
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
Наскоро гледах филма и въобще не ме грабна, въпреки че Дакота Фанинг я харесвам много. Може би книгата би ми харесала. Толкова много положителни коментари прочетох, но пак нещо ми липсваше. Най-емоционално ми се стори, когато момичето получи кръвоизлив преди срещата си и не искаше той да я вижда такава. А когато излезе от болницата видя, че той е сбъднал още една мечта от списъка.
Историите на Спаркс предпочитам да ги гледам на филм. Толкова сладки истории не обичам да чета, често ми доскучава още към средата, когато вече ясно се добива представа какъв край следва.
Кинг обаче ми е любимец и направо ми е обидно и болезнено да гледам какви филми се правят по книгите му. Гледала съм може би 2-3 филма, защото просто ми се губи цялата магия от книгата, когато гледам нещо толкова 'плоско' направено. Под плоско, имам предвид без дори 5% от емоцията в книгата. Първият филм който гледах беше То. Още не бях чела книгата и понеже филма ми хареса, реших да прочета и книгата. Като свърших, впечатленията ми от филма коренно се промениха, сякаш сценаристите са си избирали random страници, които да екранизират.
Тези дни, когато имам повече свободно време ще изгледам и филма 451° по Фаренхайт. Книгата я завършвам, остават ми има-няма 5 страници. Определено влиза в списъка с любимите.
И спря да се върти за миг земята..