Усмихната депресия

[ShtrudeL]

На какво попаднах днес, докато си търсех материали за курсовата работа. И ЕСТ понеже съм си отвеяна и я пипна едно, я се хвана за друго, което ми е блеснало в очичките, та се отклоних малко от темата си и видях рафтче с учебници по психология. <3 Нещо, което ми е страшно интересно, но да не ви занимавам повече със себе си и да...

http://sphotos-a.ak.fbcdn.net/hphoto...40939561_n.jpg ^^ <3

[Oldschool]

Интересно... познавам такива хора, доста точно ги описва.

[PainMonopoly]

Интересно... познавам такива хора, доста точно ги описва.

+1

[NqkfaNikakva21]

Явно намерих обяснението. Сега ще потърся повече информация.

[jghgh]

винаги е имало нещо гнило в ония хора, които винаги нещо правят и на хартия са доста щастливи, а в очите им се чете някаква особена тъга, празнота, които те отричат и крият и от себе си.
обикновено доста горделиви хора не могат да признаят, че имат проблеми и всячески ги отричат пред себе си и пред другите с хиперактивните си действия, постоянно шаване напред-назад и т.н.

или хора, които ти говорят до втръсване да мислиш позитивно и да си позитивен, а си личи, че не вярват в нещата, които говорят... само се самонавиват...

[machoka]

Най-мразя някой параноичен нервак да ме нарече муден!

[ShtrudeL]

Най-мразя някой параноичен нервак да ме нарече муден!

yeap
Аз като цяло не обичам да има хиперактивни същества около мен, освен ако не са приятно лигави, а те обикновено не са. Като досадни мухи са... като стадо (стадо ми звучи добре ^^) мухи, които жужат около теб и всяка една ти повтаря 'хайде, хайде, хайде!', подскачаща с нож и вилица в ръка. (Ох, представих си ебати готината анимационна муха ^^)

Та това, което постнах... с една дружка си говорихме преди време и той ми сподели колко е отегчен от всичко, което има. Всъщност го е описал в разказ и вместо да се обяснявам:


Всичко започна в момента, в който мозъкът ми ми каза, че иска да си пререже вените.
Аз, естествено, го помолих да не го прави. И след това се събудих над три отворени учебника, пред светещ монитор, вляво от свирещо радио и чувайки звуците от телевизора в съседната стая. Цяла вечер бях учил, водил видео разговори, гледал филми, чел книжки.
Закъснявах с десет минути. Нямаше време за психическа подготовка преди душа. Но всеки път беше толкова трудно. Този дълъг четвърт час на информационна самота, оставен на ударите на водната струя. Докато стоях под водата, крещях някаква песен на Bad Religion, за да не се оставя на празната стая. След това изтичах, изсуших се набързо, взех мп3 плейъра и книжка и потеглих към автобусната спирка. Докато чаках автобуса, четях и слушах музика. Докато пътувах, правех същото. Когато накрая стигнах, я видях да ме чака със светеща усмивка.
- Здравей, душко! - извиках и изтичах към нея с широко отворени обятия. Тя ме прегърна и ме целуна. Аз не спрях едната си слушалка и междувременно проведох разговор с нея.
- Как си?

I cant believe it, the way you look sometimes
Like a trampled flag on a city street, oh yeah

- Зави ми се свят от вонята в автобуса.
- Проклятието да имаш чувствителен нос.

And I dont want it, the things youre offering me
Symbolized bar code, quick ID, oh yeah

След това изчакахме автобус. Усещах, че поради някаква неясна причина нещо в мен се влошава все повече. И отново започнах да изпитвам онова самотно отегчение от всичко. Смених на по-бърза песен. Промених разговора на по-въздействаща тема . Любовта е нещо прекрасно, но ако искаш наистина да усетиш нещо, трябва да опиташ с гняв или със страх. Само така можеш да се измъкнеш от клопката.
- Какво прави вчера?
- Седях си вкъщи цял ден.

See Im a 21st century digital boy

- Защо не звънна цял ден?
- Звъннах.
- Защо тогава не излязохме?
- Ти ми каза, че си зает.
О да, вярно. Трябваше да науча учебниците си, да изгледам три филма, да отида на лекции, като по пътя слушам музика и чета книжки, а когато стигнех в университета, да играя морски шах докато слушам лектора. Но това не променяше факта, че се чувствах все по-отегчен и самотен в компанията на човека, когото обичам. И ако вината беше в него, щях да съм радостен. Но осъзнавах, че нямаше човек на Земята, който да ме спаси от самотата ми. Стигнахме до вкъщи. Съблякохме се набързо, защото романтиката е твърде бавна и неинформационна. Пуснахме някаква бърза песен и започнахме да се чукаме. И точно когато си мислех, че трябва да съм се измъкнал, отново усетих информационна самота. Искаше ми се да свърша по-бързо, за да мога да се потопя във филм докато междувременно си говоря с нея, чатя с трима души и чувам коментаторите по радиото. Но не свършвах . Днес се оказах сексуален атлет. Тя свърши три пъти и искаше още. Аз й казах да изчака и отидох да пусна филм. Филм плюс секс. Това трябваше да свърши работа. И всичко беше наред до момента, в който не свърших и аз. Тя ме гледаше влюбено, а аз издивявах, защото знаех целия сюжет наизуст. И на филма, и на отношенията ни. Имах чувството, че вече бях виждал всички възможни сценарии преди да стана девети клас. Нима този свят нямаше да ми предложи нищо ново? Учех в университет, имах приятели, ходех с прекрасно и интелигентно момиче, ЗАЩО, ЗА БОГА, СЕ ЧУВСТВАХ ТОЛКОВА БЕЗПОМОЩЕН ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ!? Нямах финансови проблеми, бях толкова презадоволен материално, че не можех да си представя какво искам, но се чувствах все по-беден с всеки изминал ден. Имах купища контакти и ставах все по-самотен.
- Обичам те.
- Не ме спасяваш, душко. Любовта е толкова бавна емоция.

[FunkyPie]

yeap
Аз като цяло не обичам да има хиперактивни същества около мен, освен ако не са приятно лигави, а те обикновено не са. Като досадни мухи са... като стадо (стадо ми звучи добре ^^) мухи, които жужат около теб и всяка една ти повтаря 'хайде, хайде, хайде!', подскачаща с нож и вилица в ръка. (Ох, представих си ебати готината анимационна муха ^^)

Та това, което постнах... с една дружка си говорихме преди време и той ми сподели колко е отегчен от всичко, което има. Всъщност го е описал в разказ и вместо да се обяснявам:


Всичко започна в момента, в който мозъкът ми ми каза, че иска да си пререже вените.
Аз, естествено, го помолих да не го прави. И след това се събудих над три отворени учебника, пред светещ монитор, вляво от свирещо радио и чувайки звуците от телевизора в съседната стая. Цяла вечер бях учил, водил видео разговори, гледал филми, чел книжки.
Закъснявах с десет минути. Нямаше време за психическа подготовка преди душа. Но всеки път беше толкова трудно. Този дълъг четвърт час на информационна самота, оставен на ударите на водната струя. Докато стоях под водата, крещях някаква песен на Bad Religion, за да не се оставя на празната стая. След това изтичах, изсуших се набързо, взех мп3 плейъра и книжка и потеглих към автобусната спирка. Докато чаках автобуса, четях и слушах музика. Докато пътувах, правех същото. Когато накрая стигнах, я видях да ме чака със светеща усмивка.
- Здравей, душко! - извиках и изтичах към нея с широко отворени обятия. Тя ме прегърна и ме целуна. Аз не спрях едната си слушалка и междувременно проведох разговор с нея.
- Как си?

I cant believe it, the way you look sometimes
Like a trampled flag on a city street, oh yeah

- Зави ми се свят от вонята в автобуса.
- Проклятието да имаш чувствителен нос.

And I dont want it, the things youre offering me
Symbolized bar code, quick ID, oh yeah

След това изчакахме автобус. Усещах, че поради някаква неясна причина нещо в мен се влошава все повече. И отново започнах да изпитвам онова самотно отегчение от всичко. Смених на по-бърза песен. Промених разговора на по-въздействаща тема . Любовта е нещо прекрасно, но ако искаш наистина да усетиш нещо, трябва да опиташ с гняв или със страх. Само така можеш да се измъкнеш от клопката.
- Какво прави вчера?
- Седях си вкъщи цял ден.

See Im a 21st century digital boy

- Защо не звънна цял ден?
- Звъннах.
- Защо тогава не излязохме?
- Ти ми каза, че си зает.
О да, вярно. Трябваше да науча учебниците си, да изгледам три филма, да отида на лекции, като по пътя слушам музика и чета книжки, а когато стигнех в университета, да играя морски шах докато слушам лектора. Но това не променяше факта, че се чувствах все по-отегчен и самотен в компанията на човека, когото обичам. И ако вината беше в него, щях да съм радостен. Но осъзнавах, че нямаше човек на Земята, който да ме спаси от самотата ми. Стигнахме до вкъщи. Съблякохме се набързо, защото романтиката е твърде бавна и неинформационна. Пуснахме някаква бърза песен и започнахме да се чукаме. И точно когато си мислех, че трябва да съм се измъкнал, отново усетих информационна самота. Искаше ми се да свърша по-бързо, за да мога да се потопя във филм докато междувременно си говоря с нея, чатя с трима души и чувам коментаторите по радиото. Но не свършвах . Днес се оказах сексуален атлет. Тя свърши три пъти и искаше още. Аз й казах да изчака и отидох да пусна филм. Филм плюс секс. Това трябваше да свърши работа. И всичко беше наред до момента, в който не свърших и аз. Тя ме гледаше влюбено, а аз издивявах, защото знаех целия сюжет наизуст. И на филма, и на отношенията ни. Имах чувството, че вече бях виждал всички възможни сценарии преди да стана девети клас. Нима този свят нямаше да ми предложи нищо ново? Учех в университет, имах приятели, ходех с прекрасно и интелигентно момиче, ЗАЩО, ЗА БОГА, СЕ ЧУВСТВАХ ТОЛКОВА БЕЗПОМОЩЕН ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ!? Нямах финансови проблеми, бях толкова презадоволен материално, че не можех да си представя какво искам, но се чувствах все по-беден с всеки изминал ден. Имах купища контакти и ставах все по-самотен.
- Обичам те.
- Не ме спасяваш, душко. Любовта е толкова бавна емоция.

I’m too tired to be bored
I’m too bored to be tired
And the silence is so deafening
it’s like picking at a sore
I’m too mental to go crazy
I’m too drunk too be pure
And my mind is playing tricks on me
And I can’t sleep tonight ’cause I’m so tired,

I can’t take it anymore
With all the liars
Like a prisoner of war
I don’t want your sympathy
I don’t want your honesty
I just want to get some peace of mind
It’s only in my head
As I roll over and play dead
I don’t want to hear it anymore

It’s good to see you but I really must admit
There’s an odor in the air and I think you look like shit..

[anonymous908491]

Най-забавните глупаци са психолози/психиатри.
Намерили са начин да изкарват кинти с фантазии, в които само наистина глупав човек би повярвал.