- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- Бихте ли започнали връзка от разстояние и бихте ли се борили, за да я запазите?!
Не... това не е пълноценна връзка според мен... Айде да сме на няколко километра разстояние... или той да учи просто в някой друг град, но да си идва поне веднъж в седмицата (или обратното), окей ... Ама да живее на майната си на 1000 километра от мен и да се виждаме веднъж на няколко месеца - не
Всеки път когато съм го правила, накрая съм осъзнавала, че е нямало особен смисъл да се затворя в един човек. В крайна сметка живият контакт изглажда или прецаква всичко. Витален е за всяка връзка. Защо ми е да имам сродна душа на ен км от мен, знаейки, че няма кой да сръчкам в 3 през нощта за едно здраво... гушкане.![]()
Знам ли, като по-малка съм го правила.
Рядко го виждах, веднъж в месеца, но пък бях малка и наивно влюбена.
Сега вече не бих започнала такова нещо.
Не виждам смисъл в това. Най-малкото, защото човек си има някакви нужди.
Не говоря само за физически такива, а и за емоционални.
Да не можеш да гледаш някого в очите, когато му казваш за пръв път "Обичам те" е, меко казано, мъчение ..
Аз имам такава връзка виждаме се 2-3 пъти в месеца,вече 6 месеца е така да много е трудно и сигурно миналото ни което не е хубаво сега ни помага,защото искаме да компенсираме онези дни щом мислим за общото си бъдеще дори и от разстояние значи не е невъдможна тази връзка,но всичко опира до хората психическата нагласа и най-вече слата на любовта,в тези вързи ако нея я няма има ли смисъл да се започва такава връзка,разстоянието засилва любовта прави миментите по-сладки наслаждавате се на всяка секунда заедно.
Имала съм 2 такива, но естествено, че преди започването на връзките сме се виждали с въпросните хора, но просто са били или от други държави или от другия край на държавата хах..
В единия случай чувствата на едната страна станаха прекалено силни и реши да прекрати.
Във втория щеше да се получи повече и да изтрае ако бяхме заедно постоянно...
Everything happens for a reason
Аз си пиша с 1 българка от Канада повече от година това дете ли ме прави?
Струва си всичко, но не му отдавай прекалено много внимание, първоначално си пишете много после става на здрасти, как си![]()
От опит-вече не...
Последно редактирано от Tbmk : 12-24-2012 на 21:07
Преди имах доста сериозно мнение по въпроса: колко е безмислено, тъпо, скучно и т.н. Но сега си мисля защо пък не ? Всичко се случва![]()
When you dream anything can happen.
Аз имам гадже което работи в друг град аз уча в различен но иначе сме от един и същ.Връзката ни е от разстояние,но се обичаме виждаме се през 1 месец и постоянно се караме по телефона но изгарям за него и според връзката ни е пълноценна ако се виждахме по често щеше да е много хубаво но като няма възможност това е!
Да.
не бих започнала такава връзка, не бих подложила себе си на това "изтезание", в крайна сметка ако както казват ни е писано да сме заедно някой ден нещо ще ни събере, ако не - няма да имам чувството за пропилени време и възможности...
Само слабите се стремят към порядък , силните владеят хаоса ....
За връзки тип "гадженца по скайп" без да сме се виждали дори не можем да говорим, тва е несериозно.
Иначе вече започвам втора дистанционна връзка и то между различни държави. В началото естествено човек се тръшка и се дърпа защото знае, че ще е трудно, но с времето се свиква. Когато сте разделени, живота си тече, учене, работа, а когато се видите еуфорията е още по-силна защото сте били разделени. Ако наистина харесвам това момиче, съм готов да се боря за да сме заедно.
Да, по ирония на съдбата по-дългите ми връзки са били от разстояние(не особено далечно, най-много 30км. и виждане всяка седмица, но..).Сегашната ми отново е от разстояние, но за сега не е оказало лошо влияние.
Ако наистина обичам човека и преценя, че си струва - бих се борила, задължително, може би защото редовно се виждам с половинката.Ако се виждах с любимия веднъж на няколко месеца, не мисля, че бих издържала.
Но ако мисля, че няма да я бъде - не мисля, че бих се борила за кауза пердута.![]()
Последно редактирано от BlackFlower : 01-30-2013 на 19:10
It’s funny how the people who know
me the least have the most to say..
Ако е временно,може би,но ако е за месеци...не...дори и да се виждаме всяка седмица пак е прекалено.Трудно е,излишни нерви,няма как да се изгради тази връзка между партньорите,липсва и доверие...просто са прекалено много мъки,не си заслужава.
>>DjBelev<<
ForzaFelipe, доверието няма нищо общо с разстоянието.Ти ако му нямаш доверие, ако ще и всеки ден да се виждате, пак няма да му имаш.
It’s funny how the people who know
me the least have the most to say..
Правил сЪм го. Сега осЪзнавам, че това е една от простотийте от детските ми години... Няма проблем да се запознаеш с някого по интернет и в последствие да трЪгнете. Но ако ти си в 1 дЪржава, а той в друга или ако сте в различни и много далечни градове - сОри, ама няма да го бЪде. Така или иначе всичко ще се скапе заради разтоянието, няма какво да се занимавам и да си губя времето...
Как да няма,ако сте започнали връзката от разстояние как ще познаваш човека достатъчно за да знаеш че няма да ти изневери?Не може да опознаеш един човек докато е на разстояние от теб,казвам ти го като човек с опит в товаА дори и да не е такъв човек,пак ако се виждате 1-2 пъти в месеца,на вас ще ви липсва тази близост,а тва е предпоставка връзката ви да приключи,все пак това е смисъла на връзката.
>>DjBelev<<
Не бих се подложила на това отново, прекалено мъчително е. Аз нямах възможността да се виждам с въпросния човек често, имахме различни интереси и характери, често се карахме поради тези причини и ред други. Не си заслужава да тормозиш себе си. Иначе нямам нищо против този тип връзки, стига да можеш да се виждаш с половинката си сравнително често.
да бих! Не разстоянието разваля една връзка..съмненията го правят.
Не! В това няма смисъл. Пробвах веднъж и не мисля да повтарям. Понякога ще поискам да се видя с нея да я гушна, целуна а като нямам възможност става кофти.
Зависи дали с човека с когото си се запознал си пасвате.Естествено не всички биха били съгласни да започната такава връзка. Лично аз започнах една такава връзка преди доста време и изобщо не съжалявам! Той даже беше в друга држава,но се върна в България заради мен и сега сме заедно от 1г. и почти 7 месеца и даже се сгодихме наскоро . И съм ного щастлива и доволна.Разбира се не всички връзки от разстояние са дълготрайни , но няма лошо да се опита .Все пак човек никога не знае.^-^
Познавахме се от 4-5г. /ест от скайп/, преди 10 месеца, някак си пламна нещо.
Привличаше ме характера му,положението, в което се намирахме и двамата тогава.. не знам, просто ми харесваше, а и се познавахме доста добре, редовно пишехме, споделяхме и т.н.
На 5-я месец се видяхме за първи път, после идва още 2 пъти ии от 3 месеца живее в моя град.
Премести се заради мен и сме адски щастливи. И родителите му са идвали тук, познаваме се.. всичко е 6.
Имах такава връзка, борих се за нея и сега всичко е идеално.
Всичко зависи от човека.. ако намеренията му са сериозни и има надежда да сте заедно за постоянно, да, бих се борила.
Но ако знам, че той не е сигурен в себе си и едва ли не това ще си остане просто нет връзка бла бла.. не, благодаря.
Дрън-дрън
А сЪмненията от какво са породени? От разтоянието! Не можеш да си с човека, да се видиш с него, да излезеш и почваш:
-Ама той сега сигурно е с друга...
-Ама той може да ме лЪже, че си ляга толкова рано...
-Ама той по принцип по това време е в скайпа вече...
Почваш да звЪниш, да разпитваш, това дразни, почвате да се карате... Докато ако сте близо, т.е. в 1 град примерно - грабваш се и отиваш да се видите.