Да, не знам какво да правя, какво да кажа, това не съм аз...
Започвам от начало.. С него не се познаваме от дълго време, даже изобщо.. Мога да кажа, че съдбата изигра голяма, да не кажа огромна роля в запознанството ни.. От първия момент, в който го видях, нещо в мен трепна. По принцип това ми се случва рядко, както и да е.След постоянна комуникация се случи.. -последва целувка, втора, трета.. 10та.. Така сме от три дена.. Да, но той ме разиграва.. Това между нас било приятелство, нямало разлика дали е връзка или не.. Е как? Нали връзките уж са по-съкровени и интимни..
Когато е около мен не мога да мисля трезво, да , знам че ме разиграва, знам че съм поредната играчка в ръцете му, но винаги се вцепенявам.. Сякаш има змийска отрова в мен и не мога да помръдна, не мога да му кажа, че не искам да сме просто приятели, които се целуват.. Искам да знам, има ли смисъл да се боря, или да спра..но не мога, аз съм като кученце,като мекотело.. А по принцип аз контролирам положението, всичко става както на мен ми харесва..
Даже не знам защо я пускам тази тема.. Трябва да се стегна.