Писмо до Боте

Здравей,Ботев!
Реших да ти напиша това писмо,просто за да ти кажа няколко думи.
Най-напред искам да знаеш,че името ти и делото ти се помнят и днес,ще се помнят и занапред,защото ти си велик българин,извършил славен подвиг в името на страната си.
Възхищавам се на творчеството ти,с което си се стремил да пробудш нарада ни от онези тежки времена.В което ти издигаш идела за свобода на отечеството над всичко.
Покланям се пред избора ти,да бъдеш далеч от майка си,баща си и дома си,за да тръгнеш да воюваш свободата на България и да ,,свалиш от народа си,тез робски окови''.
Възхищавам се на смелостта,храбостта и силата ти,защото избираш пътя на смъртта,пред това да живееш спокойно.Избораш това,винаги да си в сърцата на хората,отколкото да бъдеш забравен във времето.
В стих-то си ,,На прощаване'' казваш,че ти стига тази награда,да каже нявга народа,че си умрял за правда и за свобода.
Искам да знаеш,че си постигнал това,получил си тази награда,защото днес всеки българин се гордее,че си част от българския народи и история.
Благодаря,че си направил такава жертва в името на сънародниците си.
Благодаря,че днес можем да се радваме на свободата си и с гордост да разказваме за миналото си и за героите,като теб!
Благодаря ти!