Откъс

[tikvasportokal]

Стаите се пълнеха с шум като празни чинии.Мъжете ходеха с отрязани глави,градът напоследък светеше с белия шум на мъглата,всичко чезнеше като покрито от пръстите на някоя принцеса.Минавах по главната улица,булевардът на ноща,вечно обграден от красивите и жалки пияници,с вечно разкъсани якета,сиво-зелени и мътни,както подобава,после дълги крака,редуващи се с големи и пълни устни като кокошо дупе.Музиката се разнасяше,геноциди,пестици ди,нищо не съществуваше,нищо нямаше особено значение,само мимолетни тревоги,напонящи на средностатистическия звяр,че е жив и дишащ организъм.Еуфорията на свят,който креташе на изкуствен кислород,разхождаше се по луната, и нищо не можеше сериозно да го нарани,защото той не живееше в истинския смисъл на думата.
Разклоненията и канафките се събираха в една-единствена склптура,събирателното,ско бите в които лежеше уравненито,те бяха скелетът на хартиеното ни човече,леглото от рози.Прозорците зееха отворени,вратите грееха в ярки цветове,очите ми се пълнеха с жълто и синьо,цветовете на лудостта,на пълната анемия,земята бе покрита от боклуци,не боклуци, а бивши органи,спринцовки инжектиращи смисъл във вените на тия шизофреници,небето беше ужасно високо,въздишки,ръце върху ръце,шляпане,вик и крясък,шум от тръшване на клепачи,отекващи в ноща звуци от падащи мигли и плачещи жени.
Цялата рапсодия на гетото пееше мелодията,целуни ме,целуни ме вътре,проститутките ходеха като богини,никога не плачеха,нито жалеха или желаеха.В техния ум искането на живот бе храна,храна и толкова.Храна да дадеш на бебето,да убиеш слабостта,трябва да си сит в днешни дни,ако стомахът ти стърже е невъзможно да функционираш.Та ситите проститутки ходеха изправени,жалки,като на кокили,под късите им поли се подаваше бял задник,между устните,червен като кръв език,караха нас-гладните,неяли от дни и мършави като проядени от молци и оглозгани от лешояди хуйове,да треперим и да се потим,да проклинаме ташаците с които така неблагоразумно ни бе дарила природата и да пикаем по ъглите,обзети от внезапно желание да чукаме навред.Потта,разбира се,попиваше като дъжд по пясък,много скоро след като някой свърнеше в малките улички,спасение за очите и душата,и разяждащия глад не го обземеше отново.Въпреки,че всеки с удоволствието на муха еднодневка,би дал всичко което притежава,за тия булевардни принцеси,нуждата караше нуждаещите се да дават и себе си за храна,защото в крайна сметка всички сме роби най-вече на телата си.После незадоволени,яли,но не много,продължаваме нощното бдение,пак се потим и ридаем в яката,но сме толкова заети в опити да не умрем,че горките мадами трябва да правят чудеса от храброст за някое чукане.
Живот в консервната кутия,живот без край.Тук беше домът на не свършващия живот,тук никой не умираше,никой не умираше докато не умреше,смъртта бе табу,тя бе чужда и толкова близка.Не като дебелите американци едно време,човека-пръсти,цяло тяло подчинено на една уста,уста като домът и светилището, и огромното дебело черво,Бог на великите владетели от запада,туморът убиващ всичко ценно,тиха елегия за свободата,за фрийдъма.Всички бяха дебели по един побъркан начин.Всички бяхме леко пълнички,малки кюфтенца.Незнайко разправяше,че отвън повечето били огромни,било като закон,като знак за благополучие.Ако си слаб,значи си неудачник.Казваше,че Те изяждат някакви неморално големи порций,а заедно с пържените картофки, поотхапват и това-онова от душата,за жалост обаче,тя не се разразства заедно с месото и тлъстините,ами се свива,и накрая ето ти тъп и щастлив късметлия,с толкова малко мозък,че сякаш може всеки момент да се пръсне от изтощението да си спомни собственото си име.Също разказваше,че жените били неатрактивни,каква хубава дума,били като викинги,големи и мощни,с увиснали до глезените путки и ханш като палатка,толкова големи,че вместо нормални столове,сега печелили фирми,които да ги правят специално по калъп на задника и преносими,за да може ако въпросния задник се измори,да си почине.И били все еднакви,като че фабриката производител не правела столове по калъп на жени,ами направо жени като за столовете,и все с дрезгави гласове,като пияници и много мили, и добри готвачки.Казваше,че онзи,който му доставял водката,бил женен за една.Толкова мила,че всеки път когато му се усмихнела,му идвало да й разцепи главата на две със средно голяма желязна брадвичка.
После ми каза за големите магистрали,големи колкото целия ни свят и искрящи от светлина,толкова искрящи,че се виждали от космоса.Каза също за машините,за сивия свят където рядко се смеели,но си имали всичко.Къщите били пълни с толкова много неща,имали си отделен уред за всяка нужда,отделен уред да попълва всеки процеп празнина и да прави тия заветни потребители доволни от съдбата си,работещи, здрави и цвърчащи като наденички от наслада.Всички искахме да пробваме от тоя чуден свят по един или друг скрит начин,да се домогнем поне малко до излъсканите им от блясък тротоари и прозрачните стъкла,да видим лицата си отразени от чистите огледала,да видим каква храна има за нашите тела,а после да заровим и тази мечта,както обикновено става с мечтите от които се страхуваме.А не се страхувахме от излизането,от риска,от страшните пазачи с черните противогази и очи като фенерчета,а от самите себе си и кръвта,която сърцето,тривиалното сърце,пускаше докато сграбчваше каквото топки имахме и стискаше,за да не наберем никога смелост да се изправим срещу себе си и демоните си.

Съвсем произволен откъс.В общи линии имам нужда от мнение,досега никой не е чел това,което пиша,освен аз,а моето мнение не е много обективно.Ако ви хареса достатъчно,че да ви се чете още,ще кача.Историята (за която от въпросния откъс не се разбира нищо) е за не толкова далечното бъдеще ,в което поради обстоятелства,които все още не съм уточнила докрай,в следствие на взрив,хората губят душите си (като казвам души,нямам предвид души,но ще стане твърде дълго,ако тръгна да го изяснявам докрай.Души е в общи линий),та в следствие на което стават абсолютно подвластни на управляващите.Та такам,до тук тривиално,но историята е друга,просто се развива на този фон.Разказващия е главния герой,Марк,като историята описва и неговия живот и пътят му през фабриките,гетото (което е един вид отделен свят,там живеят хората,които обществото е отритнало,за да може да си бъде перфектно и отеделено от кофти елементите) ,после големия гаден свят,откъдето и започва историята,която за сега няма да описвам.
Извинявам се ако има твърде много цинизми,трябват ми за да опиша по-добре атмосферата в гетото.Има също така и много проститутки,наистина ужасно много,там са,защото са важни за тази част от историята ми,не може без тях.Също се извинявам и за правописните грешки,поправила съм повечето,които забелязах,но не ми стигат нервите да инспектирам всичко.До сега съм написала малко над сто страници.

[Makenzi97]

Много бавно и нечетивно. Имаш неправилно използвани думи и много граматични и правописни грешки.
Моят съвет е да се опиташ да пишеш по-сбито и да не се опитваш да вкарваш насила нестандартни метафори и епитети.