Добре тогава Мила.. ако от близките си приятели не мога да очаквам подкрепа и разбиране.. от кого? Нямам слънчеви панели че да се зареждам от нищото. И аз имам предел, колкото и да е чудно.
Какво се прави в такъв случай? Пиша писмо в бутилка и го хвърлям в морето? Правя се че нищо не е станало? Вадя голямата ножица и всичко под нея? И накрая кво.. пак аз съм преебания, щото оставам сам и неразбран. Отново... Какво друго? Духа от бутилката да повикам? Да изгледам Тайната?
Добре е че днес нямах досег с клиенти... е тогава щеше да има касапница...
"It's one of the great tragedies of life — something always changes." Dr. Gregory House