Последно четох "Осъдени души" на Димитър Димов. Хареса ми, макар че както с повечето класики края е някакъв ужасен. В смисъл, ужасно песимистичен. Не ми подейства разтрисащо, както "Тютюн", която определено харесах повече, но съдържаше пак всяка малка и дори извратена частичка от човешкия характер.

Преди нея бях подхванала "Game of thrones", защото приятеля ми ме запали. Значи... за пръв път спирам на книга без да съм я дочела. По право на поредица в случая. Някъде около средата на третата книга казах: Няма повече. Сериозно, атмосферата е приятна, като за книжка, обясняваща средновековието с фантастични елементи, е супер. Приключенията, мрачните моменти, тъй важната за тези романи доблест и чест на героите, хитрите лоши и всичко. Само че някак тамън си харесваш 2-3ма човека и измират. Не знам как го направи автора, но ми уби кефа така. А не съм от типа момиченца, които не обичат тежки книги, напротив. Тя не е тежка... просто е мрачно-нечестна.