Какво ще кажете за изневярата? Изневерявали ли сте, а на вас?

[jghgh]

винаги човек има егоистични подбуди. дори когато иска да прави само добри неща.


а и не мисля че е точно егоизъм. нелепо е след такова нещо отново да имаш добро мнение за себе си и това убива. кое му е егоистичното да не искаш да се чувстваш като пропаднал и неморален човек? особено ако целия живот си осъждал такива хора и си се разграничавал от тях.

[therichbitch]

Ами няма лошо, но мрънкаш как ТИ не искаш да се чувстваш, как ТИ не искаш да си еди- каква си.

Просто казах как ми звучи, то дори няма аргументация за това, просто възприятие, така че не смятам за уместно да се заформя пак някакъв диспут.

П.П. Защо хората винаги пропускат хубавите коментари и се захващат за лошите?1

[Hassell]

До изневяра се стига, когато не се ГОВОРИ и не се СПОДЕЛЯ Изневериш ли на половинката означава само едно: Ти си адски слаб характер и просто не знаеш какво искаш и те е страх първо да напуснеш човека, който те обича и след това да си въртиш номерата зад гърба му.

Как пък се прибирате след това и си целувате приятеля не знам...

[therichbitch]

Колеги, темата е от преди 3 години.
Та ми стана интересно с възрастта дали са се променили възгледите ви и натрупахте ли повече опит.

Поздрави,
моята любопитна персона

[haritov]

няма значение защо си изневерил/а това не е достойна постъпка която не е оправдана от нищо (все едно да убия някой и да се оправдавам)

нарушава се доверието между двама души и повече нищо няма да е същото след тази случка

и все пак признатия грях е половин грях

по-добре да признаеш и да си понесеш последствията вместо да лъжеш този срещу теб гледайки го в очите

това е още по-долна постъпка

[scandalo]

Изневярата си е готино.
Чукаш някоя след това се прибираш да любиш приятелката си.
Не мога да чукам някой който обичам. Няма как да изкарам животинското на моята приятелка. За това се намират парцалетините, правиш си каквото искаш, слагаш и го където искаш и така. Няма чувства, няма драми.

[haritov]

Изневярата си е готино.
Чукаш някоя след това се прибираш да любиш приятелката си.
Не мога да чукам някой който обичам. Няма как да изкарам животинското на моята приятелка. За това се намират парцалетините, правиш си каквото искаш, слагаш и го където искаш и така. Няма чувства, няма драми.

чалга ли слушаш?

[an7raks]

няма значение защо си изневерил/а това не е достойна постъпка която не е оправдана от нищо (все едно да убия някой и да се оправдавам)

нарушава се доверието между двама души и повече нищо няма да е същото след тази случка

и все пак признатия грях е половин грях

по-добре да признаеш и да си понесеш последствията вместо да лъжеш този срещу теб гледайки го в очите

това е още по-долна постъпка

+100
Предателството си е предателство, каквито и да са обстоятелствата.

[jghgh]

определено ми е различно мнението и се разграничавам от написаното по-преди о.0 :Д
смешно ми е и малко ме е яд, че темата отново е на първи страници ;д


това, което не се е променило, е че все още съм много снизходителна когато някой ми сподели, че е прегрешил. приемам го, никой не е безгрешен, и осъдителното отношение не помага на абсолютно никого.
е, стига да не се случва на мен. //да, знам, знам, това са двойни стандарти.
мисля, че някой ден ще се извися до такава степен, че ще приемам доста леко, дори и на мен да изневерят, предвид, че това явно е много честа практика в дългогодишните връзки. хората си омръзвали, бла-бла, не може цял живот да ядеш едно и също, чували сме ги тези изрази.


не знам вече.

не бих изневерила, когато обичам човека. => [вече] не бих се хванала с някой, който не обичам //което съм правила преди, признавам си!
даже в интерес на истината, съм прекалено лоялна, ето напр. в момента не искам да се зарибявам с никой друг и отклонявам покани/свалки, просто защото съм си харесала едно момче и за себе си искам да знам, че съм само негова.
а нещата между нас е твърде вероятно и да не се получат.
но както и да е.



и искам да сложа една тема за размисъл, относно хората, които са изключително силно, разлютено и разпенено против изневерите. които реагират или всичко, или нищо, рече и отсече.
прави ли ви впечатление откъде идва гнева и това разлютяване? че и правенето на отделни теми за боклуците-жени, изневеряващи и пр.?
за мен това е признак на нараненото его. допускам, че огромна част от противниците (но тези разлютените, маниакалните) просто бранят егото си, т.е. това за тях не е любовна рана, а едва ли не нарцистична обида.
не казвам, че аз съм по-различна, но се надявам някога да стигна един етап, в който да мога само да страдам, без да се гневя. защото разрушителният гняв и твърде голямата "принципност" (визирам тенденциозната принципност) - за мен това са просто защити на едно крехко и много дефицитно его. а не светец, който и на бога не е драг, фигуративно казано.

[an7raks]

не бих изневерила, когато обичам човека.

и искам да сложа една тема за размисъл, относно хората, които са изключително силно, разлютено и разпенено против изневерите. които реагират или всичко, или нищо, рече и отсече.
прави ли ви впечатление откъде идва гнева и това разлютяване? че и правенето на отделни теми за боклуците-жени, изневеряващи и пр.?
за мен това е признак на нараненото его. допускам, че огромна част от противниците (но тези разлютените, маниакалните) просто бранят егото си, т.е. това за тях не е любовна рана, а едва ли не нарцистична обида.
не казвам, че аз съм по-различна, но се надявам някога да стигна един етап, в който да мога само да страдам, без да се гневя. защото разрушителният гняв и твърде голямата "принципност" (визирам тенденциозната принципност) - за мен това са просто защити на едно крехко и много дефицитно его. а не светец, който и на бога не е драг, фигуративно казано.

Точно това е, че когато ти изневерят, разбираш, че не те обичат, а са с теб заради някаква сигурност или изгода. И се ядосваш, че са ти губили времето. Да, нараненото его е безспорен факт, но дори да го оставиш изцяло настрана, пак гневът ти ще е справедлив. Егото ти ще се излекува, ама времето, изгубено с този човек няма да се върне.

[tori]

Изневярата поне за мен не е само до секс. Изневярата е интерес към някого извън връзката даже, не само какво си направил или че си се влюбил в друг, а и какви работи сънуваш ако щеш. Какво си представяш с някого. Изневяра са целувките и прегръдките също така, щот да седи да ми се гушка с няква по 1000000 часа и да се я цунка по косата/челото/бузите все едно са двойка, като излязат да се видят, а после да ми обяснява, че всичко било в ред - е, не е друго, изневяра е. Пък особено много ми е изневяра, когато някой прави секс с мен, а си мисли за някоя друга през това. Пък ако ще и за Риана на 123456789+ км да е и да не се познават даже, пак е изневяра.

[ДОТА]

Пък особено много ми е изневяра, когато някой прави секс с мен, а си мисли за някоя друга през това. Пък ако ще и за Риана на 123456789+ км да е и да не се познават даже, пак е изневяра.

Мога да ти гарантирам на 100% че по това време не мислим.

[Мечтателка^^]

Изневерявала съм и то на човек , с който имахме сравнително дълга връзка. Не мисля , че постъпих правилно, но го осъзнах късно. В крайна сметка с момчето , с което изневерих на тогавашния ми приятел , сме заедно от тогава. В предишната връзка и двамата бяхме разбрали , че е дошъл края и въпроса беше кой пръв ще кривне и ще потърси щастието другаде.

[Верена]

Преди бях с класическото мнение - или си с мен, или не си с мен. Да спиш с някоя друга!?! Да се натискате само дори!?! Недопустимо.

Само че имаше един период, в който нямаше как да контролирам ситуацията. Нямаше как да се уверя в истинноста на твърденията му. Да, там си беше вярата. Обаче червейчето на съмнението също го има. Вярата ми не беше безусловна. В един момент реших, че ми стигат толкова тревоги. Прекалено много енергия отделях на "Ами ако...", приемайки като необходимо условие за изневяра, че аз не съм достатъчно добра. По десетки критерии. Като резултат се опитвах да стана по-добра. И се измъчвах, когато не успявах да се принудя да направя това, което мислех за нужно. а когато успявах да го сторя ми се виждаше недостатъчно и отново не бях удовлетворена.

Стоп!
Не можех повече така, не исках повече така. Добре де, този път наистина, ако стане, какво? Ще спра да го обичам ли? Не. Значи дори да скъсаме, заради предадено доверие и не знам си какво още, на мен ще ми бъде зле. А целта на мисловната гимнастика беше да измисля как да ми е добре.
За себе си осъзнах, че толкова ме е било страх от изневяра, защото съм започнала да взимам партньора си за моя собственост. А това е глупаво.

В момента представите ми за изневяра коренно са се променили.
След като съм избрала да бъда с някого, значи съм приела този човек изяло. Ако е решил да преспи с някоя друга, по каквато и да било причина (а причината твърде рядко е "не те обичам вече"), това не ме засяга особено. До момента, в който доверието помежду ни е на достатъчно високо ниво. Това ще рече, че ще ми каже за действията си преди или скоро след като ги извърши. Бих се жегнала от секс с друга, само ако се опита да го скрие.
Изневярата за мен е... Излизане от рамките на договорката, която двамата имат помежду си, без значение дали е ясно описана, или интуитивна. Проблемът е, че при много двойки представите за изневяра, например, се разминават, тоест няма ясна договореност. Най-лесният начин това да се поправи е с разговори. Изобщо комуникацията за мен е сред най-важните неща в една връзка.
И така, разбрали сме се с моето момче, че всеки прави каквото сметне за добре, стига другият да е информиран. Разбирате ли, това не значи, че непременно ще се прави нещо. Важно ни беше да имаме усещането за пълна свобода. Част от свободния избор е след това какво да правиш с нея. Дали няма да се чувствам зле, ако това все пак се случи? Нямам представа. Ще се види. Може би не. Важното обаче е, че сме избрали да бъдем един с друг. Защото една връзка е много повече от секса и всички други физически ласки. Да обичаш ума на един човек, да можете да прекарате часове един до друг във философски или други дискусии; да го подкрепяш; да му помагаш; да бършеш сълзите му; да му сменяш компреси, когато е болен; да се заразяваш от смеха му; да споделяте моменти заедно.
И как, обяснете ми, всичко това може да се промени с някакъв си секс с друг?

ПП:Извинете за дългия пост. Поотнесох се..

[an7raks]

знам, че няма да се вземе сериозно, но за да се е стигнало до изневяра, понякога, доста често и "наранената" страна има вина. Та, ако се стигне до извода къде е била тя, времето няма да ти е изгубено.
Дори да няма вина, да си чист като сълза, което няма как да е така, пак това със загубеното време ми звучи като клише малко. Представи си, че след 10-15 години брак жена ти ти изневери. Ми, ок, ама имате 2 деца, това загубено време ли е? Или ако те е подтикнала да се развиваш в различна кариерна насока и си открил истинския си потенциал? Или ако ти е повлияяла положително в отношенията ти с родителите, които са били обтегнати?
Пък и дори да не говорим за дългогодишен брак, една връзка от 1-2 години също може да си е казала думата по отношението на развитието ти.
Много лесно забравяте такива неща.
Винаги има промяна, научен урок, достигнат извод - това осмисля времето с човека.

Понеже по тоя въпрос няма да стигнем до консенсус, чакайте да ви питам:
Какво разбирате под изневяра? Сексът е ясен, не тъпчете на едно място, дълбайте

Имаш право, но през това време можеше да си с друг човек, с когото да се обичате.

Относно дефиницията на изневяра съм на мнението на Тори.

[Blab]

оле, не мога, съдържанието на темата е култ:Д

пз:




не съм изневерявала и никога няма да изневеря на себе си. //което е и най-важното;

[kalpazanka]

Пантер, в десятката си с постовете, касаещи "изгубеното време" и комуникацията.



Относно провокацията ти- най-грубата, най-грозната форма на изневяра си е точно физическата. Ще преживея някакси чатовете, ще ме чопли какви погледи/мимики/жестове са си разменяли, обаче... да го прегърна отново и да спим в едно легло, едва ли ще се получи.

[czarny_delfin]

Пантер, в десятката си с постовете, касаещи "изгубеното време" и комуникацията.



Относно провокацията ти- най-грубата, най-грозната форма на изневяра си е точно физическата. Ще преживея някакси чатовете, ще ме чопли какви погледи/мимики/жестове са си разменяли, обаче... да го прегърна отново и да спим в едно легло, едва ли ще се получи.

А ако е потребител тук, сигурно ще го баннеш за постоянно, на теб там ти е силата.

[kalpazanka]

Не е потребител тук, споко
Лошо впечатление ми направи, че много повърхностно си обясняваш евентуални чужди действия и реакции.

[therichbitch]

Ако е била просто за спорта, пак ми са ми наранени егото и гордостта (а те за добро или лошо са големи)

ПреписАли ми поста от преди 3г. и сътворили нов коментар от него. Браво бе.
Да дойда да ви изкихам, ако не можете самички.
Едното не изключва другото и всеки себеуважаващ се човек, който е бил 2-3-5г. с някого, държи на самия човек.

[Грозния]

Относно провокацията ти- най-грубата, най-грозната форма на изневяра си е точно физическата.

Колко повърхностно ! Емоционалната изневяра е най-голямото предателство в една връзка - много по-голямо от един секс без чувства!

Затова повечето от нас мъжете мразим "златотърсачките" - защото те не са с нас защото са ни верни и ни обичат, дори и да не се чукат с други мъже! Ето ти пример за перманентна емоционална изневяра!

Позицията ти по въпроса показва че си по-склонна да си с мъж, който не те обича, само и само да не спи с други жени. За теб е по-важна "собствеността" ти върху него, отколкото неговата преданост! Още повече май забравяш, че за мъжете "секс" не значи непременно "чувства".

[tori]

Още повече май забравяш, че за мъжете "секс" не значи непременно "чувства".

То и при жените има индивиди, които си лягат с някого само заради секса. До насоченост на търсенето си е, не до пол.

[golemiq_korab_minava]

Малко си зелен още, за да развиваш теории как мъжете разграничават секса от чувства, как не са моногамни и бла-бла.
Вземе ти пусне една мадама и ще се влюбиш до ушите и ще й тичаш по дупето, дори и да те взима за мезе. Обикновено така става с типовете, които са толкова фиксирани върху идеята да ги огрее.

Да бе. Филми. От един секс ще се влюби?

[golemiq_korab_minava]

Иначе... Родителите на всички тайно са изневерявали в една възраст за разнообразие. Няма лошо. Едното е чувства, другото само секс.

[kalpazanka]

Колко повърхностно ! Емоционалната изневяра е най-голямото предателство в една връзка - много по-голямо от един секс без чувства!

Затова повечето от нас мъжете мразим "златотърсачките" - защото те не са с нас защото са ни верни и ни обичат, дори и да не се чукат с други мъже! Ето ти пример за перманентна емоционална изневяра!

Позицията ти по въпроса показва че си по-склонна да си с мъж, който не те обича, само и само да не спи с други жени. За теб е по-важна "собствеността" ти върху него, отколкото неговата преданост! Още повече май забравяш, че за мъжете "секс" не значи непременно "чувства".

Обаче пропускаш един тънък момент- емоционалната няма как да я усетя, особено ако там нещата са само едностранни, т. е. няма отговор от срещуположния пол.
Не е важна собствеността, а възможността да разчитам на него. Знам ли, че е кривнал (с всичките аспекти на изневяра), няма да тръгна да създавам семейство. Житейският ми опит е показал, че нещо кофти случи ли се веднъж, то се повтаря. Това може да го приложиш за изневяра, посягане/побой etc.
Чисто физическият аспект смятам за най-*гнусен*. За мен секс значи И половопредавани болести, съжалявам, че ти пукам сапунения мехур за чувствата.