- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Здравни проблеми и болести
- Страх за смъртта
Здравейте. Аз съм момче на 14 години.От десет дни ме обзе някаква паника за бъдещата ми смърт когато вече съм стар. Започнах да си мисля какво ще стане,всичко ли така ще свърши и всякакви натрапчиви мисли.Дори не мога да спа.Моля ви кажете ми как да не мисля за това защото си мисля че се побърквам!! Като започна да си мисля за това ми става напрегнато,тревожно и какво ли още не.МОЛЯ ЗА ПОМОЩ!!
Смъртта е нещо напълно естествено. Хората се раждат и си отиват - това е животът. Изживей всеки един миг пълноценно за да може, когато се върнеш един ден назад да не съжаляваш за това което си сторил.
А и за добре организирания ум, смъртта е просто поредното голямо приключение!![]()
От какво по-точно се страхуваш? От това да не умреш или начина по-който може да се случи това?
Страхувам се какво ще стане след като умра
Спокси,дете!
Всички ще умрем тази нощ,няма да е страшно,може да е доста болеснено, да те измъчват елфи и еднорози, но все някога ще се свърши...
Лека нощ!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Както се раждаш така и умираш,неусетно,когато времето дойде.Не се страхувай от смъртта,а си живей живота.Приеми мисълта,че все някога човек умира.Но живота е за това-раждаш се,отглеждат те,оставяш следа след като си се развил като личност,после ти отглеждаш дете/деца,техен ред е да се откроят като личности и тогава идва и твоя ред да се присъединиш към тези,които са те отгледали.
айде хора... ще се мре![]()
Въпреки, че за много хора този проблем може да изглежда меко казано несериозен, все пак си има обяснение, което може да ти го даде само психолог. Косултацията със специалист ще ти помогне да преодолееш тази фобия.
всички ще умрем и аз и ти тя също
това е сигурно и неизбежно като му дойде времето тогава мисли
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Братле, помисли си добре какво избираш в живота си - да се вайкаш и да умреш нещастен, или пък да живееш, за да направиш нещо, с което да излезеш като победител от живота![]()
Прощавам, но не ЗАБРАВЯМ.