Тяло от книги. Не от клетки.

[xoxi]

451 по Фаренхайт

Леле.
Усещам как тази книга ще си намери място в списъка с любимите.
Само 20 и няколко стр. прочетох и съм впечатлена и доволна от избора, че започнах с нея. Още първите страници въвеждат в свят, в който четенето на книги е забранено със закон, пожарникарите палят, а не гасят пожари, отглеждат се 8-краки електронни кучета, лекарите са заменени с общи работници, които могат да сменят кръвта на човек, погълнал огромни количества хапчета (с цел самоубийство може би?!) и той да се събуди жив, здрав и много гладен на сутринта. Тъжно е да се чете, че тези, които могат да мислят, да чувстват, да се радват на малките неща, като например на капките дъжд, трябва да посещават психиатър.
Надежда прозира в един от героите, с които започва книгата.
Умирам от любопитство да я прочета цялата.
Препоръчвам!