Какво ако всичко, в което вярвате - е грешно?

[Obey]

Ако това в което вярваме е всичко лъжа?
Ако целият ни живот е изграден от лъжа и ние сме нещо повече от това, в което вярваме?
Тогава откъде идват нашите вярвания и как сме се решили да вярваме?

[npp]

на първо място можем да кажем че има само един единствен истински Господ Бог, и никога досега не е имало втори такъв, нито ще има някога, второ любовта към другите хора на света е в основата на истинската вяра, а любовта това е когато човек обича другиго желаейки му само доброто без да предпочита да му се случва/случи каквото и да е лошо/зло нещо, всяка друга форма на вяра(-та) е с сигурност погрешна, а погрешните вярвания произхождат от света/системата на човешката духовност/религия сиреч която не е от истинският Господ Бог, но от някакви човеци

[Obey]

И все пак ако това, в което вярваме (напр. Християнството) е лъжа?

П.П говорех не само за религия, но за всичко в което вярваме.

[npp]

а защо непременно "християнство(-то)", защо не например просто истински(-ят) Господ Бог и любовта към другите човеци на света?!

[Obey]

Защо истински? за мен Господ Бог е част от религия, която хората са измислили.

[npp]

ти би ли предпочела родителя, който не те е родил/отгледал и който се отнася лошо с теб, вместо родителя, който те е родил/отгледал и който те обича?!, така и в безграничната вселена има само един единствен истински Господ Бог, докато всички други богове/христосовци не са 100% съвършено спасяващи/осигуряващи, ако в вселената има истински Господ Бог и ако се окаже че боговете/христосовците в религиите на земята не са истински, не би ли искала (поне да опиташ) да потърсиш Истинският например като започнеш да го призоваваш канейки го да дойде в живота ти?!, не би ли искала да опиташ да намериш не просто нещо по-добро, но дори най-доброто нещо, което човек въобще е възможно да има?!

[Obey]

Ти как доказа на себе си/разбра кой е истинският?
И какво е това ''най-добро'' нещо? ти получи/намери ли го?

[npp]

Ти как доказа на себе си/разбра кой е истинският?
И какво е това ''най-добро'' нещо? ти получи/намери ли го?

никога не съм могъл сам да докажа такова нещо (дори и) на самият себе си, но най-сигурно в това отношение е ако/да призоваваш Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог вярвайки че Той винаги те чува дори и когато му говориш само в/чрез мисълта си, а най-доброто нещо е изобилният и вечен живот особено когато обичаш другите човеци и работиш за това те да го наследят, понеже тогава няма да има никакви загуби в сравнение с това ако някой от тях остане в неволя/недоимък

[Obey]

И тук е време да те попитамм откъде, идват тези вярвания и как си се решил да вярваш толкова дълбоко?

[npp]

И тук е време да те попитамм откъде, идват тези вярвания и как си се решил да вярваш толкова дълбоко?

става въпрос за нещо съвсем естествено, а то е че едва ли толкова сложно устроен космос и толкова сложно устроени биологични същества, каквито са най-вече човеците, е възможно да са възникнали без наличието на вселенски Администратор, Който е създал всички слънца и планети заедно с живота на онези от тях, които са населявани от съответните форми на живот, а след като всичко съществуващо в космоса е създадено от Него, тогава Той би могъл и да осигури изобилен и вечен живот на всички човеци/души на вселената - ето защо истинските Светии са предпочели да вярват в Него призовавайки Го за всеобщо/всеобхватно спасение и осигуряване за изобилен и вечен живот на всички одушевени същества, понеже само Той може да извърши/направи това, докато ето как дори и след толкова хилядолетия самите ние човешките същества все още не можем да постигнем такива резултати, понеже онзи, който сам е създал например робот, може най-добре да го поддържа и ремонтира в сравнение с човека, който не го е създал и не разбира от роботика, така и истинският Господ Бог може най-добре да поддържа, осигурява и ремонтира създадените от Самият Него същества/неща

[Obey]

Както и водата се е създала от два фактора, така и космоса и биологичните същества сигурно са създадени от някакви фактори, които учените се опитват да открият според теории.
Остава въпроса кое е вярното-религията или науката?

[Chacho]

Когато не си сигурен в нещо, но го приемеш за истина, значи вярваш в това нещо. За мен вярванията са нещата, които винаги могат да бъдат лъжливи, на останалото казвам познания. Всяко вярване носи своята собствена причина. Иначе всичко идва от опита ни.

[Obey]

Винаги ли е това значението на вярата?
Да кажем, че човекът не е само това, до което сме успели да еволюираме, но все пак сме сигурни, че е, това значи ли, че не може да вярваме, че човека не може да стигне по-високи нива на еволюция (дори и да не е истина)?

[Chacho]

Винаги ли е това значението на вярата?
Да кажем, че човекът не е само това, до което сме успели да еволюираме, но все пак сме сигурни, че е, това значи ли, че не може да вярваме, че човека не може да стигне по-високи нива на еволюция (дори и да не е истина)?

Хем вярваш, че можеш да еволюираш, хем си сигурна, че не можеш. Или не вярваш съвсем, или нещо не си много-много сигурна.

[Obey]

Въпросът ми беше дали това че сме сигурни, не ни позволява да вярваме.

[DoctorSatan666]

Ако това в което вярваме е всичко лъжа?
Ако целият ни живот е изграден от лъжа и ние сме нещо повече от това, в което вярваме?
Тогава откъде идват нашите вярвания и как сме се решили да вярваме?

А откъде идва твоето вярване, че ние сме нещо повече от това, в което вярваме?

Отговора и на моя, и на твоя въпрос, е един - човека. В крайна сметка, всяко действие, всяка мисъл, всяко чувство и усещане може да се проследи до своя първоизточник - човека. Това е понеже човека е съответствен на всичко, което произлиза от него. Характерно за вярванията, не само в религиозен смисъл, но и в по-общ - като убеждения за устройството на света, е че те винаги са отражение на хората, от които произхождат. И по вярванията можеш много да разбереш и за хората, които вярват : Кой като какъв се определя, от какво се страхува, от какво има нужда. И всичко е по съответствие.
Погледнати съвсем обективно, вярванията са напълно безпочвени и дори излишни в света на логиката. И въпреки това, вярванията продължават да са толкова широко разпространени. Въпросът не е в конкретиката на вярванията, няма значение дали хората ще вярват в бог, общество, държава, лидер, приятели, роднини, в себе си, в своето бъдеще и т.н. Това са просто вариации на един и същ феномен. Въпросът всъщност е : На кого е необходимо вярването?
Но какво всъщност е вярата? Не е ли тя онази, която отваря една врата към бъдещето, където всеки може да изживява мечтите и надеждите си? Не е ли тя онази, която крепи хората в тежки моменти? Не е ли вярата онази, която държи всяко съмнение надалеч? Оттам идва вярата - от човешките потребности. Оттам идват и всички идеи, сугестиращи удовлетворението на тези потребности. Няма значение с какви глупости ще се запълни дадена концепция, било то магъосник живеещ в небесата, или вечен живот след смъртта, или псевдо-факти и изводи според, които хората са еди-какви си и трябва да живеят еди-как си, или просто някакво лесно обяснение на света и вселената. Това също са само вариации. Въпросът с концепциите и вярванията е идентичен, понеже при много хора те се припокриват и допълват. Концепцията предлага лесно обяснение на света, а вярването в нея я затвърждава. Вярата всъщност е много значим психичен процес - именно тя структурира вътрешното "сънуване" на света, понеже никой сън не може да изглежда истински, без сънуващия да ВЯРВА че съня е реалност. Същото е и с концепциите, които прерастват във вярвания. Вярата служи на хората за да затвърждава светоусещането им, именно тя прави реални онези, на пръв поглед абсурдни, твърдения и убеждения. В крайна сметка вярата е необходима на масовия човек, за да затвърди малкото му познание за света, и така да реализира и наложи вътрешните му реалности и потребности като универсални. Именно затова и по-силно вярващите изпитват нуждата да натрапват убежденията си върху останалите - така засилват "сънуването" на своя вътрешен свят - там където се определят, спрямо своите малки истини за света. За истински мислещия човек, вярата е непотребна, понеже мислещия човек знае че всичко е условно и лесното обяснение не винаги е най-истинното. Но обикновения човек не се интересува от истината и същината на познанието - него го интересува само това какво му носи нещото, в което вярва. И в това отношение, вярата е най-добрия приятел на невежия човек.

[Chacho]

Въпросът ми беше дали това че сме сигурни, не ни позволява да вярваме.

Да, така смятам, опитах се да илюстрирам логиката си с горния въпрос.


@DoctorSatan, има неща, които са "непотвърдими" на логика. Като аксиомите в геометрията. Например, през 2 точки може да мине само една линия. Това не се доказва, приема се наготово, защото не можем да го опровергаем. Заявяваме, че е вярно, като постулат. В този случай какво поражда вярването, че е така?

[DoctorSatan666]

Да, така смятам, опитах се да илюстрирам логиката си с горния въпрос.


@DoctorSatan, има неща, които са "непотвърдими" на логика. Като аксиомите в геометрията. Например, през 2 точки може да мине само една линия. Това не се доказва, приема се наготово, защото не можем да го опровергаем. Заявяваме, че е вярно, като постулат. В този случай какво поражда вярването, че е така?

Логиката също не е безгрешен инструмент за оценка на реалността. Но това нямаше нищо общо в случая, тъй като използвах словосъчетанието " света на логиката" съвсем условно, в смисъла на онзи набор от "методи за БЕЗПРИСТРАСТНА оценка".
Въпроса за вярата в логиката е твърде сложен, за да се обхване в цялост, затова не мисля да го засягам изобщо. Твърде много понятия трябва да бъдат предварително дефинирани.

[RagioL]

Я доктора е жив!

[Chacho]

Логиката също не е безгрешен инструмент за оценка на реалността. Но това нямаше нищо общо в случая, тъй като използвах словосъчетанието " света на логиката" съвсем условно, в смисъла на онзи набор от "методи за БЕЗПРИСТРАСТНА оценка".
Въпроса за вярата в логиката е твърде сложен, за да се обхване в цялост, затова не мисля да го засягам изобщо. Твърде много понятия трябва да бъдат предварително дефинирани.

Да, разбрах че не говориш за това, просто повдигнах темата. Айде, ако някой път ти се пише, драсни едно мнение, ще ми е интересно да го чуя. За вярата в логиката. Или, ако вижданията ти се препокриват/черпят от определено четиво, да ме насочиш.

[Obey]

И на мен честно казано ми е интересно.

[klimatronik]

Бе като не вярваш - умираш... Започваш да живеееееш ден за ден, бе направо ти се обезсмисля всичко, тъй че ...... вярвайте

[npp]

Както и водата се е създала от два фактора, така и космоса и биологичните същества сигурно са създадени от някакви фактори, които учените се опитват да открият според теории.
Остава въпроса кое е вярното-религията или науката?

нито човешката религия казва съвършената истина, нито науката, а вярата е когато вярваш че има съвършено добър Господ Бог и/или когато си/оставаш верен на любовта към хората/душите, докато останалото не е никаква вяра, а най-лошото е че вярата, която не е правилна е грях - сиреч духовното/религиозното беззаконие, или казано с други думи, когато вярващи/духовни работници/служители вършат неправда в вярата, така че да вярваш означава да вярваш само в Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог и/или да обичаш съвършено всички човеци/одушевени на вселената бидейки/оставайки верен на това

[Obey]

Няма да те убеждавам, нито да споря с тебе,но ще ти кажа, че науката доказва много повече неща, отколкото религията.

[Chacho]

Няма да те убеждавам, нито да споря с тебе,но ще ти кажа, че науката доказва много повече неща, отколкото религията.

Все едно науката е застанала срещу религията и избираш между двете.