Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

Не съм я чела :с съжалявам. Пиши в гугъл за отзиви, и коментари в други форуми

[brutaLxxbunny]

И аз не съм я чела, Лана, дори авторът не съм чувала. Хващай и чети, едва ли ще загубиш много.

Не че се обърквам, но ми стават много разкази в разказа, така да се каже. Като я хвана да я чета обаче, няма оставяне поне 1-2 часа... В училище всички учители вече мразят книгата обаче, защото я чета в почти всеки скучен час.

[Just.me]

Някой чел ли е Вечната Амбър на Катлийн Уинзор? Исторически роман, но доста интересен. Краят е малко.. необичаен, но наистина е хубава

[xoxi]

Хораа, давайте малко повече информация за книгите, които споменавате. "Интересна е" не върши работа и не грабва читателя.

[DisappointedDreamer]

Хораа, давайте малко повече информация за книгите, които споменавате. "Интересна е" не върши работа и не грабва читателя.

Това беше и замисълът на темата :с.

Аз в момента нищо не чета. Искам да почна Великия Гатсби, ама другата седмица, когато съм ваканция. Тогава ще се разпиша повече в тази тема. :3

Хохи, ти какво четеш в момента?

[Bloodlust]

Хораа, давайте малко повече информация за книгите, които споменавате. "Интересна е" не върши работа и не грабва читателя.

Не знам към кого беше насочено, но ще взема бележка и ще "разширя" предния си пост.

Биографията на Едит Пиаф е написана от сестра й Симон. Те са били неразделни през почти целия живот на Едит. Книгата е увлекателно написана, детайлна, но без излишни подробности. Много добре е уловен духът на времето, направо се пренасяш във Франция по онези години. Харесва ми това, че авторката описва сестра си без да я идеализира. Не съм фен на автобиографиите, но животът на Едит е бил направо като роман - успехи, провали, любовни авантюри, парични проблеми, слава и т.н. Самата мисъл, че всичко това реално се е случило, през цялото време ми подклаждаше интереса. Препоръчвам с две ръце

"Мадам Бовари" е съвсем друг случай. Признавам си, имах големи очаквания и те изобщо не се оправдаха. Флобер пише много подробно, има едни дъъъълги пасажи описващи обстановката, които направо ме убиваха. Сюжетът върви що-годе плавно, на моменти леко скучно. Всички персонажи ми бяха блудкави, едностранчиви и досадни. Особено мадам Бовари. Тя постоянно ме дразнеше с глупостите си, които с напредването на сюжета растат прогресивно. Като цяло могат да се извадят няколко хубави цитата. Книгата е била скандална за времето си, искали са да я забранят. В днешно време прелюбодеянието не е нищо сензационно. Определено не препоръчвам.

[xoxi]

...

Към всички беше насочено.
Докато четях поста ти, си спомних за автобиографията на Чарли Чаплин. Бих я препоръчала, ако на някой му се занимава да я чете. Аз я бях почвала поне 5 пъти, когато бях по-малка. Когато стигнах някакви години, на които да разбирам написаното, прочетох книгата за отрицателно малко време. Препоръчвам старото издание, ( цък ) защото от новото чух няколко не добри отзива.
С много подробности, Чарли разказва за целия си живот. Като се започне от ранното му детство, та до напредналата му старост. Аз какви ли не различни чувства изпитвах към него, докато четях автобиографията му. В началото изпитвах съжаление, към средата вече с мъка го четях, защото ми звучеше прекалено надменно (може би не е това правилната дума), студено и някак далечно от образа, който си бях изградила. Към края на книгата вече четях скорострелно, защото добих ясна представа за Чарли Чаплин като човек и творец. В различните си етапи от живота ми правеше различно впечатление.
Много интересно ми беше и да чете за историята зад всеки негов филм, за идеите му, за всичко... Интересен живот е имал, съумял е да запази човещинката в себе си.
Това е може би една от най-ценните книги, които притежавам. Много трудно бих се разделила с нея.

[xoxi]

Бях започнала "Библиотеката на мъртвите", но я оставих за сега, защото всяка глава ме прехвърляше в различен град, различна година, различни имена... сбърках се малко, въпреки че ми е интересно. Както си четох за компютри, електронни книги и т.н., изведнъж книгата ме прехвърли в някакъв бункер с Чърчил. Екстремно въртене из хронологията на времето. Оставих книгата, защото още не съм дочела "Гробище за домашни любимци" и докато четох за Чърчил, непрекъснато си мислех за котката на Ели от другата книга.
Остават ми още около 200 страници от гробището и приключвам. Чудя се обаче коя друга книга на Кинг да подхвана. Изтеглила съм си близо 40 негови и съвсем вече се затрудних с избора.

[DisappointedDreamer]

Ооо, прочитай я! Кои си си изтеглила? Давай да помагаме.

Препоръчвам Проклятието, както и някои книги с разкази като Full Dark, no stars. Insomnia беше наистина страхотна книга. Интересен замисъл и история, прекрасно тъжен и разбиващ край (както всички книги на С.К.), и пълна торба с цинизми, черен хумор и прекрасни сравнения. Нея препоръчвам горещо, ако все още не си я прочела.

Аз съм си дала почивка от С.К. по предложение на една моя любима потребителка. Имам списък с 60 други книги, които трябва да прочета и искам да прочета, но все не намирам време. Надявам се тази ваканция да отмнетна няколко (поне 2-3.)

[CoNviCt]

Мога ли да разгледам творческия ти блог?

[xoxi]

Нямам търпение да я прочета вече, но все не намирам 2-3-4+ часа да отделя и да я приключа. Много бавно я чета, а умирам от любопитство. Full dark, no stars я приключих преди седмица някъде. Като всяка негова книга ми хареса, но от книгите с разкази предпочитам Татик, много повече емоции ми донесе и повече въображение видях в нея.
Insomnia я имам, ще я прехвърля на по-предна позиция в списъка. Чете ми се нещо от сорта на Кери и Мизъри, т.е. книга въртяща се около определено лице. Колебая се между Долорес Клейборн, Кристин, Песента на Сузана, Подпалвачката, Романът на Лизи...

[DisappointedDreamer]

Романът на Лизи тогава. По-добра е от Кери или Мизъри. Поне по моето скромно мнение :с. Историята беше добре измислена, имаше хубав twist, и краят и мъничко приличаше на краят на 'То' - вълшебно, тъжно и съвсем леко дразнещо. Съпругът на главната героиня отново е писател, а героинята е много по-различна от всички други вдовици, за които съм чела.

Конвикт, какъв творчески блог?

[CoNviCt]

С твои разкази, стихотворения...

[DisappointedDreamer]

Нямам такъв. Има сайт където поствам (понякога) свои английски 'творби', а иначе имам и блог в тъмблр, където гледам да пускам по едно нещо всеки ден, но не винаги се случва. :с

От где тоз интерес?

[CoNviCt]

Нещата се променят.

[girlwithblueeyes]

Дрийм понеже се зачетох в онази тема за парите видях , че си ми предложила една книга The Handmaid's tale - Marget Atwood. Смятам да я прочета обичам да чета стойностни неща , дано тази книга е такава лПрочетох резюме на книгата и ме стори интересна .

[DisappointedDreamer]

Дрийм понеже се зачетох в онази тема за парите видях , че си ми предложила една книга The Handmaid's tale - Marget Atwood. Смятам да я прочета обичам да чета стойностни неща , дано тази книга е такава лПрочетох резюме на книгата и ме стори интересна .

Стойностна е. Няма да останеш разочарована. Това е една от малкото книги, които наистина ме накара да изпитам нещо различно - гняв и безпомощност.

Конвикт, ще вземеш да ме накараш да си направя такъв блог.

[girlwithblueeyes]

Ами тогава щом си приключа с моята книга я започвам тази . Прочетох резюмето и ми се видя интересна .

[SisiStrange]

"Романът на Лизи" не съм го чела. На кое наподобява повече? На "Тъмната половина" - тип СК неща или повече на по-извратените му романи? Изтеглих си я от читанка. И без това мама ще има да ми бави "Шогун".

[DisappointedDreamer]

Не е извратен романът. Всъщност, на мен ми се стори тъжен. Прилича на "Bag of Bones".

[somewhere_else]

Някой да се интересува от разкази? : ) По принцип предпочитам книги, но разказите също са завладяващи, поне според мен (е, зависи и какъв е сюжетът и как са написани...).

[Kaena Smith]

Разкази...,харесвам тези на Йордан Йовков,Елин Пелин,Николай Хайтов,Светослав Минков...
Първите двама са ми любимите автори.

Между другото,сега започнах да чета една манга(Vampire Knight).

"Резюме: Най-ранният спомен на Юки е от една мразовита зимна нощ, в която е нападната от вампир… И спасена от друг. Десет години по-късно, Юки Крос, осиновената дъщеря на директора на академия „Крос”, е пазител на тайната на престижния пансион – същността на Нощния клас. Заедно с най-добрия си приятел, Зеро Кирю, трябва да пази някогашния си спасител, Канаме Клан, и неговата свита вампири от разкриване и да защитава мира между двата вида, населяващи училището. Но Зеро също крие ужасна тайна – тайна, заради която мрази всички вампири и копнее за отмъщение. Разкъсвана от чувствата си между Канаме и Зеро, Юки трябва да се бори за живота на тези, които обича и да направи важен избор…

Човек не бива да се доближава до вампир… Иначе ще бъде запленен от погледа му."

[ROFLWTF]

^Пак ли тия вампири.. след Здрач поредицата се отказах да чета каквото и да е било за вампири..

[Kaena Smith]

^Пак ли тия вампири.. след Здрач поредицата се отказах да чета каквото и да е било за вампири..

Здрач...
Все още не мога да си обясня как всички луднаха по поредицата.
Но пък има добри книги за вампири - "Интервю с вампир",например.Не съм чела "Дракула",но книгата е много популярна.
А въпросната манга е много интересна,предизвиква различни емоции у читателите.Мен най-вече ме разсмива,но на моменти е дори някак...тъжно.
Не знам,засега ми харесва адски много и продължавам...Нямам търпение.
Впрочем,по мангата има аниме.

По-късно може да пусна и няколко цитата...

[brutaLxxbunny]

Eдни приятелки-поклоннички на дръпнатоочатите много се кефеха на това Vampire Knight, явно е екранизирана книгата.

Като заговорихме за разкази, днес четох "Морела" на Едгар По. Creepy. But beautiful.