Ох, като ви чета какво сте писали и така ми се причете! Записвам най-прилежно всички книги, които сте споменали и си събирам един огромен списък от книги, които искам да прочета. Знам, че за повечето съм още много малка, но така или иначе ще дойде време, в което да мога да ги разбера. И сега осъзнавам колко малко всъщност съм чела, а обожавам книгите.
Миналата събота прочетох "За мишките и хората", накрая много плаках. Засега ми е любимата книга.
В момента чета "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро. Главният герой е един английски иконом, който отива в Солсбъри да види една своя стара позната и да я помоли да се върне да работи в имението, понеже нямат достатъчно персонал, а и самата тя му изпрати писмо, в което казва, че се е разделила със съпруга си и вече нищо не я задържа там, т.е. намеква му, че би искала да се върне. Та икономът, Стивънс, размишлява върху това "какво отличава "великия" иконом от просто компетентния негов колега" и въобще какво означава да бъдеш "професионалист" в това, което правиш. Не мисля, че това е книгата за мен и нарявно не вниквам напълно в нейния смисъл, но ми е много интересна, макар и в началото да намирах това, че постоянно говори, а нищо не казва, за доста отегчително. В последствие се пригодих към начина му на разсъждение и започнах да се увличам все повече и повече в книгата.