Тъкмо намерих "Гордост и предразсъдъци" и то с хубава корица, но сега не ми беше до нея и си купих друга. Чела съм всичките романи на Джейн Остин. Толкова плодовита жена и всичките 8 да са в топ 10 на всички времена в английската литература е нещо велико. Знаем как са стояли тогава нещата за жените автори. Гледам ли някоя интерпретация по неин роман обичам а цитирам репликите, но вече си спомням само тези от "Гордост и предразсъдъци".

"Анна Каренина" ме грабна на един дъх. Въпреки сълзливата ми настройка, не ме разплака. По-интересна сюжетна линия ми беше Кити, отколкото Анна и мустакаткото. Освен това така и не запомних някое мъжко име. Почти във всеки руски роман героите ми се виждат еднакви като имена.
Не натоварват хилядите детайлни елементи, които изграждат цялата картина. Всеки елемент е нанизан, нанизан един след друг и губиш представа къде какво се случва, но си се потопил в сюжета. Добро перо.

На руските гении не може да им се отрече музиката и литературата. Само да спрат да печатат ноти, защото са им пълни с грешни щрихи.