Какво ще кажете за изневярата? Изневерявали ли сте, а на вас?

[draid]

Няма извинение за изневярата, освен слаб характер и слаба ценностна система. Противни са ми хората които го правят. Не съм изневерявал и никога не бих.

[bitchwolf]

По-скоро не е нужно извинение. Това е нещо, което не може да бъде поправено или върнато назад. Или те приемат с грешката или не живеят с теб, но има твърде много хора, характери, случаи и поводи, така че нека не конкретизираме изневярата и не я слагаме в рамки. Тя е твърде обширно понятие за постъпки.

[DisappointedDreamer]

Никога не казвай никога.

Изневерявала съм. Противно е, нда. Аз съм противна. Защо ли? Нямаше ги чувствата, търсех нещо друго/различно/истинско. Защо не го/ги напуснах? Защото се заблуждавах, че нещата ще потръгнат? Гордея ли се? Не, разбира се. Мога ли да върна времето назад и да променя нещата? Не и затова и няма смисъл да си блъскам главата, да съжалявам, да се чувствам виновна.

Бих ли го направила отново? Не знам.

По-скоро не е нужно извинение. Това е нещо, което не може да бъде поправено или върнато назад.

Ти като направиш нещо, което не се нрави на някого, извиняваш ли се? Да, нали? Въпреки, че постъпката ти не може да бъде върната назад.

[draid]

Никога не казвай никога.

Изневерявала съм. Противно е, нда. Аз съм противна. Защо ли? Нямаше ги чувствата, търсех нещо друго/различно/истинско. Защо не го/ги напуснах? Защото се заблуждавах, че нещата ще потръгнат? Гордея ли се? Не, разбира се. Мога ли да върна времето назад и да променя нещата? Не и затова и няма смисъл да си блъскам главата, да съжалявам, да се чувствам виновна.

Бих ли го направила отново? Не знам.

Това е плява и много добре го знаеш. Любимата фраза на несигурните.

[DisappointedDreamer]

Това е плява и много добре го знаеш. Любимата фраза на несигурните.

Не ми е любима. Смятам я за клише, а аз мразя клишета. Нарочна я казах обаче.
Научи се да четеш и да вникваш зад думите на хората/потребителите

[draid]

Душице, не можеш да се заяждаш с мен, не го ли разбра ?

Изневярата е долно нещо, всеки който го е правил не уважава достатъчно дори самия себе си.

[DisappointedDreamer]

^Продължавай да го повтаряш. Не ме обижда.

[bitchwolf]

Мога ли да върна времето назад и да променя нещата? Не и затова и няма смисъл да си блъскам главата, да съжалявам, да се чувствам виновна.

Ти като направиш нещо, което не се нрави на някого, извиняваш ли се? Да, нали? Въпреки, че постъпката ти не може да бъде върната назад.

Тия две изречения си противоречат едно на друго-първо. И второ лично аз не смятам, че на някой може да не му се нрави нещо, което си засяга лично мен, моите нужди, моето щастие и всичко мое. Но това е моя философия перфектно допълнена с тази на моята половинка и не се опитвам да карам другите да вярват в нея, просто казвам моята гледна точка. Твърде много пъти повторих думата "моя/е/и".

[xXxPETYAxXx]

Изневерявали са ми, но за мен не е проблема в това...проблема е да те лъжат. Бих приела къде къде по-добре, ако изневеряващото ми гадже ми каже, че не съм му достатъчна или, че си е намерил друга. Ми нормално е случва се. По-добре седни и поговори като зрял човек с другия, отколкото да му хвърляш прах в очите и да го караш да си мисли, че ти е достатъчен. И като казвам, че бих го приела по-добре нямам в предвид, че бих си останала с човека, а просто бих проявила разбиране, докато да ме баламосват, че съм "единствена" и да ми изневеряват...е това е много по-долно.

Иначе и на мен ми се случи веднъж да изневеря, не се оправдавам, но определено не беше само моя вина, просто беше връзка без бъдеще. Естествено след моето "залитане" прекратих връзката си веднага. Не бих могла да продължа връзката си с някой след подобна случка независимо от моя или негова страна.
Чувството беше отвратително, бях толкова гузна.Блъсках си главата в стената много, за дето съм постъпила долно. Не мисля, че бих искала да го преживея отново, цялата тази вина, чувството, че предаваш някого - не е за мен, просто не мога да се търпя такава...

[DisappointedDreamer]

Ох, боже...

Ти каза, че няма смисъл да се извиняваме, щото постъпката ни не може да бъде върната назад. И въпреки това, ти като направиш нещо лошо (лол) се извиняваш, нали?

Ми, в грешка си. Ти може австронавт да искаш да станеш, а майка ти да иска да станеш динозавър. Ти може да искаш да вечеряш картофи, а гаджето ти филии. И на двамата няма да им се понрави, въпреки че са ти близки/роднини, и въпреки фактът че това каква ще станеш и какво ще вечеряш засяга лично теб, твоите нужди и дрън дрън там каквото друго изброи.

[bitchwolf]

Извиняваш се, когато се чувстваш виновен, не когато някой е недоволен. Пак казвам, има твърде много възможни ситуации, за да се слага всичко под общ знаменател.

[SisiStrange]

Аз пък не бих се извинила (макар че не ми се е случвало). Бих се обидила много, ако някой седне да ми се извинява за изневяра. Това не е като да ме залее с кафе, да закъснее за среща или да ме настъпи в рейса. Изневярата без значение от причините е подигравка с нечии чувства. Не може да ме нарани по такъв начин, да ме унижи, да ми разбие сърцето и после да каже: "Аз тоооолкова съжалявам. Прости ми." Склонна съм да простя, но не и да приема подобно излияние. Когато правиш нещо толкова сериозно, трябва да си способен да си застанеш зад действията. Не да се обясняваш.

Не знам дали се брои за изневяра, но към края на връзката ми с първия ми приятел, вече бях наясно, че много съм хлътнала по следващия ми приятел. Не му казвах, защото след 2-3 седмици имаше много важни изпити и познавайки го, знаех, че ще се осере грандиозно на тях, ако го зарежа. Та с новия за тогава изчакахме кротко да минат тези изпити и тогава го скъсах. Не съжалявам никак, защото след като видях реакцията му, се убедих, че е щял да си провали цялото кандидатстване, ако бях избързала с цел да не е изневяра. Не му се извиних след това и мисля, че ми остана благодарен, за което. Би било смешно.

[DisappointedDreamer]

^Не сме казали, че искаме нечие извинение. И аз не ща да ми се извиняват. И аз не съм се извинявала.

[tori]

А за какви си с някой, който ти е безразличен на първо място?! Доста нечестна постъпка.

Случват се и такива неща. Лично на мен до момента не са, но се случват.

[SpiritInBlack]

а сега дали ще признаете , че сте курви ))

[dream1707]

а сега дали ще признаете , че сте курви ))

Курви сме... доволен ли си

[fenkaaa]

И аз съм изневерявала,и на мен са ми изневерявали,жалко за това,защото така и така никога не съм приемала изневярата за нещо нормално.Искам да допълня,че не винаги хората изневеряват,защото нещо липсва във връзката,според мен това нещо важи за хората с вече няколко годишен брак.Може всичко да е идеално и нищо да не липсва,но изневярата пак да си я има,ей така просто,за разнообразие.Подкрепям обаче твърдението за изневярата при жените.От личен опит знам,че за да изневериш,трябва да има някаква тръпка.

[bitchwolf]

а сега дали ще признаете , че сте курви ))

много си готин, иди сега в друг раздел : )))

[jghgh]

Курви сме, долни сме. Даже както ме нарекоха след признанието: "курва долна" - в този словоред :д
Добре.

Курва съм.

И не е нужно да си сигурен. Точно най-сигурните казват "Никога" и после се учудват на действията си.
draid, много радваш, но си безкрайно праволинеен и досаден в рационалността си. Няма нищо константно и твърдо в тоя живот, въпреки че изглежда, че това те влудява. Краен си и прекалено категоричен. В живота се случват всякакви неща и ако не го приемеш, ще си вечно разочарован от живота и от хората.

Знаеш ли? Чувствам се много гузна, да, но не се чувствам кофти човек. Аз съм принципна, обичлива и си имам ценностната система. Направих грешка. Разкайвам се, но ще си простя.

И колкото и да е чалгарско, ще го кажа - само Бог може да ме/те съди. Другите изобщо не са наясно с причините ти. Много е лесно отстрани да се говори каквото и да е. :>

Изневярата е грозна и долна постъпка. Хвърлянето на прах в очите също. Ако не ти е гузно след това кой знае какъв урод си. Обаче го има тоя тънкия момент, че в момента на изневеряването усещаш нещата толкова правилни. След това може да се скъсаш от рев, вина, противност от себе си. Ама се случва.


И още нещо - който обича, никога няма да изневери. :> Това е дори някак облекчаващо, дето се вика - you dodged a bullet :>

И постъпките не дефинират човека... Аз не искам да вярвам в това.

[draid]

И не е нужно да си сигурен. Точно най-сигурните казват "Никога" и после се учудват на действията си.
draid, много радваш, но си безкрайно праволинеен и досаден в рационалността си. Няма нищо константно и твърдо в тоя живот, въпреки че изглежда, че това те влудява. Краен си и прекалено категоричен. В живота се случват всякакви неща и ако не го приемеш, ще си вечно разочарован от живота и от хората.

Тц, не ме познаваш, а и няма как. Точно защото има за какво да ме съди Бог, ако изобщо го има в което силно се съмнявам, вече знам че има неща които докато зависят от мен, няма да направя. И лошото е, че в живота има прекалено много константи, просто трябва да им обърнеш внимание и да проследиш хода на нещата. Праволинеен съм в някои неща и определено съм крайно категоричен за други такива, а едно от тях е изневярата. Аз не разглеждам тоя акт, като действие за задоволяване на някакъв каприз или нагон. Разглеждам го като предателство спрямо човека до теб, както съм споменавал доста пъти, аз ненавиждам такива хора. Относно това колко мога да се изненадам от себе си, надали е много. Мина ми времето за това. В живота са ми се случвали достатъчно неща, а не се съмнявам, че ще се случват и още, освен ако не се спомина скоро. Дали съм разочарован от живота ? Не мисля. Виж от хората, отдавна съм се разочаровал.

[jghgh]

Няма да живееш щастливо, ако не си благосклонен към тъпотиите на хората :д

[draid]

Не всеки живее щастливо, нито дълго. Всеки живее по начина който е правилен за него и всеки избира какво да прави и какво не в тоя живот. Както казват, право на личен избор. Аз съм щастлив човек.

[heartshapedbox]

Изневерявала съм, изневерявали са ми...прощавала съм, и те на мене...не е чак тооооолкова голяма трагедия зависи от хората и отношенията между тях. Неприятно е да разбереш, неморално е да го направиш...но се случва и то точно, когато не получаваш нещо, от което имаш нужда.

Абсолютно съгласна съм.
Няма смисъл да се извиняваш, това нищо не променя, нямаш машина на времето и не можеш да промениш нещата.
И аз едно време виках "никога не бих изневерила","не бих простила" и т.н., обаче това си остана само на думи.
В един момент ти се насъбират някакви минуси от връзката ти и имаш нужда, дори и да не успееш, поне да се опиташ да ги запълниш. В повечето случаи се оказва,че изневярата с нищо не ти помага, не си наваксал за липсата на нещо, но тогава вече е късно и си изневерил.
Не бих простила единствено изневяра, в която са вложени чувства.

[anonymous708973]

Когато правиш нещо толкова сериозно, трябва да си способен да си застанеш зад действията. Не да се обясняваш.

Защо заставането зад постъпката и извинението/обяснението да си противоречат?

draid, много радваш, но си безкрайно праволинеен и досаден в рационалността си. Няма нищо константно и твърдо в тоя живот, въпреки че изглежда, че това те влудява. Краен си и прекалено категоричен.

Вникни в това. Повтаряли са ми го години и още ми го повтарят, въпреки че определено напредвам в развитието си по този въпрос.
Децата казват "никога". Зрелите и осъзнати хора не дават такова обещание. Човешките отношения са сложна материя, има много "но"-та и "акО"-та, както и етична част, която е индивидуална за всеки, но това не я прави по-малко подлежаща на промени.

[draid]

Защо заставането зад постъпката и извинението/обяснението да си противоречат?


Вникни в това. Повтаряли са ми го години и още ми го повтарят, въпреки че определено напредвам в развитието си по този въпрос.
Децата казват "никога". Зрелите и осъзнати хора не дават такова обещание. Човешките отношения са сложна материя, има много "но"-та и "акО"-та, както и етична част, която е индивидуална за всеки, но това не я прави по-малко подлежаща на промени.

Нито си ми на акъла, нито си ми на годините или на опита, че да ми казваш в какво да вникна и да се опитваш да правиш някаква съпоставка между нас. В прекалено много неща от живота съм вникнал и прекалено добре се познавам, за да мога да твърдя, че нещо зависещо от мен няма как да се случи априорно. Има нещо наречено ценностна система, а в моята ненавистта към изневярата е залегнала толкова дълбоко, че си нямаш и идея. Обещания аз давам изключително рядко и само ако знам, че ще ги изпълня без никакво колебание. Има огромна разлика м/у обещание и ценностна система.