Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

Ох, дългата разходка още ми е във Влади (валдесбг)

[xoxi]

Ооо, аз не обичам да си давам книгите на друг, колкото и егоистично да звучи.
Веднъж само си дадох една от книгите и се почувствах сякаш давам част от себе си. Непрекъснато мислех момичето, на което я дадох, да не й направи нещо. Когато ми я върна, книгата беше в първоначалното си състояние, но я чувствах някак омърсена. Толкова емоции преживявам докато чета, че когато си представя друг да прелиства същите страници и имам чувството, че ми краде от преживяванията и интимността ми с книгата.
Според майка ми, нещо не ми е в ред.

[DisappointedDreamer]

Сладко е

Аз пък обичам да давам. В момента 4 човека имат мои 4 книжки. :3 хубаво е да разменяш, хубаво е, че знам че ги оценяват!

[x7aZzy]

Поздравления за темата. Хвана ми окото.

Не мога да кажа кое заглавие е събудило най- силни чувства в мен. Във всеки случай не е едно.

Може би "Спасителят в ръжта" на Селинджър.
Изключително проста. Порази ме.
Прочетох я за първи път, когато бях 8 клас. После надраснах "препоръчителната" възраст (книгата се води юношеска). Препрочетох я едва миналата година (първата книга, която прочетох на електронния си четец). Удари ме още по- силно от преди. Сега си мисля, че съм минала "препоръчителната" епоха.
Не знам кога ще я прочета отново. Два пъти ми стигат засега. Страх ме е, че третия път няма да мога да я разбера.

Също "Сърца в Атлантида" на Стивън Кинг ме впечатли. Всъщност във всяка една творба на Кинг има нещо впечатляващо. "Сърца в Атлантида" не може да се сравнява с "То", "Зеленият път", "Тъмната кула", "Капан за сънища" или "Дългата разходка", но втората новела ("1966: ...") се оказа доста над представите ми. История да загубеното и намереното, за израстването. Другите новели в книгата не си ги спомням, но втората мога да я цитирам:

(любов) + (мир) = информация

Нямам много време да пиша. Като се е поосвободя, ще се разпиша пак.

П.С. А, да не забравя - "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър".
Ако трябва да определя кои книги са изиграли най- голяма роля в оформянето ми като личност, кои книги са синоним на детските ми години, кои книги бих искала да прочете първо моето дете - тези две поредици. Всичко останало идва после.

[DisappointedDreamer]

Ох. Аз пък никога не съм чела Властелинът на пръстените и Хари Потър. Израснах с други книги - граф Монте Кристо, Чичо Томовата колиба, Конникът без глава, Ямайски марони, Съкровището в сребърното езеро, Винету, Пълзачи по скали,

[Kaena Smith]

Аз също не съм ги чела...

Впрочем,коя Ви е любимата приказка?(Преди смятах да пускам такава тема :Д).И ми е любопитно,защо ?

[DisappointedDreamer]

Приказка? Като Червена шапчица? :Д или разказ?

[Kaena Smith]

Приказка,колкото и странно да звучи....

Преди известно време в у-ще,една психоложка ни беше карала да определим коя приказка ни е повлияла най-много в детството и какво е водещото в нея.

Впрочем,приказките не са само за деца,не е случайно,че са определени за тази аудитория обаче.Какво различава възрастният от детето?!Порасналите спират да вярват в чудеса....например.

Сетих се за това....


Възрастните не си спомнят какво е да си дете.
Дори да твърдят обратното.
Не си спомнят. Повярвай ми.
Всичко са забравили.
Колко голям ти се струва светът.
Колко е трудно да се покатериш на обикновен стол.
Как се чувстваш, когато винаги си принуден да гледаш нагоре.
Забравили са.
Не си спомнят.
И ти ще забравиш.
Понякога възрастните разправят колко хубаво е било да си дете.
Дори си мечтаят пак да станат деца.
Но за какво са мечтали като деца?
Знаеш ли?
Мисля, че са мечтали да пораснат час по-скоро.

[xoxi]

Аз приказки не съм чела много. Като съвсем малка (3-4-5год.) нашите ми разказваха за Червената шапчица, Трите прасенца, Снежанка и седемте джуджета и т.н. и т.н., най-известните приказки у нас. Когато започнах да разбирам вече, започнах да си чета книжки. Първата, която прочетох беше Пипи Дългото чорапче. Точно тогава се учех да чета и прочита на тази книжка ми отне 2-3 месеца. Бях толкова горда, че за пръв път съм прочела сама цяла една книга, че веднага си извадих карта за библиотеката и с голямо желание се научих да чета бързо и без проблем. Някъде около 1ви-2ри клас четях вече гладко, сравнително бързо и имах голям списък с прочетени книги от всякаква тематика.
Когато бях някъде на 9г. една приятелка ми зае книга на Хари Потър, чиято история дотолкова ме впечатли тогава, че си накупих всички излезли книги. По-късно през годините разбрах, че излизат още книги и съответно си накупих и тях. Чела съм поредицата многократно и винаги намирам по нещо ново в нея. Не ми омръзват тези книги. Голяма част и от детството и от тийн годините си свързвам с тях, а като гледам още не ми е минала манията.
Властелинът не съм го чела, но съм се наканила.


ще ме извинявате за дългите и празни постове

[Blab]

The Handmaid's tale от Margaret Atwood.

хм, бих погледнала.


//кратките разкази са идеални за спирките и градския.

Монзо страшно добре владее кратката форма. Плътност, действие, език, развити персонажи, фабула в от 3 до средно 5 страници. Цинизмът му не е дразнещ (като при Буковски, примерно:Д), нито самоцелен, напротив - напълно оправдан и ангажиран. Основно разглежда човешките взаимоотношения (предимно междуполовите) в различните социални роли, среда, контекст и начина, по който повлияват отделните личност, психика, поведение. Има вкус към абсурда, но не отвлечен и алегоричен, а този, изпълващ ежедневието на съвременния човек, този, който доброволно избираме - от скука, от пренасищане или спрямо обстоятелствата.

//Трябва да кажа, че по принцип трудно чета проза, конкретно разкази (предпочитам романа като форма, след него - новелата), и съм особено критична, защото търся плътност и завършеност, не класическия обем. В този смисъл, определям късия разказ като най-трудната за изпълнение литературна форма, в която, разбираемо, повечето автори не могат да се впишат. Късият разказ е поезия в проза.<3

Ким е прекрасен, от месец вече обмислям да си взема преведения му роман. Още се колебая, обаче. Сега не му е моментът.

[xoxi]

Да се похваля. Да се похваля.
Заредих се с 4 книжки.
451 по Фаренхайт
Английският пациент
Адвокат на дявола
Библиотеката на мъртвите

Довечера ще започна някоя.
Някой да ги е чел? Мнения?

[scrooper]

[QUOTE=xoxi;10594686]
Die Verwandlung Въпреки, че се гнусях през по-голяма част от книгата, накрай ми стана толкова тъжно за героя, че почти се разплаках. Ако не беше буболечка, а друго животно, може би щях да го преживея и по-лошо. Човекът, който ми я препоръча, каза, че не е имал такива изживявания накрая, може би аз просто съм се потопила прекалено много в историята. Както и да е, книгата е много хубава, заслужава си да й се отдели малкото време, което изисква. /QUOTE]

Отвратителна книга. През цялото действие те е обхванало едно тягостно чувство от жалост и неправда, и не стига това, ами се скъсах от рев накрая :х

[xoxi]

При мен липсваше чувството от жалост и неправда. Както казах, аз се гнусях през повечето време, може би защото имам фобия към тези животинки и не ми беше много забавно да чета такива описателни неща за тях. В края ме заляха всички чувства и може би точно за това ми хареса книгата. Обичам да минавам през различни състояние, четейки. Определено бих прочела книгата отново. Според мен си заслужава.

[SisiStrange]

Аз също не съм ги чела...

Впрочем,коя Ви е любимата приказка?(Преди смятах да пускам такава тема :Д).И ми е любопитно,защо ?

"Снежната кралица". Като малка съм я препрочитала 1000 пъти. Асоциирах се с Герда и в интерес на истината, доста хора са ми казвали, че приличам на нея (вероятно визират екранизираната версия на момичето). Много красиви картинки ми минаваха през главата, докато я четях. Представях си ледения замък, Кай как се опитва да нареди думата от ледените късове и все не може, а Герда го търси през цял свят. Концепцията с дяволското огледало и парченцата, които превръщат хората в студени, груби същества също ми звучеше много привлекателно.


Стените на замъка бяха от навят сняг, а прозорците и вратите бяха направени от бръснещи ветрове. Имаше над стотици зали, в които вилнееше снегът. Най-голямата зала се простираше няколко мили, а всички те бяха осветени от северното сияние. Бяха толкова големи, толкова празни, толкова ледено студени и толкова блестящи. Тук никога не е имало веселие, даже не е имало бал на мечките, където вятърът да свири, а мечките да ходят изправени и да се държат изискано. Нито пък е имало игри с подсвирквания и закачки. Нито пък госпожиците лисици са се срещали на следобедно кафе. Пусто, голямо и студено бе в двореца на Снежната кралица. Северното сияние пламваше с такава точност, че човек можеше да изчисли кога ще е в разгара си и кога ще свърши. По средата на пустата безкрайна снежна зала имаше едно замръзнало езеро. Ледът, който го покриваше, беше напукан на хиляди парченца и всички те бяха с абсолютно еднаква форма и големина; това бе истинско произведение на изкуството. Когато Снежната кралица си беше у дома, тя седеше по средата на езерото и твърдеше, че седи върху огледалото на разума, което било единственото и най-доброто на този свят.

[DisappointedDreamer]

Блаб, благодаря за предложението. Доверявам се на твоята преценка и съм напълно съгласна с дефиницията, която посочи на разказа.

Xoxi, не съм ги чела, но са интересни заглавия. Сподели после мнения.

Иначе, аз любими приказки нямам. Но особено много харесвах тези на братя Грим - Хензел и Гретел, Златната гъска, Лисицата и котката. И разбира се Снежанка и Пепеляшка.

Аз съм си свалила следните заглавия:

- Ulysses = James Joyce
- Heart of Darkness = Joseph Conrad
- Little Women = Louisa May Alcott
- Middlemarch= G. Elliot

и чакам да свърша Атууд и Оруел, и да ги почвам :Д

едит: Сиси, <3

[Kaena Smith]

Не мога да повярвам...това ми е любимата приказка.
Екранизирана също е толкова добра,макар и с някои допълнения.

Сега нямам време,но довечера може да напиша защо я харесвам толкова,макар че SisiStrange изброи най-хубавото и важното от съдържанието.Приказката наистина е прекрасна!

Ханс Кристиан Андерсен има забележително творчество.Спомням си,че съм плакала на "Елфът на розовия храст","Малката кибритопродавачка" също е доста затрогваща.

П.П. : "Златното момиче" също е много увлекателна.

[xoxi]

- Little Women = Louisa May Alcott

Довечера още ще споделя първи впечатления от някоя от книгите.

[DisappointedDreamer]

Ханс Кристиан Андерсен

Ох, да! Как можах да го забравя!

[DisappointedDreamer]

Приключих с The Handmaid's tale! Една книга по-малко от списъка ми. Интересен и, според мен (надявам се) обнадеждаващ завършек.

Почнах Престъпление и наказание на Достоевски. Ще ви държа в течение. Първите 50 страници бяха интересни. Напомниха ми на Обломов от Иван Гончаров.

[SisiStrange]

Не мога да ти опиша каква люта завист изпитвам. Сега съм в сесия и няма време за книги пък и ми е гузно да чета друго освен учебник като след 3 дена има изпит. Искам, искам, искам да си започна "Шогун". А и вие ръсите заглавия, които ми звучат привлекателно.

[DisappointedDreamer]

А, и аз имам изпити и есета за подаване, ама книги... книгииии

успех на изпита.

[xoxi]

451 по Фаренхайт

Леле.
Усещам как тази книга ще си намери място в списъка с любимите.
Само 20 и няколко стр. прочетох и съм впечатлена и доволна от избора, че започнах с нея. Още първите страници въвеждат в свят, в който четенето на книги е забранено със закон, пожарникарите палят, а не гасят пожари, отглеждат се 8-краки електронни кучета, лекарите са заменени с общи работници, които могат да сменят кръвта на човек, погълнал огромни количества хапчета (с цел самоубийство може би?!) и той да се събуди жив, здрав и много гладен на сутринта. Тъжно е да се чете, че тези, които могат да мислят, да чувстват, да се радват на малките неща, като например на капките дъжд, трябва да посещават психиатър.
Надежда прозира в един от героите, с които започва книгата.
Умирам от любопитство да я прочета цялата.
Препоръчвам!

[CoNviCt]

Да се похваля. Да се похваля.
Заредих се с 4 книжки.
451 по Фаренхайт
Английският пациент
Адвокат на дявола
Библиотеката на мъртвите

Довечера ще започна някоя.
Някой да ги е чел? Мнения?

"Библиотеката на мъртвите" си заслужава.

[Kaena Smith]

Аз съм на 40 страница от "Парфюмът. Историята на един убиец"(Патрик Зюскинд).Засега не съм разочарована,даже напротив...
Тепърва става все по-интересна.

[bloodyF]

Май не довършваш книгите много-много...

скучните-да