Без изненади, аз вървя по алея от ръце.
Някои бият шамари, други галят.
НО на края се побърквам от страх да на ме ударят вместо погалят.
И ето го края. АЗ СЪМ ХЛАДИЛНИК ОТВЪТРЕ И КРАСИВО ПЕСНОПОЙНО ПОНИ ОТВЪН!
Днес, неверници, днес е вашият ден! ПОКАЖЕТЕ КОИ СТЕ! Да знаем поне, да чуем - кое. Готови ли сте за сетния час? Готови ли сте за светлината.
И отново включвам лампата. Връщам се към безкрайното главобъскане из стая без стени. Буря в моя мозък се разяри. Готов ли съм аз, да умра? Не съм ли много млад? Да така е, ще изчакам. Но АЗ ще реша кога... или може би не.
Този живот води към... какво говоря. Предстои ми тя и ще я бъде по-скоро от колкото очаквам, но ето хващам химикалата сега!
Уви, опитвам се да те накарам. Опитвам се да дишам отново.
Нещо друго... нещо друго не ми дава някой друг. Нещо повече от мен, повече от душа и сърце...
СТУДЕНАТА НОЩ! Ще настъпи. Ще ме гали, ще заспя отново. Но то никога няма да е завършено.
ВЯТЪРА! О! Вятъра порази ме днес! Дали?
...или поразих се сам аз. ГРЪМ И МЪЛНИИ! Прекалено слаб за да ръмжа, прекалено силен за да се откъсна.
Косата ми се вее... през деня. Само през деня.
Бейбе, трябва да разбереш. Аз пропускам всичко и като мухи влизат в главата ми. Сещам се за тях само като се блъснат в някоя стена на черепа ми голям и широк. Като някои други неща...
Див е вятъра. Дива е душата и уморено е сърцето. Тялото - изхабено. Трябва енергия, но от къде...
ТОЧИ! ТОЧИ Я! ИЗТОЧИ Я ЦЯЛАТА! Кравата падна уморена в скута ми. Гръмна тя, самоделката... и отнесе я й остатъка. Няма нищо като двусмилието. То е коварно. И ЕТО! ПОРЕДНИЯ ЗАЛП! Трябва да проверя какво става.
Мина се време но не толкова, колкото си мислите. Светнах лампата, хванах химкалката.
Но аз съм още в границите на моето въображение...
А какво всъщност е времето? А какво не е? Защо... ЗАЩО ТИ ПРОКЛЕ МЕ ЖАБО! МАЛЪК БЯХ АЗ, НЕ РАЗБИРАХ! Убих те май. Сили може би нямах, но убих те, защото намерението такова беше. Но аз не знаех, ПРОСТИ МИ! Не ценях. Не разбирах. Вече знам и все още не знам...
НИЩО! АЗ СЪМ ВЗЕЛ ДУШАТА НА САТАНАТА И НЕ Я ВРЪЩАМ! Но думите празни са. А дори не са те това. Те са... нещо друго. Нещо от друго място, друго разбиране. Други граници на... на нещо извън нашите.