Радвам се,че някой направи подобна тема!
Съгласна съм с много от нещата,които е написала delphine_ .

Мнението за самоубийството на повечето хора е крайно негативно.Дори в християнството да отнемеш живота си се счита за грях,доколкото знам дори телата на самоубийците нямат право да бъдат погребани в гробища.Може би това е една от причините,поради която хората считат самоубийството за нещо ужасно ,в случая - греховно.

Човек трябва да се вгледа във всички страни на самоубийството.Твърде лесно е то да бъде свързано с психичен проблем.Наистина,
самоубийството е просто един край.А всеки край е ново начало.За хората,вярващи в душата,прераждането или отвъдния живот(като се абстрахираме от това,че самоубийците отиват в Ада),самоубийството е начин за умъртвяване на тялото и билет към едно вечно приключение.Свобода на душата и една нова безкрайност.

От друга страна,винаги ми се е струвало като начин да се предадеш.Ако приемем,че животът е борба,твърде лесно е да се откажеш от нея.Но пък е й твърде лицемерно да го твърдя,тъй като животът изобщо не е розов.Класация ни постави на последно място по бедност в ЕС,а много хора слагат край на живота си именно от нищета.Понякога смъртта е утеха на смъртните неволи.Край на болката.

За тези,които ще разкажат историята на някой,изплувал от дъното,ще бъдат прави!Но не всички се раждаме борци,а и доста от хората,които слагат край на живота си са на преклонна възраст или дори страдащи от тежка болест.

Но пък свръх задоволени,млади хора да се самоубиват безпричинно е жалко.Несподелена любов,изневяра,това вече е глупаво!Но не и непоправимо!Точно това е извратеното в любовта,че ставаме зависими от другия.Че позволяваме щастието ни да зависи главно от него и накрая,когато всичко се срине,вместо да се изправим и с усмивка да изтрием сълзите си,се предаваме на разочарованието и скръбта...

Разочарованието,за мен,именно това е една от основните причини човек да сложи край на живота си.Разочарованието от хората,от света и ... от живота.Някои може би го наричат прозрение и затова избират един нов път.Друг шанс.Кой знае...

С риск да бъда сметната за луда,никога не съм гледала на самоубийството като на нещо лошо.Има къде по-страшни неща,а и за кой да отнемеш живота си е страшно - за търсещия утеха самоубиец,за роднините,твърдящи за покойника "Той беше толкова добър,щастлив и т.н.Не разбирам защо го е сторил!" или за останалите хора,заклеймяващи правото да отнемеш живота си?!