(разсъждения с елементи на SPOIL; Мемоарите на една гейша ;р)

Аз приключих Гейшата и съм със смесени чувства. Ако трябва да опиша книгата, ще е с напудрения израз 'възхвала на преходността'. Съпреживявах болката на Sayuri, несправедливостта, унижението, надеждата, копнежа, но те така бързо и неочаквано се меняха, че в един момент, четейки за поредния негативен развой на събитията, си казах "И това ще мине". Разбира се, ще мине, за да дойде щастливият край. Не очаквах той да е класически - сбъдване на мечтата на Sayuri и осъществяване на любовта й, но вярвах, че книгата някак ще ме остави доволна. Че ще си помисля Най-накрая нещата се наредиха!. Изненадващо, завършекът беше класически щастлив. Още преди да се отърся от изненадата, и това мина.