Тяло от книги. Не от клетки.

[Amore-Mio*]

Почнах с поредицата "Реликвите на смъртните".
Все още не мога да дам някакво мнение.
В самото начало съм и малко бавно става вникването в основното действие в първата книга "Град от кости" от поредицата.

[DisappointedDreamer]

Според мен негативното мнение към Кунц идва най-вече от това, че повечето хора започват да го четат с нагласата да е двойник на Кинг.

сигурно, но не затова не го харесвам. Сама спомена за дългите му изречения, излишните описания, бавно проточващите се действия.

Ей т'ва много ме дразни. И накрая и историята е някакъв парцал и ти идва да си срежеш вените с тъмните му корици.

[xoxi]

Ти кои книги си чела?
За края още не мога да кажа. Силно се надявам и там да не се разочаровам. Толкова бавно поднасяне на фактите, което предполагам трябва да създава напрежение, трябва да е компенсирано от нещо. Надявам се развръзката.

[DisappointedDreamer]

пиsах по-назад, но чела sъм

a) what the night knows
b) your heart belongs to me
c) seize the night

[heartlesandfreaky]

Да се включа и аз, обаче с въпросче..
Подариха ми "The ingredients of love".. Прочетох малка част от нея, струва ми се хубава, но все пак, ако някой я е чел, ще се радвам да изкаже мнение. Ще я прочета със сигурност, ама все пак..
Иначе сега си чета на Кинг - Гробище за домашни любимци. Обичам начина, по който се изразява този човек. Има нещо магично и все пак наистина истинско в думите му. Несъмнено е един от любимите ми автори.

[TrueStory]

Приключих "Никога не ме оставяй" на Ишигуро. Хубава книги и толкова. Не ме впечатли особено. Историята имаше потенциала да ме разчуства по някакъв начин, предвид темата, обаче изпълнението не можа. Липсваше ми повече емоция в героите, но като се замисля това щеше да противоречи на същността им. Бързо се чете, не е особено натоварваща, но на мен нещо ми липсваше.
Мисля да започвам "1Q84"на Мураками

[DisappointedDreamer]

Приключих "Никога не ме оставяй" на Ишигуро. Хубава книги и толкова. Не ме впечатли особено. Историята имаше потенциала да ме разчуства по някакъв начин, предвид темата, обаче изпълнението не можа. Липсваше ми повече емоция в героите, но като се замисля това щеше да противоречи на същността им. Бързо се чете, не е особено натоварваща, но на мен нещо ми липсваше.
Мисля да започвам "1Q84"на Мураками

За книгата на Ишигуро съм съгласна с теб.
Айде, почвайте я тази на Мураками, вече! Аз я прочетох преди няколко месеца и още търся някой, с който да споделям впечатления.

[cookie78]

Аз съм на "Майстора и Маргарита" и общо взето съм се влюбила за пореден път..И ми се ще да се казвам Марго
Някой да ми препоръча някоя класика? Благодарско.

[watermelonkisses]

Някой да ми препоръча някоя класика? Благодарско.

"Черният обелиск" на Ремарк.

[xoxi]

На мен 1Q84 въобще не ми хареса. Дори нямам желание и да я завърша.
При следващото посещение на библиотеката, ще търся нещо друго от Мураками и ще се надявам на по-добър резултат.

[DisappointedDreamer]

На мен 1Q84 въобще не ми хареса. Дори нямам желание и да я завърша.
При следващото посещение на библиотеката, ще търся нещо друго от Мураками и ще се надявам на по-добър резултат.

Вярно е, че как иsторията е предадена /за книгата на Мураками говоря/ не беше оsобено впечатляващо; имаше пропуsки - на меsта вървеше много бавно. НО! Иsторията като цяло беше наиsтина добра. Мураками има sтрашни идеи, които обаче не уsпява да пренеsе на лиsт хартия.

И това е изкуsтво - не sамо да уsпее да ти зачене главата, но и да уsпее да роди.

[xoxi]

@DisappointedDreamer, може и да си права. Някой ден може да си дам втори шанс с книгата.

@heartlesandfreaky, филма по книгата гледа ли го? Според мен краят е представен по-добре във филма.
На мен най-тъжно ми беше за котарака.

[teenems]

Открита пред теб-Силвия Дей.

[miroslava.drambozova]

Направете си услуга и не четете fifty shades of shit ( gray де ) Бих препоръчала Looking for Alaska или така наречената -Къде си, Аляска?

[heartlesandfreaky]

Тъй, довърших си аз Гробището... Уникална книга, определено се нарежда на челни позиции.. Краят беше твърде брутален, за да мога да го понеса без да си разбия психиката.. А когато детенцето умря, няма да се крия, че си поревах стабилно

[heartlesandfreaky]

Ама то и филм ли има :O Боже, колко съм заблудено, идея си нямах Ще го дръпна да го гледам, макар че не обичам да гледам филми по любимите си книги.. Сега се чудя коя книга да подхвана, почнала съм "Скъпа, няма не мога", да видим дали ще я довърша

[watermelonkisses]

Свърших и "На Западния фронт нищо ново" на Ремарк и да, всичките му книги са толкова депресиращи и прекрасни, почти ме е страх да чета други неща между книгите му, защото си мисля, че няма толкова да ми харесат:Д
обаче сега съм на "Процесът" на Кафка и не знам защо, но някак си ми напомня на "Чужденецът" (на Камю) .. пишеше, че всяко нещо в нея е знаково и съм нащрек постоянно, интересна и странна ми е определено:Д

[WPotter]

Прочетох "Гордост и предразсъдъци".Прекрасна книга!
В началото много се бърках с всичките имена,особена мъка ми беше това,че трябва да следя дали говори мис или мистър еди кой си. :д
През цялото време бях влюбена в Дарси :Д Имах разни спомени от филма,така че знаех що-годе какво ще се случи и затова не успях да се подлъжа от първоначалният образ на горделивият,гаден Дарси и този на чаровният Уикъм.
Толкова ми хареса тази история,че чак ми се приска да съм геройня на Остин или поне да живея в онези времена..
Сега чета автобиографията на Хелън Келър.

[BloodyDreamer]

Прочетох "Игра на тронове" и започнах "Сблъсък на крале". Утре, най-късно вдругиден се надявам, че ще я свърша и нея.
Отказах се да гледам сериала, понеже героите са направени много грозни и в сравнение с тези, които са в главата ми, са някакви жалки позьори. Нищо общо нямат. Само ще си разваля хубавото изживяване.

СПОЙЛ.
Днес пак плаках за Нед Старк (същия голям рев, какъвто хвърлих, когато умря). Така съм плакала само на книга, а Едард го оплаквам вече две книги. Все си мисля, че съм го преживяла, а като му споменат името ми се насълзяват очите. Само че днес плаках и за Роб, и за Кейтлин, и за Бран. Не искам Роб и Бран да умрат. За Бран имам повече основания да си мисля, че ще умре. Искам го жив! Много се привързах към него. Страх ме е и за Джон (него си го обичам почти колкото Едард). Тази книга няма да умре, но следващата... Кой знае какво ще стане.
Между другото, като заговориха за третото око (или третата чакра, както му викам аз) на Бран, ме напуши такъв смях... Обожавам тази поредица. Въпреки всичките сълзи, които съм проляла заради нея. Или може би точно заради тях.

[anonymous708973]

Голяма загуба за сериала, невероятен е.

Прочетох и "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни. ПРЕКРАСНА Е, толкова ревах, че няма накъде повече. Много по-тежка е от "Планините ехтяха", но този път е наблегнато основно на две сюжетни връзки, не е като в планините, където имаше 926148124 персонажа. Невероятен език, невероятен автор. Невероятно добре поставена граница между вниманието към детайла и незатрупване на читателя с ненужни подробности - там, където трябва, нещата са казани точно с 2 думи, няма словесна диария. Абе, невероятен автор. Хем историята - история, държи те в напрежение, ревеш като идиот, хем стилът и всичко... <3 Не пропускайте да го прочетете! Аз тия дни си почвам и "Ловецът на хвърчила".

Равносметка: Върнах се от морето на 12-ти август. Успоредно със зверското чистене и оправянето на багаж прочетени книги до момента - 3. МУХАХ, бейби. Ай ем БАК! :д

[horacio]

Голяма загуба за сериала, невероятен е.

Прочетох и "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни. ПРЕКРАСНА Е, толкова ревах, че няма накъде повече. Много по-тежка е от "Планините ехтяха", но този път е наблегнато основно на две сюжетни връзки, не е като в планините, където имаше 926148124 персонажа. Невероятен език, невероятен автор. Невероятно добре поставена граница между вниманието към детайла и незатрупване на читателя с ненужни подробности - там, където трябва, нещата са казани точно с 2 думи, няма словесна диария. Абе, невероятен автор. Хем историята - история, държи те в напрежение, ревеш като идиот, хем стилът и всичко... <3 Не пропускайте да го прочетете! Аз тия дни си почвам и "Ловецът на хвърчила".

Равносметка: Върнах се от морето на 12-ти август. Успоредно със зверското чистене и оправянето на багаж прочетени книги до момента - 3. МУХАХ, бейби. Ай ем БАК! :д

Мой човек си значи. Щом харесваш такива книги, можеш да погледнеш и "Под сянката на свещеното дърво".
Хиляди сияйни слънца ми е любимата книга. ^^

[DisappointedDreamer]

уsпокой топката, Ина.

Ще плачеш доsта на "Ловецът на хвърчила".
аз нямам време за книги и ми sе ревеееее

та две не виждам.
мех.

[anonymous708973]

Колко повече? Оревах орталъка на "Хиляда сияйни слънца".

Стига завижда :д :д :д

[DisappointedDreamer]

завиждам, наиsтина :/

няколко цитата от играта на джерълд /нз дали sъм ги пуsкала/

"Струваше се и, че само възразстните могат да комбинират емоции по толкова много смахнати начини - ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола с шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк поръсен с лют пипер вместо с пудра захар. Джеси си помисли, че да бъдеш възрастен прилича повече на наказание, отколкото награда."



"Разликата между това да си добър и това да си велик е в планирането на случайностите."

[LadyDi]

Колко повече? Оревах орталъка на "Хиляда сияйни слънца".

Стига завижда :д :д :д

Ловецът на хвърчила е в пъти по-тежка от Хиляда сияйни слънца.
Прочела съм и трите на Хосейни, Ловецът е най-доброто, което е правил. И е единственото филмирано, за момента.

Ако ви кажа какво съм започнала да чета в момента, ще умрете от смях