Emotion vs Reason

[ShtrudeL]

Затова говоря.
Примерно, аз никога не бих могла да бъда bff с Щрудел. Не че има нещо сбъркано в нея, просто е прекалено емоционална и на мен това ми идва в повече.

same ^_^ <3

[ShtrudeL]

Изложи се...

Разума си е разум, емоциите - емоции. Както едното може да бъде повлияно от другото, така и обратно.

Искм и това да коментирам.

Ето как аз виждам нещата, ако трябва да ги степенуваме:

Емоции
----------
Разум

Т.е. емоциите винаги ще са над разума, дори доминантен да е разума. Защото ти не си робот. За да вземеш каквото и да е решение, наричайки го разумно, то малко или много е минало през ситото на емоцията.. Просто когато си мислиш, че постъпваш разумно за каквото и да е, ти просто се въздържаш от това, което искат чувствата ти.

[iiordanova]

Аз пък казвам,че има такова приятелство. Имам много близка приятелка,с която се познавам от около 6 години.Но последните 3 години сме си близки. Тя е пълната противоположност по характер на мен. Тя е емоционалната в приятелството ни. И нека вметна,че е 2 години по-голяма от мен. Разбираме си се,изслушваме си се,нищо притеснително. Разбира се,че в доста моменти и се дразня на емоционалността,но това не ни пречи да сме приятелки.
Да,може би и двете не сме в крайностите и затова е така.

[Azoria]

Един от най-добрите ми приятели е ... робот. Не вярва в емоциите, намира ги за слабост на психиката, отрича ги. За него изречение, съсдържащо "любов" е безполезно бръщолевене.
Аз не съм такава. За мен любов има и трябва да има.

Ако единия е с една разлика по-разумен от другия, проблем няма да има.

Ето така сме двамата, но проблем има все пак. Подхванем ли тази тема винаги спорим. Но това не ни пречи да си помагаме, ако единия има нужда, да излизаме заедно и да си се забавляваме. Имам му доверие да му споделям всякакви неща, както и той на мен. Всичко си е като при другите ми приятелства с разликата, че имаме различен мироглед.

[jghgh]

Та. Дискутирахме днеска една тема - емоциите/чувствата срещу разума. Не малко пъти сме чували/чели израза "сърцето ми казва едно, разума ми ми диктува друго" в този раздел от различни потребители. Имам няколко въпроса:

а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? Зависи какви са ще са последствията. Аз сякаш взимам предимно емоционални решения, за да не мисля после "Какво щеше, ако...". Възприемам чувствата като начин да си искрен, честен и най-вече да бъдеш себе си. Споделянето им imho е нещо изключително освобождаващо в своята рискованост - защото много хора едва набират смелост да признаят чувствата си и да не ги крият - а това е свързано с вземането на решения.
Разбира се, има ситуации, в които не може и не трябва да вземаме емоционално решенията си - до такива изводи се стига с обмисляне, нали? Трябва да се преценят плюсовете и минусите (рацио), но трябва и да помислим кое би ни накарало да се почувстваме по-добре, по-щастливи (чувства). И е кофти, когато нещата са в разрез или просто не си изтощен все още да даваш емоциите си, точно както не си и вече претръпнал и заклещен в кутийката на венчо рационално взетите решения. Човек трябва да се освобождава, но и да не оглупява. Нещо като ин и ян, предполагам.
За момента лекичко клоня към емоционалното вземане на решения, защото сърцето знае(ло) по-добре, нали?
Най-важното е да сме щастливи - и това трябва да мислим, когато взимаме решения.
(а всеки може да е щастлив по негов си начин, нали? аз не съм щастлива, когато трупам чувства в себе си. моят начин да съществувам е като се изразявам максимално, доколкото мога и не ме е срам, бел.ав.)

б) Способни ли сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат? Говорих за това с един съфоронник, дето вече не пише тук или поне не често. На мнение съм, че емоциите винаги взимат превес, но съм много склонна да се самооборя, защото хора всякакви. Някои се ужасяват от емоциите (си), могат да ги контролират успешно и не страдат много от това, че не се разкриват - даже по-скоро не искат да се разкриват. Знам ли? Някои хора наистина изглеждат по-щастливи, ако не ги тормозиш да си изразяват чувствата, въпреки че аз предпочитам клишираното мислене за психическо здраве - и то е именно че човек не трябва нищо да потиска в себе си, да се изразява, да е освободен и пр.

Разбирам, че дотук не пиша нищо конкретно, но в главата ми е пихтия, наистина, и пиша някакви леко емоционални неща (по-скоро), отколкото хубаво да седна и да обмисля обективно как стоят нещата..
Та, само за себе си мога да говоря - и то е, че аз не мога да взема решение, ако не е канализирано през емоциите. Всички други решения, които трябва да взема, защото "трябва", "ще е по-добре" и т.н. ми идват някак насила, наложени отвън - просто така го чувствам. Също съм на мнение, че емоциите (чувствата) винаги надделяват в крайна сметка. Може да се потискаш колкото си искаш, но накрая всичко изплува и прелива. Ако не - възхищавам се и същевременно съжалявам хора с толкова голям самоконтрол.

в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? Донякъде, но емоциите понякога знаят много по-добре "как стоят нещата". И това е нещо, което не може да се обясни - точно както не може да се обясни защо човек не трябва да се взима прекалено насериозно. Не можеш да приведеш логични аргументи в полза на това твърдение, особено когато отстрани категорично ти опонират: "Как така? Аз ако не се вземам насериозно, кой ще ме възприема така?"
Нещо подобно и с емоциите, разума и т.н. Или изкуството и реалността. В изкуството нещата са фикционални, измислени, има лъжа. Има "художествена измислица". И в същия тоя момент можеш да пофилософстваш малко и всъщност да видиш, че реалността е изобразена в изкуството и то без да се налага изобщо творбата да е реалистична (от реализма). Тя просто си е такава. Всичко в живота е прекалено парадоксално [понякога], за да казваме, че нещо е обективно, а другото субективно.

г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Емоциите несъмнено.

д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Защо да не? Първосигнално ми дойде да напиша "Не", но всъщност.. защо пък не? Докато и двамата намират очарование в персоните си, защо не?

Очаквам вашите отговори.

Разбрах, че отговорът ми е бил чакан : D
Бях много "тирадична". Почнах да губя лаконичността си.

[FuckedUp]

а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения?
Кои както си сметне за правилно. Аз лично смятам, че не съм ТОЛКОВА подвластен на емоции, хич дори. Не знам защо толкова "хвалите" емоционалните решения.

б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияат?
Не съм изцяло сигурен. Смятам, че когато разглеждаме проблем(и) на друг индивид, е повече вероятно да дадем разумно решение на проблема. Казва се, че емоциите замъглявали "трезвото" мислене или взимане на решения. Може и да съм малко съгласен с твърдението. Хубаво е да чуеш различни мнения, които не са подвластни на емоции.

в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте?
Ако гледаме емоциите като нерационални и разума като рационален - да.

г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения?
Разум, може би? Бих казал, че много често пускам "емоциите" да влияят на решенията ми. Не ми харесва.

д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си?
Да, само дето както аз си го представям, няма да се понасяме особено с такъв човек. Не харесвам МНОГО емоционални хора. Трудно се разбираме.

Към потребителите, които говорят за "сърцето ми казва/говори", "душата еди к'во си", "вътрешно гласче" :
Наистина се надявам да не го мислите сериозно/наистина.
ISHYGDDT

[SisiStrange]

Зависи колко лесно се засягате. Най-добрия ми приятел е точно непукист, воден 99.9% от разум. Понякога цепи неща, които звучат сурово, но е успявал да ме обиди наистина 2-3 пъти макс за приятелство от 5-6 години. Аз обичам понякога да ме свалят от идиотските облаци и да ми казват как седят нещата наистина. Емоциите понякога замъгляват съзнанието дори то самото да е изплетено от тях.
Впрочем сълзлив и чувствителен са 2 различни неща. Един филмиран нон стоп човек с мега ревлива душа няма как да е приятел с някой по-спокоен и твърд характер, да. Аз съм емоционално същество и все пак такива хора ми лазят по нервите.
Под емоционален аз разбирам човек, който държи да е в мир със себе си и понякога този мир е неправилният такъв. Ако много се скарам с някой истински близък човек, например, болна, с температура и като цяло зле, в дъжд, ще ида до тях да говоря с него, за да си успокоя съзнанието. Най-добрият ми приятел ще си седне на топло, ще се наспи, оставяйки първоначалния яд да отмине и после ще говори в нормални обстоятелства. Разказвам реални ситуации. Разликата не е толкова ужасно фрапантна, в малките неща е.
Разумните хора не са задължително студени такива. Може да не ме намачква с обич, лигавщини и да не ми прави излияния за искрено приятелство, но проимам ли нужда от помощ, ще реагира преди да съм поискала и то с неща, които ще са ми от полза. Хубаво е приятелите ти да знаят какво ти трябва. Повечето рандом близки хора кимат състрадателно с глава и те "изслушват". Истинските, най-истинските приятели реагират адекватно и без излишни драми.
Та да, мисля, че такова приятелство спокойно може да го бъде и то много хубаво.

[marilyn]

Като типичен представител на зодия Козирог, ще отговоря:

а) Кое е по-добре да се използва при взимането на решения? Разумът, защото под влияние на емоцията, човек може да вземе неизгодно за него и неправилно решение, за което по-късно да съжалява.

б) Способнили сме изобщо да вземем решение, да направим избор без емоциите ни да го повлияят? Ако успееш да се абстрахираш от силни емоции, до голяма степен можем да направим избор без тях.

в) Един човек от дискусията беше нарекъл емоциите субективни, а разума обективен. Съгласни ли сте? Да. Усещанията ни също са субективни, но пък е хубаво да се доверяваме на тях.

г) Вие кое използвате по-често, когато взимате решения? Разума.

д) Възможно ли е приятелство между човек воден от емоциите си и човек воден от разума си? Ами аз не смятам, че хората сме толкова еднополюсни, че да сме водени само от емоцията или само от разума, по-скоро е "предимно" от едното или от другото. И понеже всички хора сме 'уникални' и 'различни' защо пък да няма такова приятелство?!

Интересна тема, Маги, браво!

[DisappointedDreamer]

Като типичен представител на зодия Козирог, ще отговоря:
Интересна тема, Маги, браво![/B]

<3

Интересни ми бяха мненията на Мерилин, FuckedUp, Щрудел и Джгхгх. Първите двама са представители на земята, а другите на водата, и от далеч си личи разликата между мненията на двойките.

"""Зависи какви са ще са последствията. Аз сякаш взимам предимно емоционални решения, за да не мисля после "Какво щеше, ако...". """"

Е, че то и ако взимаш решения водени от разума също няма да мислиш "Какво щеше, ако..."...

Интересното в дискусията, която имахме в класа беше че съучениците ми се концентрираха върху позитивните емоции, а негативните дори не ги зачитаха като чувства. Ха-ха.
Ениуейс. Доволна съм. Благодаря Ви.

[anonymous708973]

Към потребителите, които говорят за "сърцето ми казва/говори", "душата еди к'во си", "вътрешно гласче" :
Наистина се надявам да не го мислите сериозно/наистина.
ISHYGDDT

Личи си, че нямаш интуиция. Защото моята не ме оставя намира, докато не я послушам.

[draid]

Искм и това да коментирам.

Ето как аз виждам нещата, ако трябва да ги степенуваме:

Емоции
----------
Разум

Т.е. емоциите винаги ще са над разума, дори доминантен да е разума. Защото ти не си робот. За да вземеш каквото и да е решение, наричайки го разумно, то малко или много е минало през ситото на емоцията.. Просто когато си мислиш, че постъпваш разумно за каквото и да е, ти просто се въздържаш от това, което искат чувствата ти.

Тц, няма да се съглася. Човек обикновено реагира първосигнално, единственото нещо което те спира да вземеш някое решение на база първите си емоции, се нарича разум. Разума е този който трябва да властва над емоциите, това се учи с времето. И не разума минава през ситото, на емоцията, а тя през ситото на разума. Разбира се, много често има разлика м/у това което ти се иска да направиш и това което трябва.

Личи си, че нямаш интуиция. Защото моята не ме оставя намира, докато не я послушам.

Вие с вашата прословута интуиция ... понеже нямате логическо мислете и се обуславяте на тая щуротия.
Тичай да пуснеш тото.

[anonymous708973]

Стига ме напада във всяка тема.
Смятам, че имам логическо мислене, но въпреки това се осланям много на интуицията. Един куп неща ги знам просто така, вътрешно усещане, без никой да ми е казал или учил.

[DisappointedDreamer]

^И в дискусията стана дума за интуиция и аз и едно момче казахме, че няма такова нещо като интуиция. Няма как да знаеш нещо без някой да те е учил или да ти го е показал. Може да не е било директно, но със сигурност е било индиректно. Аз интуицията си я обяснявам като чувства вследствие на мое предишно действие/мисъл в миналото. Нещо като поука от предишни взети избори и направени стъпки.

Вие как дефинирате интуцията и смятате ли че тя изобщо съществува?

[anonymous708973]

Точно като вътрешен глас, който те съпътства. Или човърка и не те оставя на спокойствие, докато не стане неговото.
Имам прекалено силна интуиция, за да се съглася с идеята, че тя въобще не съществува.

[DisappointedDreamer]

^Добре, съществува. Но със сигурност не е нещо като шесто чувство, или?

[anonymous708973]

Че то шесто чувство и интуиция са синоними :д

[DisappointedDreamer]

Май бад :Д

но все още ли мислиш, че интуицията е да знаеш някои неща

без никой да ми е казал или учил.

?

[marilyn]

Вие как дефинирате интуцията и смятате ли че тя изобщо съществува?

Интуицията за мен е някакво усещане...такова вътрешно, което ти казва: "върви от десния тротоар...." и на 3тата крачка си намираш 5лв.=> реална случка от преди месец и нещо.

Но моята 'интуиция' е няква и тя рационална като мене и се разбираме много добре.


A, Маги, относно това, че твоите хора са определили емоциите само като положителни.... а отрицателните са ги пропуснали..
Отирцателните емоции ясно е поне за мен, че не са добър съветник. В гнева, в яростта, в изблик на някакви силни отрицателни чувства човек е способен да каже или направи неща, които не мисли, не вярва и не иска принципно.
А позитивните... също могат да бъдат деструктивни. Имам една приятелка, която заради момче, което обича (тя е много влюбчив човек) би отишла къде ли не по света, само и само да е при него, а после като идилията свърши... не знам... и тя не знае. Но ей такива примери-колкото искаш, въпроса е емоцията да не ни пречи на 'ясното зрение'...

[Aeternal]

Вие как дефинирате интуцията и смятате ли че тя изобщо съществува?

Обективното желание на подсъзнанието. Поне аз така я виждам. Гледам да разчитам основно на нея, тя за разлика от разумното мислене не се подава на рационализции и (само)заблуди. т.е интуицията и инстинктите ми често знаят по-добре
от мен какво искам. Старая се да слушам.
Не казвам, че е хубаво да се решава в афект, обаче и колкото повече мислиш по даден проблем, толкова повече се отдалечаваш от проблема.

[DisappointedDreamer]

A, Маги, относно това, че твоите хора са определили емоциите само като положителни.... а отрицателните са ги пропуснали..
Отирцателните емоции ясно е поне за мен, че не са добър съветник. В гнева, в яростта, в изблик на някакви силни отрицателни чувства човек е способен да каже или направи неща, които не мисли, не вярва и не иска принципно.

Хаха, браво за парите!

Наде, така е съгласна съм, ама и с позитивните емоции е същото. В смисъл такъв че докато си подвластен на щастието примерно можеш да кажеш, че ще дадеш 1000 лева за благотворителност, а 15 минути след като ефекта поотслабне да се питаш къде ти е бил акъла.

Същото е и с любовта. Ако си заслепен от нея и човека до теб, човека който тя олицетворява, то ти би могъл да кажеш неща, да обещаеш неща, които не би спазил/направил/извършил. Според мен не бива едните да се разделят от другите.

[anonymous708973]

Не казвам, че е хубаво да се решава в афект, обаче и колкото повече мислиш по даден проблем, толкова повече се отдалечаваш от проблема.

Мда.
И поне при мен се получава явлението самоубеждаването, че това, което искам, е това, което трябва :д

Маги, да, на това мнение съм все още, нали го написах преди 15 минути :д Вярно съм близнаци, ама не си меня мнението толкова бързо :Д

[DisappointedDreamer]

Мани, Ина. Тука с 50 неща се занимавам...

[marilyn]

Същото е и с любовта. Ако си заслепен от нея и човека до теб, човека който тя олицетворява, то ти би могъл да кажеш неща, да обещаеш неща, които не би спазил/направил/извършил. Според мен не бива едните да се разделят от другите.

Съгласна съм много, Маги. Когато споменем думата 'любов' и от контекста се разбира оная страстна любов, която те връхлита изведнъж, набързо те 'отравя' и после ставаш... едно петно... едно нищо, съкрушено и съсипано... е да това е деструктивна любов, тази любов върви ръка за ръка със самоунищожението. Заради тази 'любов' сме склонни да правим неща, за които нямаме трезва преценка и тн. и тн.

П.С след тежък ден, по тва време.. не съм никак добър философ... ако съм изръсила нещо не на място, моля да ми простите... от много лекции човек изперква

[DisappointedDreamer]

^Супер си <3

[marilyn]

^Супер си <3

Магстър! (мечка)