Възклицаваш от неща, които за днешните 10 годишни са нещо нормално. С въображаемите вълшебни пръчици си играеш още, нищо че ти е ясно че няма да промениш нищо. Държиш се като детенце сочещо лошите и 'ама защо тоя батко така направи'.

Не е само психическа основа. Обстоятелствата принуждават. Остани гладна 20 дена и ще откраднеш от първата баничарница. Когато е системно - ще теглиш и ножа на някой или сама на себе си в най-добрия случай.
Кой е силен и психически устойчив се разбира когато ножа опре до кокала, а не ей така на думички под топлото одеалце.

Много жени си заслужават шамара. Има пълни уруспии, които живеят за да те предизвикват. С такива трябва да се държиш по подобаващия за манталитета им еквивалент. Кавалерството е за балната зала, поклон - подаваш ръка - раз два три. В живота всеки му - според заслуженото. Ако не си съгласнО - църквите винаги приемат послушници.

Та как се ставало лош... лош за едни и други е различно понятие. Лош е мерило за приет морал и възпитание в заобикалящото те общество. Ама общества - бол, маниери на поведение и порядки - бол. А за дечко и сърдитият чичко в тролея е лош чичко