Тяло от книги. Не от клетки.

[BloodyDreamer]

Пуф, да се разпиша и аз за тази година. Честно казано, съвсем бях зарязала форума, само тази тема ме връща, че оттук си допълвам списъка с книги за четене.
Значи, от началото на годината съм прочела:

1. "Цар Плъх" - Джеймс Клавел
Бях я започнала миналата година, обаче нещо не можах да направя връзката с автора, стилът му ми се струваше някак изкуствен, не знам. Според мен това дали един автор е добър, няма нищо общо с това дали ти харесва, защото авторът гради само половината от връзката между теб и книгата, останалата половина читателят трябва сам да си я изгради. Та затова може би беше добре, че я оставих известно време (от порядъка на два-три месеца) да си отлежи и после си я довърших. Последните 200-300 страници ги прочетох извънредно бързо и още ми лежат на сърцето. Ревах изключително много, особено за Шон. Този човек е просто счупен и имах чувството, че аз съм го счупила. Защото в момента, в който прочета някаква история, тя става истинска - някъде вътре, в главата ми. Докато книгите стоят по рафтовете, техните светове не съществуват, но в момента, в който прочета нещо, то заживява вътре в мен. Та всичкото това ме удари след като прочетох "Цар Плъх" и същата вечер изведнъж се почувствах изключително гузно. Ревах за всеки един герой, чието нещастие някога съм прочела, имах чувството, че аз и само аз съм виновна. Както и да е, отплеснах се в лирични отклонения.

2. "Seidman" - James Erich
Четеше ми се книга, в която главният герой е гей. Четеше ми се и фентъзи, пък баш в това действието се развива в Исландия, в епохата на викингите, та реших - тва ше да е моята книга. Не е най-доброто нещо, което съм чела, откъм... не знам, откъм писателски дарби, дълбочина на сюжет и герои, чела съм и по-добри неща със сигурност, но е реалистична (откъм обичаи на викингите и начин на мислене), чете се изключително лесно, така че много ми хареса.

3. "Фермата на животните" - Джордж Оруел
Ем да, Джордж Оруел. Краят му е също толкова неоптимистичен като на 1984, но пък е дистопия и е Джордж Оруел, така че не знам какво толкова се учудих.

4. "Невидимите кризи" - Георги Господинов
Като цяло ми допада стилът на писане на съвременните български писатели. Есетата ми харесаха, а и бях гледала една постановка на Сливенски театър, казваше се "Възхвала на колебанието" и беше изцяло по есета на Господинов от тази книга (много ми хареса, между различните откъси (защото не бяха целите есета) пускаха песни на Бийтълс, което супер много ми допадна), обаче накрая започна да се повтаря и имах чувството, че чета едно и също есе отново и отново.

5. "Аутсайдерът" и "Да се биеш с Рубен Улф" - Маркъс Зюсак (съответно книги едно и две от трилогията за братята Улф)
Първата книга много ми хареса, чак ми се приходи в Австралия докато я четох, някак си ми се искаше да усетя тия изгреви, за които говореше Зюсак (което си е невероятно постижение, като се има предвид, че като цяло не описва най-прекрасните страни на Австралия). Само че действието се развива в продължение на седмици, а аз я изчетох за няколко часа (с малки почивки, защото пътувах) и нещо прецаках работата. Струва ми се, че това е от книгите, които трябва да се четат бавно, за да се усетят напълно, нищо че е едва 140 страници. Та смятам пак да я прочета, този път на малки хапки (така де, още по-малки).
Колкото до втората книга, направо ме отвя. Уникална. Не мога да кажа, че Камерън ми харесва, нито пък Рубен. Не мога да кажа и че не ми харесват. Просто ги усещам. И двамата. И тях, и изгревите, и всяка една тъпа недопушена цигара в книгата. Може би най-човешката книга, която съм чела. Последните страници ги изревах.

[BloodyDreamer]

В момента чета "Дим и огледала" - сборник с разкази на Нийл Геймън (авторът на 'Sandman' - един супер як комикс) и после се чудя какво да чета. Яки са разказчетата, някои ми допадат повече от други, но като цяло са идейни. А, също чета 'Anarchism and other essays' на Emma Goldman - прочела съм само две засега, защото са дълги и искат мислене, обаче съм напълно съгласна с нещата, които пише. Защото тя описва анархизма като идеология, като... не знам, за мен анархизмът е утопия дори. Но определено не е онова агресвино, мърляво, потно, нечовешко нещо, което повечето хора си представят, като им се говори за анархия. Та прочетете ги тези есета, ако се интересувате от такива неща, струва си. Имам още едве книги, които съм ги оставила на hiatus в момента - едната е "Лунните градини" - сказание първо от "Малазанска книга на умрелите" на Стивън Ериксън, на около 160 страница съм и вече най-сетне почнах да вдявам какво, по дяволите, се случва в тази книга; другата е "Крадецът на книги" на Зюсак - там съм на 42 страница, ама засега нещо не ме грабва. Улф ми харесаха повече (впрочем, остава ми още една книга от трилогията - "Когато кучетата плачат", но съм си я запазила за петък, когато съм само до към 14:00 на училище и ще мога да си я прочета спокойно). Така де, ще я довърша и нея, няма къде да отиде. Но засега се чудя какво да чета. Разполагам със следните заглавия:
'East of Eden', 'Grapes of wrath' - John Steinbeck
'Sourcery' - Terry Pratchett (и още няколко от поредицата за Света на Диска, ама съм решила да ги чета всичките по ред, така че сега съм на тази)
„Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет“ - Робърт Пърсиг
'Harry Potter and the Goblet of Fire' - J. K. Rowling (което ми напомня - прочетох и 'Harry Potter and the Prisoner of Azkaban' - не че не съм ги чела всичките и то по няколко пъти, ама на английски не съм ги чела и реших, че сега е моментът)
'A Song of Ice and Fire' - George Martin - и тях съм чела, ще ги чета и на английски обаче, ама като гледам най-добре да ги оставя за лятото, щото са си масивно начинание, да мога да си отделя седмица-две само за тях
'1Q84', 'Norwegian wood', 'Kafka on the shore' - Haruki Murakami - ама май и тях ще ги оставя за лятото, че като почнах „Кафка на брега“ миналата година, бая се озорих
„Отвъдни очи“, „Чудакът Томас“ - Дийн Кунц
Имам и още няколко по рафтовете, които евентуално трябва да прочета, ама не са ми належащи (например имам първата част на „Тъмната кула“ на Кинг, ама като че ли сега не ми е до него). А, освен това имам още към 300 непрочетени книги в списъка и се чудя откъде да почвам. Направо не знам.
Та идеята ми беше - отворена съм за съвети

[AnarchyBoy]

Днес в книжарницата с една приятна мацка се заговорихме за книжки... Обменихме малко опит, туй онуй... Нещо като реална версия на тая тема..
Та тя много ми препоръча "Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс, книга която не съм чел, а мацката ми каза, че "начетен пич като теб трябва да я прочете, книгата е уникална и просто ще те остави без дъх".
Нямам обаче много време напоследък за книги, а и днес си купих 5-6 книги, които са ми приоритет за четене, че ги планувам от доста време насам. Въпроса ми е някой чел ли я е? Ако да, струва ли си? Че само от едно мнение на красиво девойче не мога да се навия да чета имайки предвид малкото ми свободно време.
Прочетох резюмето струва ми се горе-долу интересна, но все пак едно е резюме друго е самата книга.

Някой да дава мнения: "Шантарам" Грегъри Дейвид Робъртс

За да знам дали да я вземам.

[DisappointedDreamer]

BloodyDreamer, чела съм едно 50% от тези, които в момента се чудиш коя първо да захванеш, та ти надрасквам нещичко на бързо:

Малазанска книга на умрелите - на Ериксън = чела съм първите две; общо са 9. Огромна поредица, и трябва да имаш време и желание да ги прочетеш докрай. Объркано е доста, междудругото, не е мой тип книга, и като цяло препоръчвам да си ги оставиш за някакъв по-късен етап, когато ще разполагаш с нужните търпение, всеотдайност :Д, време и желание.

1Q84', 'Norwegian wood', 'Kafka on the shore' - Мураками = и трите съм ги чела, като любима ми е Кафка. Първата е трилогия, както съм сигурна вече знаеш, но въпреки това не е толкова "трудна" за впускане и разбиране, колкото Кафка, според моето мнение. Норвежка гора е кратка и, може би, подхожда на годините ти, откъм гледна точка на това, че разказва за премеждия, с които вече си се сблъскала или ти предстои да се сблъскаш.

'East of Eden', 'Grapes of wrath' - John Steinbeck = само първата съм чела, но имам 5 негови книги, и спор няма - голям прекрасник е! и все пак не бих започнала с тях (в момента) :Д

„Отвъдни очи“, „Чудакът Томас“ - Дийн Кунц = чела съм втората (както и много други на Кунц), наскоро и филм излезе по нея, който беше голямо разочарование. Бързо се чете и има интересни елементи на фантазията, но отново - it is not my cup of tea, но ако търсиш нещо увлекателно и бързо-четящо-се, това съветвам :Д

На Тери Пратчет съм чела няколко, като Good Omens (той и Neil Gaiman) ми е любима. Препоръчвам, защото виждам че си падаш по фентъзи (фантастика също?), а по-добър от него няма.

Туй то от мен.

[BloodyDreamer]

DisappointedDreamer, благодаря ти за съвета.
Книгите за Малазанската империя очевидно са четива, в които се случват супер много работи, което означава, че едва ли ще е чак такъв голям проблем да я чета по-полека (демек със солидни почивчици ;д), както и смятам да направя. Между другото, света не го е мислил сам, а заедно с още един писател, който също е писал за империята и по принцип е добре измежду книгите на Ериксън да се четат и тези на другия автор (не се сещам как се казва). Иначе също знам, че Ериксън е доста млад (или поне е бил, когато е писал книгите, сега не го знам на колко е), а това да ти предложат от раз договор за 10 книги какъвто и да си, си е доста впечатляващо, така че ми е интересно как е развил целия тоя масивен сюжет и смятам да устискам до края, колко и да е безинтересно (надявам се, че няма да е).
На Стайнбек съм чела „За мишките и хората“, „Тортила флет“ и „Безпътният автобус“ като първата ми хареса най-много. Но като цяло стилът на Стайнбек ми допадна, някак си се лее, подканва те да продължаваш да четеш.
Тери Пратчет ми е любим. Обожавам го. Чела съм няколко от книгите за Света на Диска, макар че преди да реша, че ще чета цялата поредица от-до, не бях завършвала нито една негова книга (по стечения на обсотоятелствата). Смърт ми е най-любим, ама вече почнах поредицата за магьосниците (баси човека, не стига, че е написал около 57 книги за тоя свят, не стига, че не ги е довършил и не смята и да ги довършва (дъщеря му ще ги довъшва след смъртта му), ами на всичкото отгоре има поредици в поредиците). Та така де, той ми е любимият автор.
И да, наистина си падам по фентъзи, но фантастиката не ми допада чак толкова. Пробвах с Дъглас Адамс и Пътеводителя и не мога да кажа, че не ми хареса, ама определено предпочитам фентъзи.
„Кафка на брега“ ме наплаши и сега малко със страх и съмнение подхождам към Мураками като цяло (иначе Кафка ми хареса там, докъдето бях стигнала, нищо, че бъкел не разбрах от нея ).
Та май ще заеба всичко и ще прочета нещо от другите книги в списъка ми (-отваря random number generator-), защото така и така трябва да ходя до библиотеката да си взимам „Дядо Горио“, да не взимам само една книга А междувременно ще почна „Чудакът Томас“.

[ameli]

^ Удоволствие ми е да ви чета
И двете разказвате много увлекателно, току виж подбудите интереса ми да подхвана отново някоя захвърлена книжка

[BloodyDreamer]

Тази тема отиде много назад и това не ми харесва, затова реших да се разпиша. Ходих до библиотеката по-миналия петък и си взех "Дядо Горио" на Балзак, "Ана Каренина" на Толстой, "Нравствените основи на анархизма" на Кропоткин и "Михаил Бакунин - от и за него" (очевидно от Бакунин и някакви други автори). Прочетох "Дядо Горио", защото я учим сега - въобще не ми харесва. Като цяло литературата до 19в. (включително) нещо не ме грабва - твърде е... наивна и предсказуема може би са най-точните определния. После ще учим "Бел Ами", прочетох в goodreads за какво става въпрос и звучи интересно, надявам се да не се разочаровам. А иначе сега чета тази на Кропоткин - не съм особено въодушевена на този етап, есетата на Ема Голдман бяха къде-къде по-добри (впрочем, прочетох ги; е, не всичките, защото последните 2-3 са за неравенството между половете и разглеждат проблеми, които вече са (почти) разрешени, така че вече не са валидни и реших, че няма смисъл да ги чета, вече бях прочела това, което ме интересуваше). И понеже не мога да чета само една книга, започнах "Harry Potter and the Goblet of Fire"

[tireheb]

Малазанска книга на умрелите - на Ериксън = чела съм първите две; общо са 9. Огромна поредица, и трябва да имаш време и желание да ги прочетеш докрай. Объркано е доста, междудругото, не е мой тип книга, и като цяло препоръчвам да си ги оставиш за някакъв по-късен етап, когато ще разполагаш с нужните търпение, всеотдайност :Д, време и желание.
.

10 са
аз съм в началото на 5та в момента
тва е най-якото фентъзи изобщо писано некога
заебете геим аф тролнс и квото там четете :О

ма верно е АДСКИ объркана и супре странно написана, тва може да отблъсква

[AnarchyBoy]

Колелото на времето, също е епично фентъзи.
Но МКНУ е брутална също

[Jaune]

"Нощем с белите коне" завърших... разтърсваща. Прекрасен език. Не ми се обяснява повече, мразя да се обяснявам надълго и нашироко за книги, които са ме впечатлили толкова.

[DisappointedDreamer]

Минавам да препоръчам две прекрасни неща.

1. Maus I: A Survivor's Tale: My Father Bleeds History и Maus II: A Survivor's Tale: And Here My Troubles Began от Art Spiegelman. Комикс е, микс от fiction and nonfiction и разказва за 2 автобиографични истории: оцеляването на Holocaust-а от един баща, и оцеляването на неговия син чрез surviving his father's trauma. Прекрасни са.

2. North от Seamus Heaney = колекция от стихотворения от ирландския поет Шеймъс Хийни, публикувани 1975-та година. В тях, той прави връзка между торфените тела, принесени в жертвоприношение в тофените блата на Скандинавия и севера, и зверствата приченени на Северна Ирландия от англичаните.

Заслужават си.

[Challenger]

Чета "Понякога те се завръщат" на Стивън Кинг. Ще ви хареса, ако сте почитатели на творчеството му.

[OGCJ]

Най-добрата книга, която съм чела до момента е “Аз преди теб“ на Джоджо Мойс . Изключително интересна книга, чете се сравнително лесно и на един дъх. Очаквах краят да бъде малко по-различен, но въпреки това много ми харесва!

[DisappointedDreamer]

Ъпвам си темичката.

В момента чета Heart of Darkness by Joseph Conrad.

Препоръчвам горещо Lolita by Vladimir Nabokov - да, главната и тема е никак привлекателна, но това, което ме завладя е прекрасното му владеене на езика. четете на английски!

Четох Lady Chatterley's Lover by D.H.Lawrence - прекалено бавна ми се стори, но отново повдига много важни въпроси свързани със секса и личното израстване/усъвършенстване на човека.

Четох и пиесата на норвежкия писател Henrik Ibsen - A Doll's House. Прекалено бързо ми се развиха нещата тук; може би, пиесите не са за мен.

[therichbitch]

Е, руските класици, ако не ги прочетеш на руски, все едно не си ги чел :P

[DisappointedDreamer]

^ Lolita e писана на английски, не на руски. В тази връзка, затова похвалих английския.

[watermelonkisses]

в момента чета We are completely beside ourselves by Karen Joy Fowler. интересни сравнения, забавна по много елегантен начин;
общо взето, съм в началото, но разбирам защо е спелечила Faulkner Award for Fiction)

[anonymous708973]

Е, руските класици, ако не ги прочетеш на руски, все едно не си ги чел :P

Руски знаеш ли?

Много ме е яд, като не мога да прочета някоя книга в оригинал - най-вече, защото не я намирам, но и защото не разбирам езика.
Сега чета Азазель на български, реших, че този превод ще е най-адекватен. Каня се и на The Parfume на немски, ще видим кога ще опра до нея.
А Лолита някога я бях почвала, но се съмнявам да съм прочела дори първата глава, не си спомням защо спрях обаче. Явно гнусна ми е станала, срамота е обаче да не съм я чела май-май.

[DisappointedDreamer]

^И аз бях почнала да я чета преди доста време, и аз я бях оставила, защото просто не можех да я разбера. :Д Няколко години правят огромна разлика.

Това, което ме грабна в нея е колко умело Набоков владее английския. He writes about words not just with words. Великопен си е.

[kalpazanka]

Минавам да си излея литературната мъка. Не помня книга така да ме е хващала за гърлото, обаче в петък приключих "Аз преди теб". Чете се леко, просто не те оставя на мира, докато не стигнеш до задната корица. Все още премислям поведението на героите, изборите и последствията. Горещо препоръчвам!
http://www.helikon.bg/books/127/-%D0...html#book_info

[therichbitch]

Руски знаеш ли?

колкото да прочета цяла книга в оригинал? не

Btw беше полу в кръга на шегата, но все пак съм почти сигурна, че руския го владее още по- добре и този му вариант също може да се похвали с езиково майсторство. Това могат да го потвърдят твърде малко хора, обаче D:

Аз Лолита съм я чела на български, не ме кефят подобни книги. Тежки са ми по един неприятен начин и за съжаление съм чела няколко
Andorra-хем мотив за инцест, хем за религия
Homo Faber- иска да оправи дъщеря си (поне Лолита не му е кръвна дъщеря на Хумберт ли беше)
Mann von fu:nfzig Jahren: пак имаше подобни глупости, хвърлих я още в началото, поне не беше матуритетна (puke)

Гледала съм филма, мисля. Джеръми Айрънс поне става, актрисата беше мн противна. Знам, че не е по темата, но трябваше да споделя :Д

[therichbitch]

Не е художествена литература, но тази нощ изчетох "A brief history of time". Беше мн интересна, макар да не разбрах абсолютно всичко. Чувствам се мн заредена, мислейки си какви гениални умове съществуват.
(Вдъхнових се от филма, който вероятно всички са гледали миналата година, аз не знам къде съм бляла.)

[ameli]

^Стивън Хокинс? От Хеликон бяха пуснали една много хубава оферта за две негови книги, поинтересувай се ако искаш.

Аз току що прочетох "Ако утрото настъпи" на Сидни Шелдън. Бих казала, че не знаех за какво става дума в книгата, но четох доста ревюта и си изградих някакви очаквания, които не съм сигурна дали удовлетворих напълно. Не беше скучна като цяло, имаше непрекъснато действие, даже и малко напрежение, нямаше прекалена мелодраматичност, не ме разочарова. Лично аз бих развила сюжета в малко по-различно направление, но и така не беше зле де. Не ми хареса отворения край, бих предпочела всичко да си е завършено.

[therichbitch]

^Стивън Хокинс? От Хеликон бяха пуснали една много хубава оферта за две негови книги, поинтересувай се ако искаш.

Мерси, ще ги погледна, обикновено чета онлайн,де Малко са книгите, които искам да притежавам в хартиерн вариант, за да се любувам, че ги имам

[DisappointedDreamer]

Приключих с Конрад, и чета Giovanni's room на James Baldwin.

Допада ми много.

Чакам да ми мине сесията, да се прибирам по българско и да се отдам на четене.