супер тъжно ми е

[FuCKkK13]

не от най-сериозните раздели ама ей така.. да си го напиша,пък вие пишете каквото искате
от една седмица ми е супер тъжно,не ми се излиза,не ми се слуша музика,не ми се говори с никой,не виждам нищо хубаво... за каквото и да си помисля му виждам гадната страна .. не виждам смисъл даже и да излезна и да се разходя.... не мога да спя,не ям - вчера съм изяла една салата и малко риба,миналия ден ядох 2 бонбона,парче торта,2 принцеси - даже не успях и двете,а днес - нищо ... само вода пия,супер забило ми е ............... почнах да осъзнавам доста неща наведнъж и всичко ми е сиво..... радвам се за хора около мен и веднага правя дефиниция с нещо лошо свързано с мен .. за първи път знам че даже и да говоря с някой никой няма да ме разбере .. все едно до сега съм си била в някой мой свят... по принцип съм ужасно силен характер ( което може би се дължи на факта,че съм неописуем инат ) и винаги съм намирала начин да ми е добре... може да ми е супер тъжно и да си пусна гадна музика за 2-3 часа,да си поплача,да ми поотмине и да се оправя и да излезна с усмивка до ушите,в момента в който излезна всичко е минало и повече не мисля за тия неща.. преодолявах всичко ей така ( а не е като да не съм имала трудности) .. дам.. какви ли трудности може да има една 16 годишна - ама повярвайте ми имах доста гадни моменти.. все тая,всичко е минало.. а сега все едно това всичкото пренебрежение към проблемите ( ндам,оправях всичко с малко плач и усмивка и все едно нищо не е било) ми се струпва... изведнъж осъзнавам 16564586464 неща и се чудя как не съм ги видяла до сега.. и ми е тъжно и ме е яд,че съм била супер наивна и съм вярвала,че щом съм казала,че всичко е наред значи е ,а явно не е така ... винаги съм се опитвала да съм добра с хората,да се харесам на всички,но без да забравям,че най-важно е на мен да ми е добре.... сега даже и за това не мисля .. все ми е тая дали може да ми е хубаво,а и не виждам начин да ми е хубаво ... разбирам,че неща,които според мен са били ''малък проблем,ще отмине'' в момента са доста важни и точно това мое мислене е било предпоставка за състоянието ми сега .. че не съм обръщала внимание на важните неща и сега тройно ми се връща ... дам,глупости ама не мога да напиша дословно всичко понеже някой неща са прекалено лични и не мога да ги споделя с нз колко човека,които не познавам .. а и исках просто да напиша нещо,без значение дали някой ще го прочете или не .. ей така да ми олекне малко ... едва ли ако някой прочете всичко ( за което ще съм супер благодарна) също ще ме разбере.. най вероятно за вас това е поредното тъжно човече,което си мисли,че е видяло много неща,а всъщност още не е и даже не е видяло какво е истински живот ... ама дам.. няма значение... благодаря на прочелите го

[AngelAntichrist]

ITT обсъждаме 'що е то да си в пубертета.

Запиши се на спорт, започни да учиш още един език, намери си хоби и си учи уроците здраво. По-полезен съвет няма да получиш, а ако го и последваш ще стигнеш далеч, а междувременно и депресията ще отмине. Обещавам.

[FuCKkK13]

^ човеко не е от пубертета....................


имам куче - повярвай ми,достатъчен спорт ми е,уча 2 езика,хобита си имам поне 3 и точно това обясних....... че абсолютно нищо не ми се прави... тия съвети щяха да ми помогнат в ситуациите,които съм описала ( 2-3 часа ми е гадно,после излизам с усмивка до ушите и нищо ми няма)

[FuCKkK13]

знаех че това ще се каже ама знам какво е да ти се променя настроението през 2 часа,да се сдухваш за пълните простотии и да се мислиш за най тъжния човек... повярвай ми не е това

[Nika95]

Да не ти е скоро цикъла, не се бъзикам, просто като наближи и се вглъбявам в някакви такива меланхолични мисли, и всичко е някакво безсмислено. Ако ли не, според мен ще ти мине с времето, просто гледай на миналото като затворена страница, замисли се колко ти предтои и колко неща можеш да направиш хиляди пъти по-добре от преди. Пусни си филм, седни да четеш, ще забравиш за всичко за известно време, просто си запълни времето някак, с каквото и да е било. В интерес на истината най-добрия начин да забравиш за нещо или да се откъснеш от някакъв подобен период е оплътняване от-до на времето си. Успех! : )

[vankovvv]

Всеки има тъпи моменти
chill http://www.youtube.com/watch?v=ooZwmeUfuXg

[FuCKkK13]

Да не ти е скоро цикъла, не се бъзикам, просто като наближи и се вглъбявам в някакви такива меланхолични мисли, и всичко е някакво безсмислено. Ако ли не, според мен ще ти мине с времето, просто гледай на миналото като затворена страница, замисли се колко ти предтои и колко неща можеш да направиш хиляди пъти по-добре от преди. Пусни си филм, седни да четеш, ще забравиш за всичко за известно време, просто си запълни времето някак, с каквото и да е било. В интерес на истината най-добрия начин да забравиш за нещо или да се откъснеш от някакъв подобен период е оплътняване от-до на времето си. Успех! : )

не ми е скоро ... опитвам се ама не виждам какво хубаво ми предстои.. все ендо съм нищо .. четях книга ама плача иииии орезилих книгата ... гл филм - същата работа... даже се опитах и филми от типа на американски пай да гледам - ми не става....................

[Mary_Jane_69]

Това е най-трудния период. Да се съвземеш. Дори най-силните хора може да ги посече сабята, и никой, никой не е застрахован от такъв тип "бедствие". А бедствието е нищо повече от вътрешна нагласа. Никой не може да ти отнеме щастието, навярно изглежда така, как без някого можеш да чувстваш толкова лоши неща, как без някого не се чувстваш окей, но това е, защото ти така го чувстваш. Започни да прилагаш тези си свои чувства, които си имала към този човек, към нещо лично твое. Към себе си, към някоя част от теб, която не си харесваш. Било то в характера, или външността. В кучето ти. В семейството. Дарявай любов. Знам колко трудно е в такива моменти да станеш на крака, и да се потупаш гордо по гърдите като оная маймуна, дето катереше небостъргачите, но се налага.
Налага се заради всичко, което те заобикаля, заради самата теб. Дай си време, не всичко минава с няколко часа нареваване и после свежест.... не.... за това, трябва да имаш търпение, защото е доста съсипващо. Не се оставяй на силната хватка на цялата емоционална тежест и превземащият те вече песимизъм. Нямаш полза от това. Каквото е станало, вече е история, която разбираш ли, не може да бъде променена. Единственото, което можеш да промениш е бъдещето си. Не спирай да се градиш. Помисли си, че е можело да стане и много по-кофти, но не е. И явно има защо. Радвай се, че имаш всичко, което имаш. Че можеш да ходиш, да виждаш. Все още дишаш. И това е най-важното. Не спирай да се усъвършенстваш. Хора всякакви постоянно ще навестяват живота ти, някои ще се задържат малко, други много. Но нищо не е вечно. Дори състоянието ти в момента, нищо че сякаш чувстваш, че ще живееш с него цял живот и ти е писано само и единствено този вид болка да изживяваш, щом вече си я срещнала. Не. Замисли се през какви други неща си преминала.
Ако имаш някой белег по тялото си, виж че стои само като спомен, колко силна си била, докато те е боляло. Свежвай, купи си бира, излез и се порадвай сама на света какво прекрасно място е, радвай се, че все още можеш да правиш всичко, което искаш. Осъществи мечтите си, направи нещо нестандартно, просто заради адреналина, колкото и абсурдно да звучи. Радвай се. Живей.

[SurfSky]

И аз на моменти съм в твоето положение ...

[nqmaznacheniee]

сама си написала положителното от цялата работа - започнала си или вече си осъзнала доста неща, а какво по-хубаво от това, сега остава да довършиш започнатото.

[nosferatu23]

^ човеко не е от пубертета....................


имам куче - повярвай ми,достатъчен спорт ми е,уча 2 езика,хобита си имам поне 3 и точно това обясних....... че абсолютно нищо не ми се прави... тия съвети щяха да ми помогнат в ситуациите,които съм описала ( 2-3 часа ми е гадно,после излизам с усмивка до ушите и нищо ми няма)

след тая тема мисля че ще е удачно да си махнеш текста в подписа

"sTilL Don'T GivE a FucKkK " ако се досещаш какво намеквам

[amorsito]

Състоянието ти ми е много познато, на мен ми се е случвало, както и на мои познати хора. Състоянието ти е сериозно, но имаш големи шансове да се възстановиш. За целта трябва да се консултираш с психолог (може да потърсиш помощ дори и от училищния психолог, защото това състояние е често срещано, особено през този сезон и по-специално през месец април), сигурна съм, че ще може да ти помогне. Може дори и с родителите си да споделиш, ако прецениш, че ще те разберат. Сигурна съм, че се касае за депресия. Другия ти вариант е да се консултираш с добър лекар хомеопат, ако не познаваш такъв, мога да ти препоръчам няколко. Според мен подходящо за случая ти е хомеопатичното лекарство Aurum metalicum или Aurum muriaticum (в случай, че имаш сърцебиене освен всичко, което си изброила). Хомеопатична аптека има на ул.Чаталджа в София, а ако не си от София можеш да си поръчаш от всяка аптека от хомеопатичните лекарства на Боарон. Ако искаш прочети по-подробно за Aurum metalicum или Aurum muriaticum в Гуглето. Вземи мерки, важно е и ти гарантирам, че ще си разрешиш проблема.

[DoubleDMG]

куцо, аз пък ся за пръв път за около 6-7 години мисля че съм влюбен и ми е тъпо щот знам че съм но-чансе. Ама деазнам.. супер тъпо ми е..

[FuCKkK13]

куцо, аз пък ся за пръв път за около 6-7 години мисля че съм влюбен и ми е тъпо щот знам че съм но-чансе. Ама деазнам.. супер тъпо ми е..

как си влюбен и нямаш шанс ? такива екстри няма... искаш ли някой се добираш до него

[FuCKkK13]

Това е най-трудния период. Да се съвземеш. Дори най-силните хора може да ги посече сабята, и никой, никой не е застрахован от такъв тип "бедствие". А бедствието е нищо повече от вътрешна нагласа. Никой не може да ти отнеме щастието, навярно изглежда така, как без някого можеш да чувстваш толкова лоши неща, как без някого не се чувстваш окей, но това е, защото ти така го чувстваш. Започни да прилагаш тези си свои чувства, които си имала към този човек, към нещо лично твое. Към себе си, към някоя част от теб, която не си харесваш. Било то в характера, или външността. В кучето ти. В семейството. Дарявай любов. Знам колко трудно е в такива моменти да станеш на крака, и да се потупаш гордо по гърдите като оная маймуна, дето катереше небостъргачите, но се налага.
Налага се заради всичко, което те заобикаля, заради самата теб. Дай си време, не всичко минава с няколко часа нареваване и после свежест.... не.... за това, трябва да имаш търпение, защото е доста съсипващо. Не се оставяй на силната хватка на цялата емоционална тежест и превземащият те вече песимизъм. Нямаш полза от това. Каквото е станало, вече е история, която разбираш ли, не може да бъде променена. Единственото, което можеш да промениш е бъдещето си. Не спирай да се градиш. Помисли си, че е можело да стане и много по-кофти, но не е. И явно има защо. Радвай се, че имаш всичко, което имаш. Че можеш да ходиш, да виждаш. Все още дишаш. И това е най-важното. Не спирай да се усъвършенстваш. Хора всякакви постоянно ще навестяват живота ти, някои ще се задържат малко, други много. Но нищо не е вечно. Дори състоянието ти в момента, нищо че сякаш чувстваш, че ще живееш с него цял живот и ти е писано само и единствено този вид болка да изживяваш, щом вече си я срещнала. Не. Замисли се през какви други неща си преминала.
Ако имаш някой белег по тялото си, виж че стои само като спомен, колко силна си била, докато те е боляло. Свежвай, купи си бира, излез и се порадвай сама на света какво прекрасно място е, радвай се, че все още можеш да правиш всичко, което искаш. Осъществи мечтите си, направи нещо нестандартно, просто заради адреналина, колкото и абсурдно да звучи. Радвай се. Живей.

мерси мн... ама и това като гледам плача ...... знам,че има много много много хубави неща ама все едно аз не се вписвам в тях.. все едно преча на всичко около мен... даже имам чувството,че на всички ще им е по-хубаво ако ме няма ( не замислям самоубийство,дишайте ) .... смисъл знам къде да търся хубавото,красивото ама имам чувството,че ако се опитам да го намеря ще има пред мен една стена,която няма да ми позволи да съм част от нещо хубаво и отново всичко продължава да ми е сиво............. наистина опитвам ... и най-вероятно утре ще е кулминацията понеже днес ми мина така- супер гадно и нямах желание за каквото и да било,а утре искам не искам ще ми се наложи да отида на училище и се надявам поне там да ми стане по-добре.... благодаря много !

[FuCKkK13]

И аз на моменти съм в твоето положение ...

ииии ? как се оправяш ? .... за първи път ми е такова и едва ли някога вече ще ми след като се оправя ( в което искрено се надявам) щото едва ли ще мина през същите неща,през които минах последните 2 години ( лошите неща имам предвид) всъщност е възможно ама не искам щото ще е ужасно

[FuCKkK13]

сама си написала положителното от цялата работа - започнала си или вече си осъзнала доста неща, а какво по-хубаво от това, сега остава да довършиш започнатото.

смей се ти ама хич не е хубаво.. предпочитам да си бях наивна............... започнатото ? - на това да спра да минавам всичко с лекота и да виждам всичко по-реално от реалното и по-скапано от скапаното ?

[FuCKkK13]

след тая тема мисля че ще е удачно да си махнеш текста в подписа

"sTilL Don'T GivE a FucKkK " ако се досещаш какво намеквам

ясно ми е ама по-добре да не ти пука за нищо,отколкото да ти пука за всичко

[DoubleDMG]

ми съседка ми е баш врата до врата сме и не ме харесва особено.. поне така мисля..

[FuCKkK13]

Състоянието ти ми е много познато, на мен ми се е случвало, както и на мои познати хора. Състоянието ти е сериозно, но имаш големи шансове да се възстановиш. За целта трябва да се консултираш с психолог (може да потърсиш помощ дори и от училищния психолог, защото това състояние е често срещано, особено през този сезон и по-специално през месец април), сигурна съм, че ще може да ти помогне. Може дори и с родителите си да споделиш, ако прецениш, че ще те разберат. Сигурна съм, че се касае за депресия. Другия ти вариант е да се консултираш с добър лекар хомеопат, ако не познаваш такъв, мога да ти препоръчам няколко. Според мен подходящо за случая ти е хомеопатичното лекарство Aurum metalicum или Aurum muriaticum (в случай, че имаш сърцебиене освен всичко, което си изброила). Хомеопатична аптека има на ул.Чаталджа в София, а ако не си от София можеш да си поръчаш от всяка аптека от хомеопатичните лекарства на Боарон. Ако искаш прочети по-подробно за Aurum metalicum или Aurum muriaticum в Гуглето. Вземи мерки, важно е и ти гарантирам, че ще си разрешиш проблема.

да се тъпча с хапчета ? не съм от тия хора .. психолог за една седмица - малко ми е пресилено .... колкото и да ми е гадно се надявам с времето да ми мине ( или да се нарева ) без хапчета и т.н. а и в момента ми е супер важно да се справя сама ( с ината си де )

[FuCKkK13]

ми съседка ми е баш врата до врата сме и не ме харесва особено.. поне така мисля..

отиваш да и поискаш кафе гол с панделка на половия орган


не,не мога да мисля,а и бих ти задала поне 10 въпроса щото ми е странно как се влюбваш ей така в някой,който очевидно не те харесва ......... ох все тая... в момента не съм много добър пример за човек,който дава съвети.. по-скоро се нуждая от такива

[DoubleDMG]

ми ей-така.. просто незнам ко да прая.. адската е.. сякаш е само тя когато е с приятелки и когато я виждам, немога да си отлепя погледа.. и понякога гледам все1 през нея понеже ми става неловко. Красива е , но не мисля че само това ме превлича, мисля че е доста силен характер , понеже когато се случи да я чуя , всички я слушат.

[FuCKkK13]

частицата ''не'' се пише отделно от глаголите бе човек .. айде първо да я познаваш лично,че после се влюбвай

[DoubleDMG]

ebaл съм глаголите моменто пия бира и съм на харабия.

[nosferatu23]

ясно ми е ама по-добре да не ти пука за нищо,отколкото да ти пука за всичко

ако не ти пукаше щеше ли да я има тази тема ? просто ми е интересно