Пронизва ме студът на зимата;
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?

Устните ти да запалят огън буен.
Пръстите ти да събудят топлина...
Пулсът на сърцето ми да чуеш;
две души да слеят се в една...

Слънчеви лъчи от страст и нежност
да стопят в мен сковаващия лед...
С чувство на красива неизбежност
цял живот вървяла съм към теб.

Още: http://confessionsofapoetess.wordpress.com/