Отговор в тема
Ползвах известно време kindle paperwhite доста добър четец, сега чета на телефона и на хартия, обикновено си имам някоя книга в нас, а когато съм навън/пътувам/чакам и имам възможност чета на телефона. Ползвам две приложения, като едното ми е свързано с читанка директно. Определено четците са хубави устройства и полезни с това, че носиш едно устройство навсякъде и в него има много книги. Книгите трудно се разнасят, особено тия по 600-100 стр.
Безплатни книги има страшно много.
Да, разликата между хартиена и електронна книга е голяма, що се отнася до допир, мирис и т.н. Текстът обаче си е същия, историята си носи същите емоции. Предимството на четците е това, че можеш да си носиш навсякъде всички любими книги.
В интернет има страшно много безплатни книги, а и попринцип електронните книги (във всички формати) са по-евтини от хартиените.
Аз съм си супер доволна от четеца, въпреки че най-редовно си посещавам библиотеката, а от време на време и книжарницата.
Относно новите книги... шансът е почти никакъв да ги намериш безплатно в интернет. Най-вероятно първо ще се появят в библиотеката, след това в електронен вариант и чак след това ще имаш шанс да ги намериш и безплатно.
Включвам се с някакви впечатления от The Tommyknockers на Стивън Кинг.
Разочарована съм от някои неща:
1. Езикът. Липсваше бруталния, циничен и независим език, който преобладава в другите му книги. Без него, магията не беше пълна, в резултат на което книгата не ме грабна, така както (предполагам) би ме била грабнала, ако споменатия език съществуваше.
2. Някои детайли от книгата не ми се връзваха. Като че ли не бяха толкова доизмислени, което е (що-годе) нормално, предвид историята - science fiction и извънземни, НЛО, етц. Пишейки за такава мейнстрийм тема, той е ограничен в изказването на мислите си и въображението си. Ако беше идея/история, която той самия е измислил, както примерно с Дума кий, той щеше да притежава повече свобода в писането и изразяване на "факти".
Особено много не ми се понравиха действията на главния герой Джеймс Гардънър (Гард) в книгата. Бяха абсолютно неосновани до такава степен, че дори и той се чудеше защо и какво върши.
В края на книгата, всичко ми се стори една огромна смесица от случки, които изобщо не се връзваха. Бях разочарована, защото някои детайли в книгата бяха наистина прекрасни и добре измислени. Толкова хубави, че чак съм се усмихвала, докато съм четяла :Д Бих дала и примери, но не искам да я развалям за тези, които искат да я прочетат.
Като цяло, книгата беше приятна за четене. За 3 дни опатках 700 страници, което не е много. Въпреки неприязънът ми към извънземни и книгите, които са писали за тях, тази наистина хубаво ми погъделичка вкусът и обичта към книгите.
Има още 3 книги на Кинг, които смятам да прочета в близките седмици - the Dark Half, Black house и Needful things.
В момента се захващам с Towards zero на Агата Кристи, защото е кратичка :Д Ще споделям впечатления. Малко цитати:
“And I believe happiness is the exact opposite of sadness, bitterness, and hatred: happiness should remain unexamined as long as possible.”
“There's a big difference between being good at what you DO and being smart about what you KNOW”.
"I don't mean that creative people are somehow finer, or more sensitive, and thus have finer, more sensitive nervous breakdowns - you can save that horseshit for the Sylvia Plath worshipers. It's just that creative people have creative breakdowns.” - въпреки че съм върл фен на Плат :Д
днес прочетох "Спутник, моя любов" на Мураками и бях запленена, допада ми като стил определено. завърших и автобиографията на Чаплин, интересна беше, описанията бяха прекрасни, както и езикът му.
сега ми е мерак да прочета "Животът на Пи", интересно ми е как е представено, тъй като филмът не ме грабна толкова, колкото очаквах..
^Аз от Sputnik Sweetheart бях разочарована, защото имах чувството, че свърши посредата на всичко. Исках повече. Някак си, почти всичките книги от него, които съм чела, ми мязат на тийн "чувства" - тъжни, сърцераздирателни, истински, краткотрайни, 'вечни', и свършващи по средата.
Започнах Joyland на Кинг.
За първите около 50 стр. съм доволна.
От известно време не бях чела нищо негово и ми липсваше. Кой каквото ще да казва, Кинг си е Кинг.
Towards zero на Агата Кристи я завърших.
Хареса ми, да. Дори повече отколкото Десет малки негърчета. Кристи ми е особено интересна като личност и през цялата книга се питах каква ли е била като човек, като личност, като изразено мислене? Как успява да изолира всякакви ненужни факти и описания от книгата, включвайки абсолютно всеки необходим и зашеметяващ детайл?
Отново заинтригуваща и заплетена детективска история. Интересни герои, всеки от който имаше своите отличителни белези. Добре изградени личности и истории, ако не дори довършени.
Единственото, което не ми се понрави беше краят, и то фактът че двамата от героите тъй бързо се залюбиха. Другото, което не ми хареса (в момента се сещам) е, че убиецът изобщо не показваше каквито и да е било черти на психопат, въпреки че накрая се оказа такъв. Би било хубаво, ако някъде из книгата действията (или липсата им) му бяха обяснени от липсата му на стабилно психическо здраве.
Особено готино, обаче, беше втората развръзка в края на книгата - изобщо не беше очаквана.
Препоръчвам, ако някой се интересува от Агата Кристи
Може ли някой да ми препоръча книга подобна на "Две малки момиченца в синьо"?
На същата авторка съм чела още една книга и сега чета третата, но искам някоя подобна на тази. Та, чакам предложения.
http://ask.fm/iwwkaa
Малко оф топик, ама не знам на кого да се оплача... С баща ми пак спорихме за фентъзи жанра. "Тия приказки са само за деца!" И като му кажа "А ти пробвал ли си се да четеш фентъзи?", ми отговаря "Пробвал съм, ама не мога да се върна назад в развитието си." Искам да го замеря с нещо...
Вчера бях на село и си харесах две книжки от библиотеката на баба ми. "Големите надежди" на Дикенз и "Едит Пиаф" (не знам от кого е). Предния път като ходих, си взех "Железния светилник", ама още съм съвсем в началото... Уж щях да чета ваканцията, пък нищо не направих. И сега изведнъж ми се причете и ще отида да си взема някоя книжка, че така и така съм закъсняла със срока от библиотеката (отново). Разполагам със Slaughterhouse 5 и "Тик-так" на Дийн Кунц. Търсех "Чудакът Томас", ама беше взета ии като се прибрах вкъщи, видях, че я имам... Както и да е. И нея ще прочета.
Някой чел ли е ''Преди да умра'' на Джени Даунам
Взех си я с леко пренебрежение , но когато я свърших бая рев изревах . Не знам , някой казват че не им харесва , но мен ме докосна и ме накара да се замисля за по малките неща в живота . Да цениш моментите , да не мислиш толкова за последствията , да обичаш силно макар и да те наранят , да даваш всичко от себе си . Определно историята на Теса Скот ме накара да се замисля , направо като свърши не можах да повярвам нещо в мен се преобърна идеше ми да я зема и да я метна през прозорецаНе знам , защо толкова ме разстрой . Определно книгата си заслужава .
Последно редактирано от mrankoniiii : 12-26-2013 на 19:01
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
^ Да, хубава е книгата. Четох я отдавна, може преди около година. Спомням си, че когато прочетох последната страница, затворих книгата и около 10 минути гледах в една точка. Тази година за Коледа получих на Джон Грийн "Вината в нашите звезди" и когато прочетох резюмето, останах с впечатлението, че е нещо подобно. В момента чета "1984" на Джордж Оруел и тези дни се надявам да приключа с нея, че имам цял списък с книжки.
Ооо ''Вината е в нашите звезди'' уникална книга и на нея много се ревеПървоначално написано от Barbie47
^ Да, хубава е книгата. Четох я отдавна, може преди около година. Спомням си, че когато прочетох последната страница, затворих книгата и около 10 минути гледах в една точка. Тази година за Коледа получих на Джон Грийн "Вината в нашите звезди" и когато прочетох резюмето, останах с впечатлението, че е нещо подобно. В момента чета "1984" на Джордж Оруел и тези дни се надявам да приключа с нея, че имам цял списък с книжки.
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Някоя от вас да се е натъквала онлайн на Касъл- "Убийствена жега", "Смъртоносна жега" и т.н. без първата. Аз ги прочетох на английски и съм влюбена, но приятелката ми не е много ОК с английски и предпочита да ги чете на български, та.. ако някоя от вас ги срещне някъде да даде линк, било то и на лично, за да ги изтегля. Аз доста търсих, но нищо не открих.
П.П: В момента съм се спряла на Захир от Коелю, но попринцип предпочитам криминалните книжки..
Да предложиш нещо наистина добро?
От известно време почти нищо криминално не съм пипала, защото все попадам на някакви клиширани романчета, чието действие е ала-холивудска боза.
Аз съм влюбена в Агата Кристи, особено книжките с Поаро, не са малко, а ми останаха още една или две да прочета. Другата класика е Артър Конан Дойл, но предполагам, че си го чела щом харeсваш нещо крайм. В момента ми изниква Гришам с неговите съдебни книги, не са лоши, стига да ти допада. На английски прочетох почти всичко на Робърт Лъдлъм и особено любима ми е the osterman weekend. Само кажи какво горе-долу искаш и бих те насочила.
П.П: Кои "бози" те разочароваха да го имам предвид.
^ аз също препоръчвам Агата Кристи- любимка ми е.
Класиката - Десет малки негърчета.
"Илюзия в огледала"
"Карти на масата"
"Убийство в Ориент Експрес"
Да се похваля и аз - в момента съм наченала "Парижкото гробище" на Умберто Еко и "Невро-лингвистично програмиране". Първата върви бавно и трудно, на български я чета, но езикът е много сложен. Мисълта скача, няма ясен сюжет засега, а и постоянното споменаване на френски фрази и личности не помага. Втората е доста интересна, като цяло съм скептична към този род книги, но ми допада. Предстои да се прочете и The Game, което в същността си е pick-up четиво, но попаднах на цитати от нея и съм доста впечатлена, та май си заслужава. По някое време мисля да отделя един следобед да прочета вентилаторно последния том от трилогията с нюансите. Чакат ме и "Шайка" - книга за Герб и компания, обещава да е много интересна, а днес ми подариха книга с разкази на Стивън Кинг и още 5-6 автори.
В по-далечното бъдеще този месец искам да видя сметката и на "Братя Карамазови", и на една българска книга - "Усещане за жена". Манджа с грозде, с други думи :д
Доволно ми е. Отдавна не съм се палила толкова да чета.
Няма смисъл да я четеш.
И да добавя разбира се... ХАХАХАХАХАХАХАХА АХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА ПАРИЖКОТО ГРОБИЩЕ АГАГАХАХАХАХАХАА НЕЕЕЕЕЕ... ЛЛОЛЛОЛО.
Защо?
Щях да кажа, че не ти е по силите, но и "щото дори заглавието не и знаеш" също става.
Хаха, сериозен ли си?
Голям праз, че е "Пражкото гробище" - съвсем разбираема грешка, предвид, че половината книга е пълна с френски изрази. За пароними не си ли чувал?
Доста нагъл си особено предвид, че твоето "предписване" вместо "приписване" си е същото, да не кажа грешка от незнание, а моето е от невнимание.
Спри да се държиш като пикла.
Успех.. хахахаха
Името на розата е по-удачен избор.. както и да е.
И нейният ред ще дойде.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
