Охх,влюбена съм в момче ,което е високо 1,90,а аз съм 1,50.Може да ви прозвучи смешно,но наистина имам истински чувства към него.Той е първото момче с което съм спала.Прекарахме много време заедно,но така и не сме тръгвали..И двамата се притесняваме за ръста,ужасно смешни сме,когато сме само 2мата се шегуваме ,например той казва "качи се някъде да те целуна" и си падаме от смях и 2мата..така и не истинаха чувствата ни.Не го бях виждала близо 1 година,когато една вечер той ми се о0бади да се видим.Тогава осъзнах ,че чувствата ми са истински..никога не съм целувала някой с такава страст,никога не съм била толкова сериозна към някого и не съм го стискала в прегръдките си с всички сили.Знам ,че и той ме харесва,но започва да ми прави намеци да пием кафе в тях и двамата знаем какво ще се случи и знам ,че не ме използва само за това.И аз го искам,но с него винаги ме е било страх,да не задълбая чувствата си още повече,винаги ме е спирало нещо,изпитвам някакъв страх,че няма мога да си го избия от главата след това.Според вас да отида ли в тях,искам го ужасно много,но няма как да сме заедно,просто се чувстваме и 2мата некомфортно..Да отида и да се насладя на най-хубавия ми ден с него и после да не мога да си го избия от главата или въобще да не ходя и да се опитам да го забравя,да не се самонаранявам.