Аз най-много ревах като че ли на "Гробище за домашни любимци", "Торба с кости" на С. Кинг, общо взето на по-тежките. Или не... като че ли големия рев беше на "Клетниците" все пак. На "Малкия принц" плаках, защото ми стана ужасно самотно, докато четях изведнъж и то без очевидна причина. Не мога да преценя точно на... А! сетих се, докато пиша!!! Най-страшно много плаках на "Искрица живот" на Ремарк. За който не знае... разказва се за преживяванията на евреи в концлагер. Там главния герой дори няма име, а само номер. Прочетете я, ако не сте я чели, определено е разтърсваща книга. Мен ме докосна направо в сърцето, все едно не е писана с мастило, а с киселина.