- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- Какво ще кажете за изневярата? Изневерявали ли сте, а на вас?
М, кей.
Ще си говорим пак след 20 години, ако случайно се окажеш в нещастен или просто рутинен брак с 1-2 деца и разбереш, че жената на живота ти не е жената в леглото ти. Примерно.
Не ми пробутвай глупостите в стил "няма да ми се случи, щото знам как да си преценя".
Като свърша така, по-скоро ще се разведа.
Ако ме познаваше, щеше да знаеш, че много добре си преценявам действията. Ти не ме познаваш, така че няма как да знаеш.
А след 20 години, я камилата, я камиларя.
Едит: Ще ти дам един прост пример: Ти би ли легнала с някакъв мръсен некъпан циганин, само защото твърдиш, че всичко може да стане ? По твое желание, без чувства ? От чисто любопитство.
Последно редактирано от draid : 11-11-2012 на 14:29
Пантерке:
Защото извинението е опит да ти се размине. Да ти простят, да ти кажат: "Добре, заминало е." Дори наистина да съжаляваш наум това изчиства твоето си съзнание. Не помага на нараненият от теб човек. Смешно е да си го смазал отвътре и с цялото си нахалство да си чистиш съвестта с невинен, разкаян вид. Когато правя нещо осъзнавам какво правя и защо. С всички последствия.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Ако са намесени потенциалните ми деца, бих.
Виждаш ли защо не се казва "никога"?
Сиси, не съм съгласна. Единственият начин (поне за мен) да простя изневяра е да чуя "извинявай" + всички фактори, които са довели до това действие + всички причини, поради които иска да продължим да сме заедно въпреки това + всичко, което възнамерява да направи, за да ми се реабилитира. Пак ще осъзнава какво е направил. Поне аз бих.
Тука не говорим, ако са опрели пистолет на децата ти дали би, а дали би го направила по собствено желание.
Може да се извиниш заради самата идея, не че очакваш да ти се размине или нещо такова.
Темата ме кара да се чувствам като скапан боклук.
Леле, колко е трудно само ти да си простиш... другия, Господ.. как да е, но ти да си простиш.. сам да си простиш, ето това е трудно. В изневярата има нещо дълбоко нередно.
Последно редактирано от jghgh : 11-11-2012 на 19:44
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Не съм изневерявала и не съм разбирала някой на мен да ми е. Намирам го за една от най-долните постъпки и съм напълно убедена, че на този етап от живота си не бих го направила.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Оф, няма ли някой човек от форума, който смятам за авторитетен, над мен, на който се възхищавам и т.н. да се появи и да каже, че е изневерил? Auriss, Blab? Някой?
////сериозно............!!!
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Че то има хора с авторитет във форума ли ? Ще да е някакъв форумен авторитетА защо искаш такова нещо ? За да се успокоиш ли ? Явно това което си направила те гризе от вътре... неприятно чувство е и няма да се отървеш от него по всяка вероятност.
тенк ю фор йор оптимизъм.
ще се отърва.. ще си простя. и други гадни неща съм правила :>
човекът е сплав между добро и зло.
и да, искам да се успокоя, че това не ме прави лош човек :>
вече не ти се кефя, пък. не просто лигаво, ами и сериозно. сигурно си некой нърд с очила, който мрази всичко и рационализира като скапан калкулатор
//ок, това беше childish, ама ще продължавам да си пиша. днес ми върви да съм искрена : (
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Недей така бре имам си перфектно зрение. Това не те прави лош човек, факта че те рови от вътре го доказва. Всеки прави грешки. Искаш да си простиш, но това няма да стане докато мислиш постоянно за това и си го навиваш. Няма да стане и като някой ти каже: "еми и аз съм изневерявал/а" това си е вътрешно усещане.
И за протокола, дори да ме харесваш или да не ме харесваш, то няма никакво значение. Аз мога да кажа/напиша много неща с цел провокация или просто от любопитство как ще реагира отсрещният човек![]()
Хора, не си се дразнете, защото другия е различен и има гледна точка различна от личната. Всеки е прав за себе си. Тук сме да обменим информация и гледни точки, а не да се променяме взаимно. Който има изградено мнение по някакъв въпрос, то е формирано от неговия опит, неговия живот, неговите ценности..а у всеки тези неща са единствени и неповторими. Не е нужно да го налагаме насила.
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!
Не съм изневерявала и не са ми изневерявали.Ако на мен ми изневерят обаче,ще е голям удар върху гордостта ми и надали бих простила.А и съм адски ревнива,сигурно ще подивея![]()
Мда.
Честно казано, не бих казала, че ме гризе толкова много. Единствено ме е яд, че бях слаба психически, за да скъсам с човека... и едновременно с това наивна, че вярвах, че нещата се оправят.
Гузна не съм, защото аз казах какво ме тормози адски много, не съм го крила или премълчавала и изведнъж - БАМ!
Когато партньорът ти за нти път не се променя в едно или друго отношение - честа причина за изневяра...
По вторият въпрос - НЕ!![]()
Аз съм на моменти с'я.
На периоди:
-че съм отвратителна, гадна, лош човек и т.н.
и
-че съм просто човек, а всеки човек греши
и т.н.
но сякаш преобладава първото, защото хубаво е човек да греши, но е лошо, когато наранява други хора с действието си и е некоректен спрямо тях.
заради огромната си вина съм сигурна, че втори път не бих изневерила. не искам никого да подлагам пак на такова мъчение, не искам и самата аз повече да се чувствам като някакъв хитлер, като най-лошия човек на света ..
и достигам и до извода, че за изневяра няма никакви, ама никакви компромиси. отвратително деяние е.
и най-вече, ако обичаш истински някого, няма да му изневериш.
изневерилите може и да заслужават прошка, но след изневяра не си заслужава да си продължиш връзката.
разбира се, не смея да говоря за след 20-30-50 години брак и т.н., защото наистина не съм била в толкова дълги отношения, където вместо любовта се намесва рутината и т.н. ...
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Ще напиша едно мнение, макар да съм сигурна, че много хейт ще отнеса заради него...
При нормалните хора винаги има ред причини и фактори, които водят към тая изневяра. Реално човекът до вас, ако ви е толкова близък, ще знае какви са те и какви са основанията за изневярата, каквато и да е тя. Тогава единственото за него е да вярва, че няма да го направите, да познава принципите ви и дали ще им останете верни. Усеща се винаги, ако човекът е достатъчно "ваш".
А изборът всъщност винаги е лично ваш, как ще приемете самото действие - дали като измама или като търсене на нещо...малко странно е. Изневярата от моя гледна точка е болезнена, защото наранявате егото си и на този, с когото сте, защото вие не сте достатъчно силни, за да запазите принципи, а другият - смешно или не - защото има друг, които сте сметнали за по- от него. Съжалявам, но намирам изневярата за по-деструктивна за човека, който я е направил, не за другия. Всички знаем, че има други хора, по-добри от нас в нещо, въпросът е да не е в някой от личните ни приоритети. Ако е така и няма никакво желание за развитие, понякога не е толкова лош тоя удар по егото.
Не оправдавам изневярата, отново ще кажа, но разбирам защо се случва, не я намирам за края на света. Тъпото е, че повечето хора го правят без да мислят въобще, ей така от нищото, защото има как/ с кого и тн - това вече е безумно...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
мдаСъжалявам, но намирам изневярата за по-деструктивна за човека, който я е направил, не за другия.
освен ако този човек не е като
хора го правят без да мислят въобще, ей така от нищото, защото има как/ с кого и тн
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Аз квото имам съм го казвала и в други теми. Не съм ти ,бейби. Много е лесно да обиждаш и да се изнизваш по тънка лайсна,нали?
maDamn
момичето ми е смешно ,затва си правя лаф с нея. като е тръгнала да изневерява и да се прави на моралистка и романтичка , да беше хубава , а сега нито едното , нито другото
омг, какво те бъркам аз :>
и не се правя на никаква. аз съм изброените от теб неща, въпреки всичко :>
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
jghgh, фактът, че ти е толкова гузна съвестта, говори дали си лош човек или не. (демек не)
Но има лека нотка на егоизъм в това: "не искам да се чувствам лоша, гадна и т.н."
По темата- трябва нещо много, ама много да ми прищрака, че да изневеря. Аз винаги си казвам какво ме тревожи, не е да се правя на удовлетворена и после да му дойде като гръм от ясно небе. Затова смея да твърдя, че не бих изневерила. Естествено, че се случва да се влюбиш (примерно) в друг, но е редно 1во да приключиш старата връзка, независимо дали новата ти е сигурна.
Не съм разбрала да са ми изневерявали, но ако ми се случи, надали бих простила.
Ако е била с чувства изневярата, е ясно. Няма смисъл от по- нататъшна агония.
Ако е била просто за спорта, пак ми са ми наранени егото и гордостта (а те за добро или лошо са големи)