Родителите ми съсипват малкия ми брат

[dimitar-]

Здравейте. Аз съм на 14 години. Имам брат, който скоро стана на 11. Аз винаги съм го напътствъл, помагам му, грижа се за него. Родителите ни са много амбициозни, но не ни отделят почти никакво време. За тях важни са оценките - изкуства и др. не ги интересуват, смятат ги за пълна загуба на време.
Тази година брат ми влезе в моето училище (има прием след четвърти клас). Кандидатства с голямо желание, беше щастлив. Но всичко се промени. Аз също бях от 5 до 7-ми клас в тази гимназия. На входните нива не се представи блестящо. Затова тъпите учители му сложиха етикет. Непрекъснато го сравняват с мен, колко "съм бил знаещ", как трябвало "да си като брат си". Това го съсипва, виждам го. След първата родителска среща, вместо да го успокоят за тези няколко лоши оценки, родителите ми му се разкрещяха! Това хора ли са, кажете ми?? Брат ми, който е изключително интелигентен, сега се чувства като пълен глупак! Надявам се само да не е станал аутсайдер в новия си клас. Скоро цялото това напрежение му дойде в повече.
Докато цялото семейство вечеряхме, майка ми започна да му обяснява как трябва да следва примера ми. "Брат ти ходи и печели състезания по математика, ходи и ти!". ЩО ЗА ГЛУПОСТ? Аз самият не виждам защо трябва да следва някакъв измислен от нея идеал за прилежно дете! Та той се беше опитал няколко пъти, но просто състезания като тези не са за него. Иначе има огромен талант в писането на разкази, но нали знаете - това е без значение.. Та когато му заговори колко зле се справя в училище, той се разплака. Много му дойде, наистина. И познайте какво му казаха - баща ми му се ядоса, че "се държи като жена", а майка ми най-спокойно си продължи. Тогава станах и го заведох в стаята ни. Писна ми от тея, не ме интересува, че са ми родители.
Почувства се по-добре без тях. Каза ми колко му е трудно всички да го сравняват с мен. Чувствам се зле за това. Обясних му, че никога не съм искал това да става, че всъщност той е много умен, и че ще помоля бившите ми учители да спрат да го сравняват с мен. За пръв път от месец той се усмихна. Оттогава всеки ден му помагам с уроците, като малко по малко започва да ги разбира. Но нашите продължават. Моля ви, помогнете ми - какво да кажа на родителите ми, за да спрат да го сравняват с мен?

[smil4eto]

Ами така като прочетох изглеждаш доста ителигентно момче и ако и родителите ти са такива би трябвало да не се държат така,но уви.. Можеш да се опиташ до поговориш с тях като им обясниш,че брат ти не е твое копие и не е длъжен да бъде,също така,това че не ходи по олимпиади по математика и не е научен гений не означава,че не може да бъде добър в много други неща.Кажи им просто да го оставят да открие това,което му е най-интересно и има на-голям потенциал и ДА МУ ДАДАТ ВРЕМЕ да се докаже и да се развие. Ваще ако си мислят,че като му се разкрещят за няккви оценки и ей така ще се събуди един ден и ще бъде Айнщайн-еми няма да стане! Това мога да ти дам като съвет и се надявам да съм ти била полезна. УСПЕХ!

[Makenzi97]

Трол.

[dimitar-]

Ами така като прочетох изглеждаш доста ителигентно момче и ако и родителите ти са такива би трябвало да не се държат така,но уви.. Можеш да се опиташ до поговориш с тях като им обясниш,че брат ти не е твое копие и не е длъжен да бъде,също така,това че не ходи по олимпиади по математика и не е научен гений не означава,че не може да бъде добър в много други неща.Кажи им просто да го оставят да открие това,което му е най-интересно и има на-голям потенциал и ДА МУ ДАДАТ ВРЕМЕ да се докаже и да се развие. Ваще ако си мислят,че като му се разкрещят за няккви оценки и ей така ще се събуди един ден и ще бъде Айнщайн-еми няма да стане! Това мога да ти дам като съвет и се надявам да съм ти била полезна. УСПЕХ!

Благодаря.. Ще поговоря с тях, надявам се най-после да се осъзнаят. И за пореден път се уверявам какво нещо е българинът. Пускам статия, в която задавам въпрос, и още на второто мнение ме наричат чудовище. Нещо обидил ли съм те, че ме наричаш така?

[Makenzi97]

Не на мене тия, мойто момче.

[HollyGolightly]

Поговори с тях, но поговори и с него. Бъди до него, когато има нужда и го успокоявай, когато родителите ти се държат по този начин.

[tori]

Най-първото мнение рулз, мога да допълня само Макензи да се къшира от тука, че е досаден.

[buXti4Ka]

Не е лесно да си по-големият.
Съветът който мога да ти дам е да не спираш да подкрепяш малкия,това е много важно за него.Родителите ти едва ли могат лесно да променят възгледите си за "перфектното дете".Просто бъди винаги с брат си,той ще го оцени някой ден.Имате добри отношение,а повярвай чудесно е ако ги запазите и като станете по-големи продължавате да се подкрепяте.

[druzilla]

Хубаво е,че ти пука за брат ти и си до него,когато преминава през този труден период. Съгласна съм с мнението на Смилчето.

[mrankoniiii]

Ами засътъпи се за него , като пак започнат да му говорят ти си отвори устата им им кажи че вие сте две различни личности и се развивате в различни сфери и да спрат да го сравняват с теб

[nymphadora]

Време е да си поговориш сериозно с вашите и да защитиш брат си.Оценките не са фактор за интелекта на един човек и това трябва да го разберат.

Иначе е много сладко,че се грижиш за него <3

[gugenceto2]

Следващия път се застъпи за него.
Хипер ме радва, че се грижиш за брат си

[~sweeettt~]

Наистина говори с бившите ти учители...ама и учитлите в случая са виновни

[kalzzz]

Учителите това го правят малко несъзнателно. Според мен им е нещо като професионално изкривяване. Колкото до ваще, отвори си устата и си кажи всичко, което мислиш няма как иначе да те разберат. На малкия кажи да не се притеснява и да не се впряга, защото той със сигурност е по-добър в нещо от теб. Нека си припомни това когато пак го сравнят и да не му пука особено )