Случаят е следния: От известно време най-добрият ми приятел, който харесвах, се държи странно. Говори несвързано и се прави на глупак. Това държание ме подлудяваше и аз спрях да общувам с него и да изпитвам чувства, защото ме отблъскваше с всичко, което правеше. Днес обаче той вървя пред мен на път за дома и по едно време спря да ме изчака. Започна да ми обяснява, че искал да е като мен и че всеки път, когато съм наоколо, оглупявал и имал нещо като топка в стомаха. Аз, разбира се, знаех какво иска да ми каже, но неволно започнах да му обяснявам, че това може да е дислексия или запек... Той продължаваше да ми говори за чувствата си (което той никога не е правил до сега) и аз все отбягвах темата. Накрая го изтърси. Каза, че е влюбен в мен. Коленете ми се подкосиха и останах без дъх. Отново казах нещо за дислексията и нещо от сорта на "Том Круз е секси" и си тръгнах безцеремонно... Но час и половина, осъзнала грешката си, ме обзе гузна съвест. Не трябваше да постъпвам така... Отвратително е... Но ето, че се задава седмица ваканция, през която няма да можем да си говорим. Поне не искам да го правим по телефона или скайпа или Фейсбука, защото не е подходящо. А през ваканцията съм заета по цял ден и не мога да се видя с него, нищо че живее на петдесет и осем крачки от мен... Така че ще чакам до следващия ден в училище... Но какво да му кажа? Какво извинение има за такова държание от моя страна? Как да го погледна в очите, след като така безцеремонно го бях зарязала на тротоара, бързайки към дома? Моля за идеи.... Не искам да си губя приятеля, дори бих искала да имаме връзка, но... Предварително Благодаря с главно ''Б''!