Преди време (не знам колко точно, около месец) имах приятел. Да, харесвах го. Уж и той мен. Само че аз съм труден характер.. През повечето време съм оптимистично настроена, усмихната, смея се и се радвам на живота. Но когато ми има нещо.. Леле, ужасна съм тогава.. Дърпам се и не казвам нищо. Като ме пита какво ми има "нищо".. Виждах, че това го дразни и не му е изобщо приятно и спирах.. Но после пак се повтаряше и повтаряше и повтаряше.. И накрая реших да не го мъча повече и знаете.. Останахме си приятели, в добри отношения сме, пишем от дъжд на вятър.. Но аз все още искам да съм с него. Знам, че нямам право и съм едно голямо лайно, но направо ме разяжда.. Всеки път като го видя просто сякаш сме само аз и той. Не знам какво да правя, много ми липсва, искам да го прегърна, да правим нещата, които правихме преди... Да го оставя ли на мира или да се боря и да поправя грешката си...