Здравейте!
Моя проблем е, че нямам приятели. Доскоро си мислех, че имам, но се оказа, че съм използвана (защо ли се не учудвам?). Винаги е ставало така, че съм мислела някоя за моя приятелка, оказва се че тя говори всичко, което съм ѝ споделяла, докато аз като някоя пълна глупачка ѝ пазя тайните. Или аз се опитвам да помагам, да давам съвети и накрая какво - отказала съм да отида с една приятелка до някой магазин примерно и тя веднага моли човека, който ми е най - неприятен. Има и още много случки, но не смятам за нужно да ги разказвам. И така се получава, че аз винаги съм носната кърпа, съветника, тази, която им слуша глупостите, но накрая щом са си извлекли позлата ме за*бават. Искам да намеря нови хора, нови приятели. И да, малко ми се иска да намеря и онази приятелка от лигавите американски филми - с която да излизам ,да преспиваме, да ходим заедно по екскурзии, да си споделяме, да зная че съм ѝ ценна. Знам, че е тъпо и лигаво, но ми се иска да имам такъв човек до себе си. Но не ми се получава запознанството с нови хора, които може за напред да ми станат приятели. Когато бях малка ме тормозеха в училище и изградих стена около себе си, която трудно мога да смъкна. Отделно обичам когато някой човек не ми харесва да го покажа, а не да съм лицемерна, да правя комплименти на всички, а зад гърба им да ги храня. Просто не мога така. Моля ви за съвет. :9