което истинският Господ Бог създаде като напълно добро, за което и е писано:

"А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха." Битие 2: 25