Отговор в тема
Ммм, биващ беше изпита. Падна се нещо за музиката ,ама не помня вече какво иии...другата беше нещо за предмет,който се предава от поколение на поколение. Такам.
Иначе утре отиваме за дипломкийейй.
maDamn
maDamn
"many songs, almost all of the songs from this time, telling stories about all these battles between the Bulgarians and the Turkeys. They used this music for uniting each other"Първоначално написано от granger
- някой писал по темата ....the Turkeys!
Супер идиотско е,къде го намираш?
maDamn
Един преподавател, който е и проверяващ си го е постнал във фейсбук. Още примери (предполагам от диктовката):
"FREAKuent" "self-STEAM", "Pictures of ideal bodies feel the media" ... "the perfect male is handsome tool" ..."the perfect female is beautiful fur" "and impossible tin" ... "the subtle massage" ... "ass pairing to such idealized body images creates pressure in most of us" ... "the result often is pure selfless team" ... "but if we put the hole issue into perspective" ... "not always the best-looking person gets the girl or gay" ... "we need to realise that this is the perfect ass"
maDamn
Съгласна съм, че базата има голямо значение, че определен начин на преподаване от страна на специалисти е по-добър от друг и бла,бла,бла, НО съм съгласа и с Fisherman, че с желание може да се постигне много. Е, и с доза късмет, може би. Но АМБИЦИЯТА е страшна работа. (: Имам приятели, които си изкараха TOEFL-чето и си ги приеха още преди да започнат 12-ти клас по някакви елитни университети и като си бяха такива НЕученолюбиви, такива си и останаха. Изкарват си посредствените оценки и в западните университети. Можеха да си ги изкарват и тук. Няма разлика между амбициран човек тук и амбициран човек там, както и между посредствен човек тук и посредствен човек там. Разликата е в съзнанието на хората.
Аз лично съм на мнение, че до 12ти клас ми е трябвал свестен, строг и изискващ учител за да ме бута и да придобия навици да уча. Всичко това обаче свършва в гимназията. След това мисля, че сме достатъчно зрели за да се бутаме сами, да сме жадни за знание и да чоплим всяко нещо, което ни вълнува до самата му същност. В тоя свят на отворена и отвсякъдетечаща информация, по никакъв начин никой да не ми се оплаква, че някъде ще му се даде по-малко отколкото на друго място. Където и да си има ВСИЧКО като информация. Това, че някой има нужда да му се даде на готово, а друг има воля сам да си я търси си е въпрос на израстване, въпрос на характер, въпрос на човек. И няма нищо лошо нито в едното, нито в другото.
Това е една от онези безкрайни теми, в които всеки ще си защитава мнението, защото грешно мнение няма. Всеки на тази възраст може да прецени за себе си от какво има нужда и според възможностите си да си го набави. По един или друг начин.
Така е . Всеки сам си решава за себе си дали ще се чувстав по добре в БГ или в чужбина . Не мога да твърдя дали бг университети са пълна скръб или не понеже дори не съм си помисляла да си продължавам образованието в там . Но знам че в СУ изпитите са си досат тежки и доста ги стягат . Но пък при евентуално работа има много по голям шанс да се приеме с този с дипломата от някой западен университет . Не казвам с цел да обидя някой а от лични наблюдения . В кантората на баща ми където аз карам стаж миналаат седмица при нас дойде едно момче с диплома от гръцко уни и момче с диплома от английско такова . Рабатата я получи точно това момче с британската диплома . Защото беше досат по запознато с фукнкциите на бъдещата си професия . Мислеше по новаторски и беше отворено за доскусии .
XTREMEFREERIDE,
И аз мисля, че е до човек. Но едно е цялото ти образование да е построено около тази вълнуваща ценна информация, която търсиш, друго е да си я отсяваш от лайна (и двата варианта са крайности).
Днес си взех дипломата 5,85...доволно!
maDamn
Ти сама го каза. Не е получила работата заради дипломата. Може би е получила запознатостта с функциите на професията си и новаторското мислене от същото място, от където си е получила и дипломата. Вече се кандидатства за работа с интервюта, не с документи. Е, окей, хубаво е да имаш престижна диплома, не съм олигофрен да го отричам. НО, пак казвам, зависи от твоите желания, твоята амбиция, твоето старание. Никой не може да ме убеди, че в България ще бъда по-ограничена. Може би ще ми бъде по-лесно да ми го наливат с фуния, но това далеч не означава, че тук някой ме ограничава. Може би тук самото образование е ограничено като една огромна институция (бих казала), но това далеч не означава, че ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ПРИНЦИП ограничава. Вече до там сме стигнали, че мога ако имам желанието да си гледам лекции на MIT. И съм на мнение, че което не се постига с труд, се постига с много труд. Тези, които учат тук не могат по никакъв начин да ми се оправдаят с идиотщините по университетите за това, че са мързеливи и демотивирани.
Приятелят ми е без висше образование. В средата на 10ти клас е минал самостоятелна форма на обучение, защото образованието в училище не му е стигало, а същевременно са му предложили стаж в една британска фирма на 300км. от мястото на което живее. Приоритизирал е за себе си. Дипломата му от училище не е отлична, някъде 5 и нещо беше, матурите са му супер добре изкарани, старал се е човека. И е учил в МГ, не някъде по забутаните професионални гимназии в нашия край. На 14 е започнал да бачка, на 16 вече е бил програмист. В момента все още няма висше образование, предлагаха му професионални стажове по Холандия, бачка понастоящем в една американска фирма и изкарва повече отколкото родителите ми заедно. И всичко това благодарение на мотивация. И само на мотивация.
И това не е единствения пример за такъв човек в живота ми.
Имам и примери с хора, които са учили в чуждестранни университети, изкарали са си диплома и все още не са имали нито една редовна работа с трудов договор за повече от месец.
Имам и примери с хора, които пък учат едно нещо, работят второ и трето и пак изкарват хубави пари. И пак са щастливи с това, което имат.
Никога не бих толерирала оправдания от сорта на "еми, аз тука, в тия университети, нищо не ми се дава и затва нищо не мога".
Пири имаше и интервю за работа не гледаха само дипломата . Дори в интервюто имаше разминаване просто нали говорехме за самите дипломи
Хиляди мозъци напускат всяка година,защото са промитиДори и това да е така, тук поне лично аз нямам никакъв стимул да уча, пък камо ли да се развивам по-нататък..
Избрала съм си бая тежка специалност, дали ще я уча тук или някъде в чужбина - не е в това главната разлика. Проблемът е следният: тук никой няма да оцени знанията и труда ти, така че ако нямаш някакви много стабилни връзки или пък луд късмет - реализация няма, докато на Запад гледат със съвсем друго око на знанията и възможностите, уважават ги повече, освен ако не си пълен идиот с малко желание и акъл можеш да постигнеш много, за разлика от тук..
Не искам сега надълго и нашироко да разправям защо съм направила избора си да уча в чужбина. В момента имам много добри шансове и смятам да ги използвам, това е крачка напред...ако българското образование беше наистина толкова чудесно и страхотно, на навероятно високо ниво, мислите ли, че хиляди мозъци щяха да изтичат всяка година?
girlwithblueeyes, и аз може би ще се окажа в Мюнхен.Първото ми желание обаче е Charité Berlin, Мюнхен, Франкфурт и Дрезден са ми back-up вариантите.
<a><img></a>
>?
Като подаваш документи за класиране ти дават входящ номер. С него и ЕГН проверяваш в сайта на унито. Не си търсиш името в сайта специално. Изнасят се и списъци, мисля, че за СУ беше във ФМИ.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Тази сутрин в 11 часа ми се обади консултантката ми по кандидатстването и ето как протече разговорът ни:
-Ало, Сашко, как си?
-Много добре, снощи празнувахме.
-Така ли, какво празнувахте?
-Ами, приемът на Евелин и Елизабет.
-Оооо, супер. Ами аз ти се обаждам да ти кажа, че вече имате още един повод. Приет си в Есекс.
И така цял ден усмивката не е слязла от лицето ми.
Еее,честито.Тази сутрин в 11 часа ми се обади консултантката ми по кандидатстването и ето как протече разговорът ни:
-Ало, Сашко, как си?
-Много добре, снощи празнувахме.
-Така ли, какво празнувахте?
-Ами, приемът на Евелин и Елизабет.
-Оооо, супер. Ами аз ти се обаждам да ти кажа, че вече имате още един повод. Приет си в Есекс.
И така цял ден усмивката не е слязла от лицето ми.
Успех на всички останали!
Честито
Поздравления и успех!Тази сутрин в 11 часа ми се обади консултантката ми по кандидатстването и ето как протече разговорът ни:
-Ало, Сашко, как си?
-Много добре, снощи празнувахме.
-Така ли, какво празнувахте?
-Ами, приемът на Евелин и Елизабет.
-Оооо, супер. Ами аз ти се обаждам да ти кажа, че вече имате още един повод. Приет си в Есекс.
И така цял ден усмивката не е слязла от лицето ми.
maDamn
Как сте, бе?Защо никой още не се е похвалил с резултатите от журналистиката?
Аз днес си взех дипломата..finally... и се редих 1 час на опашка в МОН. Доста ми беше забавно
Парадокс,ще се хваля на 16 юли като ме приемат
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Парадокс, какво стана с теб, как минаха изпитите по Журналистика?
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Не съм се записвала за редовната сесия. Оте*ах стабилно СУ
Успех ти пожелавам тогава.Не съм се записвала за редовната сесия. Оте*ах стабилно СУ
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Данке!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
