Омръзна ми да живея

[Doom_Stalker]

Истината е, че живота наистина няма "смисъл" да се живее, но откъде идва потребността живота да има смисъл? Защо трябва да има смисъл изобщо? Идеята за смисъл идва от егото, и идентифицирането с ума, което води до всички състояния на щастие, мечтаене, удовлетвореност или пък обратното - страдание, апатия, депресия. Това са все състояния свързани с ПОЛУЧАВАНЕТО на нещо от външния свят.... но първо задължително тези неща трябва да се ИДЕНТИФИЦИРАТ от ума като добри-лоши, нужни-ненужни, важни-маловажни... А ИДЕНТИФИКАЦИЯТА на тези неща от ума т.е. "разчитането" им от индивида като добри или лоши преминава през концепцията на АЗ-ът. Без АЗ, няма страдание, няма депресия, няма щастие, няма мечти, няма болка, няма удовлетворение... Трябва да има "АЗ", който да приема тези усещания и да се изживява чрез тях. Защото докато тези процеси във външната среда не се ИДЕНТИФИЦИРАТ като добри или лоши, те са буквално нищо. Болката сама по себе си е просто физично усещане, но вече преминала през АЗ-ът се превръща в страдание, защото страданието има нужда от приемник, има нужда от "страдащ", за да се възприеме като "лошо".
Също както Физиологичното усещане(каквото и да е) има нужда от рецептор в тялото за да се усети, така и психологичното усещане(емоция) има нужда от "приемник" - в случая този приемник е психиката - психиката идентифицира околната среда като добра или лоша.Но именно "АЗ"-ът е този, който се идентифицира и възприема тези усещания за "свои". Всичко това преминава през АЗ-образа. Трябва да има "Някой", трябва да има "АЗ", за да може да има страдащ, радващ се, тъжен, щастлив или каквото и да е друго изживяване.Самото изживяване не е нищо, ако няма кой да го изживява. Естествено това са само психични усещания и реакции, но за масовите хора, които се идентифицират и определят с тях, това е целият им живот.За него те живят, са него си говорят, това ги интересува. Масовия, "малък" човек не прави разлика между себе си и това което изживява.... затова и изживяванията му са толкова важни. Затова и е цялото вечно търсене на щастие и отричане на нещастието. А цялото е една детска игра - игра на сенки и образи в ума на "изживяващия се"(без значение дали се изживява като щастлив или депресиран).

Темата образува много интересен контекст, който предизвика реакциите именно на "изживяващите"(най-вече на "щастливите" и "борещите се в живота" ). Когато някой каже, че му е омръзнало да живее, тези които "обичат" живота и се определят изцяло чрез жалкото си физическото съществуване и всичките му псевдо-радости и стимули, веднага му се нахвърлят. И естествено тук се намесва въпросът, защо толкова хора, които очевидно не искат да се самоубият, отговарят в темата на потенциален самоубиец. Ако толкова обичате да живеете и се радвате на живота защо ви е потребно да отговаряте в такава тема, че пък и да пишете цял куп от клишета - как живота бил нещо голямо и трябвало да се живее, а всеки самоубиец е глупав? Моята теория е, че това ви определя. Обичате си физическото съществуване, то е едно от нещата които ви определя като "личности" - а когато някой ви го нападне, вие се чувствате длъжни да го защитите. Не толкова за да убедите някой друг, а за да убедите, затвърдите и защитите собствената си идентификация, собственото си "АЗ", което се определя чрез нещо толкова просто и незначително като живота(във физиологичен смисъл). Затова е и по принцип цялото наддумване във форумите... Постоянното предоказване и спорене - хората се чувстват длъжни да защитават своите ЕГО-изживявания... за тях това е важно, това ги определя, без него те са нищо.Такъв е светът на малките хора....

По темата: Оръжие можеш да си купиш нелегално, ако познаваш точните хора. Разпитай ако имаш приятели дилъри, или такива, които познават дилъри. Често те знаят и могат да намерят хора, които продават оръжия.