Изневерявате ли на партньора си?

[draid]

Ако ти, draid, се считаш за свръх безгрешен и се виждаш с развян около себе си бял плащ на страната на доброто, добре. Ако ли не, не смятам, че имаш правото да сочиш с пръст хора, които не познаваш според косвена информация. Камо ли да им държиш сметка за това какво е било най-доброто за тях в определена ситуация, на която не си бил свидетел.

Сори, ако е прозвучало малко разпалено , на ум не звучеше така.

Амии, грешил съм прекалено много. И моля те, не ме обиждай, бялото не е моят цвят

Едит : Посочи ми къде съм слагал определения курва, боклук etc. Също ако може и къде съм държал сметка на някого. Общо взето не ми пука и да се хвърли от Витиня, че да се хабя да и държа сметка. Идеята е коренно различна.

[SisiStrange]

Целият ти изказ е свръх осъдителен.

[Violenza]

Пък според вашите критерии излиза, че моето не е изневяра.

Ми той написа, че не е така, ама вие си знаете вашето.

И разбира се, много избирателно пак се отговаря само на хора, които не могат да дадат аргументи. Удобничко.

[SisiStrange]

Ми той написа, че не е така, ама вие си знаете вашето.

И разбира се, много избирателно пак се отговаря само на хора, които не могат да дадат аргументи. Удобничко.

Давай ти. Слушам.

[mimsssssss]

Реших да отговоря и аз. В сегашната ми връзка, която е близо шест години, не се е случвало дори да си помисля за друг. Просто изведнъж се въведохме във вихъра на любовта и всичко ми е прекалено замъглено, за да си позволя да гледам към някой страничен.
За мен изневярата също е нещо супер долно. Мисля, че не бих простила физическата изневяра. Колкото до психическата - все си мисля, че бих искала най-доброто за моя мъж. Ако в крайна сметка се влюби в друга, повече от мен и това го прави щастлив и е бил честен, мисля че бих го преглътнала и бих го "пуснала на свобода".
За тези, които казват че са изневерили, но връзката им е била пред разпад и други дрънканици имам един въпрос: Как стана така, че вие излизате веднъж, дваж, три, с въпросният "нов" и прехвърчат искри? Според мен вие сами си го търсите. Аз ако имам проблем с моя или ще сме заедно да го обсъждаме или ще си кисна самичка с музика, книга и шоколад :Д Не разбирам как може да имаш връзка с даден човек, а да излизаш на интимно с друг? Да, за едно кафе, логично е. Ама след това ми се струва, че не можеш да се контролираш и сам търсиш вниманието на новата изгора...

За кавга/неразбирателство може да са виновни две страни, но за изневяра си е виновен само изневеряващият. Щото твойта половинка не те кара да желаеш чужди устни/полови органи и т.н., нали?

[Violenza]

Давай ти. Слушам.

Аз не говорех за теб, а за Пантерата. Каквото имах го казах. И никой не ми каза последно да ям ли сладоледа или не...

[SisiStrange]

Как стана така, че вие излизате веднъж, дваж, три, с въпросният "нов" и прехвърчат искри? Според мен вие сами си го търсите.

Бяхме най-добри приятели.

[mimsssssss]

Бяхме най-добри приятели.

Хах. Не е ли достатъчно, че започваш да имаш чувства към друг човек? Няма значение дали ти е най-добрият приятел, учител, професор, комшия. Не се ли опита да ограничиш контактите си. Още повече, дори да се опиташ да прекараш време със сегашният си приятел, вместо да му казваш, че излизаш с най-добрият си? Според мен всичко е преднамерено, т.е. с умисъл.

[SisiStrange]

Хах. Не е ли достатъчно, че започваш да имаш чувства към друг човек? Няма значение дали ти е най-добрият приятел, учител, професор, комшия. Не се ли опита да ограничиш контактите си. Още повече, дори да се опиташ да прекараш време със сегашният си приятел, вместо да му казваш, че излизаш с най-добрият си? Според мен всичко е преднамерено, т.е. с умисъл.

Учехме заедно с най-добрия ми приятел. В 1 клас, на 1 чин. И да, пробвах много неща с тогавашния ми приятел. Организирах излизания, на кино, на походи в планината, пробвах какво ли не и свързано с кревата, ама не. На него му се цъкаха комп игри. Мързеше го да се разхожда. На планина само охкаше и пъшкаше как се е уморил и иска да си ходим. За секса дори няма да коментирам. Не бях свършвала година и нещо с него и все пак му бях вярна с идеята, че не искам да го късам заради "единия секс". Та в същото време до мен имаше един човек, който се разхождаше с мен, запали ме по нови хобита, обръщаше ми внимание, грижеше се за мен и в един момент вече нямаше как да не си направя някакво мега логично сравнение. А хлътването си е било тогава на лице, просто е било подтискано известно време от великите и явно свръх важни морални съображения. Нататък беше въпрос на изчакване да му минат изпитите (2 седмици тамън), за да го скъсам официално.

ПП. Ей там е проблема. Мислите свръх праволинейно за някои неща. Все някой трябва да е вадил черната зла умисъл. В моята ситуация пък нямаше виновни, поне аз така го чувствам. Нито най-добрия ми приятел е направил някоя грешна крачка, нито аз намирах смисъл да оставам с този човек, нито въпросния беше направил нещо катастрофално с изключение на това, че явно не е бил за мен. Simple as that.

[mimsssssss]

Като виждаш, че връзката ви няма смисъл, нито физически, нито психически, защо сте се мъчили и двамата над година и половина? Както някой по-горе каза, от страх да не останете сами ли? Не виждам смисъл от връзка с човек, който елементарните ти физически нужди (като достигане до оргазъм по време на полов акт) не може да задоволи, какво да говорим за фетиши, или разни разигравания на сценки и етц. Какъв е бил смисъла на връзката, която си имала, като дефакто си нямала? И ако кажеш, че си го обичала(по разни си други твои причини), ето тук настъпва момента, че не ти прави чест да бъдеш с друг човек, когато си се раздала на първия и той да остава заблуден, излъган, измамен.

п.п. Не съм черногледа, нито праволинейна. Хора сме, правим грешки. Има и по-страшни от изневярата. Но е тъпи някой да се оправдава, извинява или оневинява това което е направил, при положение че е бил в грешка. Признай си го и си го носи на гръб, защото делото си е твое. И някой като те пита и смееш да му отговориш с истината, очаквай да те нахулят, защото е нещо лошо.

[draid]

Учехме заедно с най-добрия ми приятел. В 1 клас, на 1 чин. И да, пробвах много неща с тогавашния ми приятел. Организирах излизания, на кино, на походи в планината, пробвах какво ли не и свързано с кревата, ама не. На него му се цъкаха комп игри. Мързеше го да се разхожда. На планина само охкаше и пъшкаше как се е уморил и иска да си ходим. За секса дори няма да коментирам. Не бях свършвала година и нещо с него и все пак му бях вярна с идеята, че не искам да го късам заради "единия секс". Та в същото време до мен имаше един човек, който се разхождаше с мен, запали ме по нови хобита, обръщаше ми внимание, грижеше се за мен и в един момент вече нямаше как да не си направя някакво мега логично сравнение. А хлътването си е било тогава на лице, просто е било подтискано известно време от великите и явно свръх важни морални съображения. Нататък беше въпрос на изчакване да му минат изпитите (2 седмици тамън), за да го скъсам официално.

ПП. Ей там е проблема. Мислите свръх праволинейно за някои неща. Все някой трябва да е вадил черната зла умисъл. В моята ситуация пък нямаше виновни, поне аз така го чувствам. Нито най-добрия ми приятел е направил някоя грешна крачка, нито аз намирах смисъл да оставам с този човек, нито въпросния беше направил нещо катастрофално с изключение на това, че явно не е бил за мен. Simple as that.

Тоя твоя предишен приятел да не го намери в клуба на анонимните ретарди ?

[SisiStrange]

Ем в началото се спогаждахме добре всъщност. В смисъл беше мило момче. Не мога да кажа лошо специално за него, защото беше свестен. Просто определено щеше да си пасне 100 пъти по-добре с някое момиче, което цъка много игри и не обича да излиза много-много. Първата година явно се е стараел повече, но по-късно си пролича много ясно, че няма как да продължим. В началото на края много се стараех да оправя нещата, но не получавах кой знае какъв отговор. Бях много привързана. Беше ми първата сериозна връзка и наистина бях се настроила да я запазя. Говорих, говорих, обяснявах се, сърдих се, после пак измислях нещо ново с надежда и все удряше на камък. Ти питаш защо като не е имало смисъл? Ами за момента имаше. Поне в моята глава бях убедена не, че иначе ще остана сама (това ми звучи много глупаво), колкото, че точно толкова свестен няма да намеря пак. Явно не съм имала качествен поглед над нещата. Тогава ми набиваха, че всяка иска мъж, който "не пие, не пуши, не хойка и не бие" и толкоз и, че бих била голяма патка да зарежа такъв. Пък то насила хубост не става.

И ако кажеш, че си го обичала(по разни си други твои причини), ето тук настъпва момента, че не ти прави чест да бъдеш с друг човек, когато си се раздала на първия и той да остава заблуден, излъган, измамен.

Аз си казах вече. Това специално ми беше трудно решение. Много се чудих. Да го късам ли веднагически щом вече съм решила, че съм дотук с опитите (и да му проваля изпитната сесия, която за него беше неимоверно важна донякъде и заради адски амбициозни родители), или да изтрая 2 седмици докато си кажа всичко. Струва ми се, че колкото и осъдително да е, взех правилното решение. Отиде на изпитите спокоен, изкара ги с хубави оценки и вече по-късно разбрах, че е влязъл, където искаше. Ако бях стоварила "бомбата" по-рано, щеше същата година да е "зарязан" и "скъсан на изпити" едновременно. Кое е по-егоистично в крайна сметка?

Та това, за което спорихме, беше, че има само една вина в такава постъпка. Но не е така, реално. Дали съм била аз виновна, че накрая ми прекипя? Или той, че не влагаше никакво старание? Или най-добрия ми приятел, че се държеше на ниво, когато имах нужда от това? Или все пак аз, за дето все пак се захванах да правя някакви опити да оправям нещата, вместо директно да го зарежа? Това става на затворен кръг. Не можеш да късаш веднага при първите проблеми. Не можеш и да се бориш прекалено дълго за разрешаването им, защото, ако все пак не стане, пак си лошия, за дето протакаш. Когато няма правилно решение, няма грешни отговори.

Не ми харесват толкова категорични изказвания, защото никой не знае какво точно се е случило. Не уважавам хора, изневеряващи от нямане какво да правят или въобще без основателна причина. Въпросът е, че когато някой каже, че го е направил, не бих си извадила на секундата лошото заключение за него без да знам какво е подтикнало нещата да стигнат до там. Никой не спори за това дали изневярата е долно нещо. Тя е. Не е задължително, обаче, хората, които по една или друга причина, са я извършили, да са долни хора.

[Azoria]

Аз мисля, че спорът се разпали най-вече от

изневярата e вина и на двамата. Винаги съм го възприемала така и винаги ще го възприемам, независимо от коя страна на барикадата съм.

Все още не видях някой да пусне логичен аргумент, с който да го защити. Действително звучи абсурдно.

Не разбирам как може да имаш връзка с даден човек, а да излизаш на интимно с друг? Да, за едно кафе, логично е. Ама след това ми се струва, че не можеш да се контролираш и сам търсиш вниманието на новата изгора...

За кавга/неразбирателство може да са виновни две страни, но за изневяра си е виновен само изневеряващият. Щото твойта половинка не те кара да желаеш чужди устни/полови органи и т.н., нали?

+

[cweeet]

eми,не.

[mimsssssss]

Сиси, бре... :Д
Т'ва че някой изневерява, пие, пуши марихуана, пада си по садо-мазо или нещо си друго, не го прави автоматично лош човек, който е анатемосан от всички останали и отритнат от света. Всеки си има приятели, познат кръг от близки хора и не може "да оправиш всички". Ама като те сочат с пръст и ти кажат каква лоша/глупава постъпка си направил, трябва да поклатиш покорно глава и да си признаеш. Т'ва ми е мнението. И го подкрепям, защото... за година и половина опити да си "оправиш" връзката, не си намерила време да се разделите, а точно като са му дошли изпитите ти е светнала лампата, че това е краят и още повече не си си стояла мирно на дупето (ако щеш се затвори вкъщи), ама не прави "погрешни" стъпки.
И не поставяйте нещата така, че от една връзка трябва да се скача на друга (тоест да изневериш) или да си седиш със старият, ама да не ти е кеф. Щото лично не виждам смисъл да се бориш за някой, като той не полага същото усилие и хич не го бърка ти колко се бъхтиш на вас да ви е ок.

п.п. Против изневярата съм, защото когато си се отдал на един човек, той има някакви очаквания от теб. Не казвам, че вече се обичате и ще се жените. Но сте влюбени и почвате да отдавате сърцето си на отсрещният. Ако това не е така и двамата са наясно - ок. Това не е връзка. Ама в противен случай е гадно да ти изневеряват и да прецакват чувствата ти.

п.п.2
Сиси, както сама каза, не сте били един за друг, нито психически сте си паснали, нито физически. Ама защо аджеба си се мъчила да се нагаждаш/ да го нагаждаш? Нали си го харесала такъв какъвто е. Не взимаш произволен човек от улицата и да си го напаснеш на твоя идеал.

п.п.3
Що не си изчакала тия две седмици, само това не ми стана. Ок, решила си да не го зарязваш в тоя момент, ама защо "ти се наложи" да кръшнеш? Не можа ли да постискаш малко?

[SisiStrange]

Към пп2. - Детски му работи. В началото всичко беше наред и бях убедена, че може пак да стане.

пп3. - Сложи 2ма души, които се харесват на едно място и виж дали нещата не си се развиват сами. Разбирам да се "стискаш", както ти се изрази, ако имаш надежди за настоящата си връзка и нещо на ум или нещата не са ти 100% ясни още и има вариант да останеш с този човек. Тогава има пълния смисъл да се оставиш по-скоро на размисъл, отколкото на нова връзка. Когато, обаче, в главата ти просто си принуден да чакаш 2 седмици без абсолютно никакво намерение да си преразглеждаш решението, ти се струва свръх безсмислено да режеш другия човек, който вече е придобил много по сериозен смисъл за теб заради някакви измислени съображения. То не беше кръшване дори /или пък не влагаме един и същ смисъл в думата/. Аз си започнах връзка. Ако се поставиш на мое място може би ще си го представиш? Някакво нелогично ми се виждаше да се гледаме влюбено и да пърхат пеперудки на чина, но да си мълчим и да се правим на разсеяни, защото има 2 седмици праг. Новият човек не заслужаваше да бъде отхвърлян пък и като хлътнало момиче нямах силите да кажа: "Ей, чшшш, ще чакаш и дотогава да не си посмял да ме хванеш за ръка или да кажеш нещо по-така."

Мой личен Сиси ПП. - Не смятам, че трябва да скачаш от връзка във връзка директно задължително. Напротив. Просто, когато дълго време си вярваш, че можеш да оправиш нещата и всеки път не става, хем не си загубил съвсем надежда, хем се чувстваш неразбран и уязвим към различни хора. Вярно, таймингът не беше перфектен да ми щукне, че си харесвам най-добрия приятел, но то не става по желание.

Именно от целия тоя сюжет научих, че хората не се променят и нагаждат, ако не си пасват по същество. Затова и съм толкова убедена в настоящата ми връзка при все, че разни хора ми цъкат с език и твърдят, че не можело да си 100% сигурен в друг човек. Но с него си пасваме много, и по същество, и в дреболиите. Затова знам, че трябва да са ме вързали, надрусали и да са ми направили трепанация, за да му изневеря. И пак може да е неуспешно.

Имам чувството, че в по-дълбок смисъл говорим за едно нещо, но не можем да се разберем.

[mimsssssss]

Аз не съм точно против изневеряващите, а против самата постъпка. Ако мой приятел/приятелка го е направил, няма тутакси да го замерям с камъни. Ще му кажа една-две приказки (като се надявам и преди това да ми знае мнението) и до там. Всеки си има глава на раменете. Това не прави постъпката по-малко лоша/неправилна.

Една вметка - с моя се различаваме да речем на 90% един от друг, ама пак сме заедно. Според мен има много различни неща във всяка една връзка, която я крепят. Та сходствата не винаги са нещо "полезно". По скоро индивидуализма.

edit: Със сегашното момче, с което си, за него ли става въпрос, че сте били съученици и най-добри приятели?

[SisiStrange]

Не, с него скъсахме преди, грубо, три години по негово желание и си останахме близки приятели.

Със сегашния ми приятел се запознахме в този форум и сме заедно от малко над година и половина.

Предполагам, че известна роля играе и възрастта. Докато си пубер не мислиш кой знае колко и не умееш да преценяваш винаги ситуациите, камо ли хората. По-късно с опита се научаваш да знаеш какво точно търсиш.

[pifiella]

Аз не изневерявам.
Когато съм влюбена съм отдадена тялом и духом.Няма пет,шест или обичам,или през вратата.Така ги разбирам нещата.

[mimsssssss]

Я пък имам един въпрос към всички ония обичащи хорица. Вие във всяка една връзка ли сте обичали човека до себе си? Защото под думата "обичам" май аз виждам доста дълбок замисъл, който е далеч от влюбването, секса и сладките смс-чета. Казвала съм го само на един човек, беше ми адски трудно да изтръгна думите от себе си, да призная чувствата си и да бъда истинска за момент. Цялото това "признание" ми костваше голямо притеснение, нерви, уплаха - дори самите думи излизаха странно от устата ми.

п.п. Това го казвам може би и във връзка, че постоянно чувам как разни хорица във връзка си казват по телефона нещо от сорта на вместо "чао" - "обичам те" :д . Та се чудя в един живот на колко обич си способен? Не че това омаловажа дадена връзка и може да изневеряваш или накърняваш другият човек, ама е смехотворно да си на 20, да си имал 5 гаджета и петте да си ги обичал :Д (да си им казвал, че ги обичаш).

[SisiStrange]

Акооо идеше реч за мен, имала съм 3 връзки. Вече с пълното съзнание какво представлява наистина да обичаш, обичала съм точно 1, сегашния ми приятел, имам намерение и да се омъжа за него. Не бих казала, че не съм била силно влюбена и в бившите ми, защото бях, много навътре приемам хората около мен. Привързвам се много бързо за добро или за лошо.

Не мисля, че е смехотворно на 20 да си имал 5 сериозни връзки, впрочем. Зависи как ти се е стекъл живота. Накрая винаги, обаче, се откроява един човек.

[mimsssssss]

Аз не изневерявам.
Когато съм влюбена съм отдадена тялом и духом.Няма пет,шест или обичам,или през вратата.Така ги разбирам нещата.

Не, Сиси, не беше за теб. ^ Във връзка с този коментар си написах мнението. Щото аз твърде трудно се влюбвам, пък за обич да не говорим, изпадам в крайности сигурно. Ама никога не мога да кажа или обичам или чао. Аз дадох пример с 5 връзки, защото толкова съм имала. Ама не си представям и петимата да съм обичала и да съм им дала сърцето си. Някак думата обич ми съвпада само за човек, с който искаш да споделиш дните си до края на живота. А не след два месеца-три да казваш на друг, че го обичаш.

п.п. Връзката не е по-маловажна ако не обичаш човека. Но не виждам смисъл ако пробвате известно време и го няма пламъка, не виждаш бъдещето си заедно с него и не можеш да му кажеш/не изпитваш любов. Моите връзки за това приключиха, не че хората са били лоши или добри. Та затова не виждам и смисъл за изневяра. Те нещата като не се получават, защо някой да си дава зор и/или да назорва другия. Живейте си живота и всички да са щастливи, ако ще и по отделно :Д

[Azoria]

Я пък имам един въпрос към всички ония обичащи хорица. Вие във всяка една връзка ли сте обичали човека до себе си? Защото под думата "обичам" май аз виждам доста дълбок замисъл, който е далеч от влюбването, секса и сладките смс-чета. Казвала съм го само на един човек, беше ми адски трудно да изтръгна думите от себе си, да призная чувствата си и да бъда истинска за момент. Цялото това "признание" ми костваше голямо притеснение, нерви, уплаха - дори самите думи излизаха странно от устата ми.

п.п. Това го казвам може би и във връзка, че постоянно чувам как разни хорица във връзка си казват по телефона нещо от сорта на вместо "чао" - "обичам те" :д . Та се чудя в един живот на колко обич си способен? Не че това омаловажа дадена връзка и може да изневеряваш или накърняваш другият човек, ама е смехотворно да си на 20, да си имал 5 гаджета и петте да си ги обичал :Д (да си им казвал, че ги обичаш).

Чудила съм се на същото нещо :д Досегашните ми 1-2 "връзки" всъщност не са означавали кой знае колко за мен. Казвали са ми "Обичам те" преди, но не съм го чувствала и не съм го казвала. Освен на сегашния ми приятел, за когото съм сигурна вече, че обичам и беше незабривим момент когато си го казахме. <3

[anonymous708973]

Ми той написа, че не е така, ама вие си знаете вашето.

И разбира се, много избирателно пак се отговаря само на хора, които не могат да дадат аргументи. Удобничко.

Давай. Уверявам те, че не съм те пропуснала умишлено

Азория, помисли малко. Аз казах как е било при мен. Бях готова да дам шанс, с триста зора успях да се накарам да кажа на тогавашния си приятел какво не ми харесва и защо е важно за мен (а е нещо, което наистина не е въпрос на претенции), а това е нещо, безкрайно трудно за мен. Имам чувството, че наранявам човека с всяка дума, когато казвам какво не е наред. Той реагира тъпо... всъщност, никак. Мълча, мълча, мълча. След 10-15 минути дойде и каза "ще се постараем повече". Резултат - никакъв. АЗ направих каквото се искаше от мен. Той - не. Затова е виновен. Сега разбираш ли?

[Azoria]

Сега разбираш ли?

Мне.

Азория, помисли малко. Аз казах как е било при мен. Бях готова да дам шанс, с триста зора успях да се накарам да кажа на тогавашния си приятел какво не ми харесва и защо е важно за мен (а е нещо, което наистина не е въпрос на претенции), а това е нещо, безкрайно трудно за мен. Имам чувството, че наранявам човека с всяка дума, когато казвам какво не е наред. Той реагира тъпо... всъщност, никак. Мълча, мълча, мълча. След 10-15 минути дойде и каза "ще се постараем повече". Резултат - никакъв. АЗ направих каквото се искаше от мен. Той - не. Затова е виновен.

= край на връзката, не изневяра.
Не знам, струваш ми се човек, който може да погледне нещата от логичната им страна. Нещо не можем да се разберем. Аз разбрах, че връзката не е вървяла, не си се чувствала добре, той не те е зачитал и т.н. Защо не прекъсна връзката при тези обстоятелства, вместо да преспиш с друг зад гърба му и да причиниш нещо още по-лошо от това, което той на теб ти е причинил? И сега ще ми кажеш "Имах едикакви си чувства/ надежди и т.н." , но аз не приемам , че обичаш някого и му изневеряваш - несъвестими са.
Действително ли не осъзнаваш, че края на връзката е варианта в такива случаи или просто се опитваш да оправдаеш собствената си постъпка, защитавайки "изневярата e вина и на двамата" ?