Дайте съвет дали си струва..

[treperesht]

Здравейте на всички...Аз съм на 17...е,почти 18.. та историята е следната...Преди близо 10 месеца се запознах с едно момиче в интернет.Още от първите дни ..не знам..привлякохме се като 2 магнита и непрекъснато си драскахме ..говорихме по скайпа или тела и така...Минаха един два месеца и..не знам..просто вече бях сиг ,че съм се влюбил...и така..след известно време се видяхме и ...сещате се...после продължихме да си пишем ..пак се видяхме ,после още венъж(а тя по принцип сега не живее в бг и пътува голяяяяяяяяяяяяяямо разстояние със самолет за да дойде да се видим)...Въпроса е че за тези 10 месеца..станаха не едно и две неща...Аз съм си флиртаджия по принцип и непрекънснато си драсках с разни други или пък на живо сваялх момичета от моя клас...лошото е че тя знаеше за повечето неща(знам че съм тъп да и казвам,нооооо..не знам..някак си...все едно не ми пукаше дали знае,пък и то ние си бяхме разменили паролите за фейсбук и тя гледаше кви ли не глупости написани от мен към разни момичета),а когато започнах пък вече и да крия,стана така че едно друго момиче от моя клас и разказа вс(щото аз тях двете ги бях запознал) ..разказа `и как съм продължил да флиртувам въпреки че тя мислеше че съм спрял...Има още нещо..едно от момичетата с които флиртувах от моя клас...да кажем..че доооста си падах по нея преди да се запозная с моето ангелче в нета...А и не е само това..не само флиртовете..Помня...втория път когато дойде да ес видим,после за малко си отиде в София където и е къщата...Там нещо беше станало..много не бяхчме говорили и по едно верме...получих смс от една нейна приятелка че е в болница...Не знам какво ми стана,помислих че това е..де да знам..Някъв номер да и се обадя,щото се бяхме скарали..и не я потърсих..После..се оказа че..Наиситна е била там... въпроса е че след 10 месеца в които милиарди пъти съм правил щуротии и глупости и все ми са били давани нови шансове и прошки...просто на моето ангелче спря да `и пука..преди плачеше за всяка моя глупост и аз се кълнях че няма да правя нищо повече,но после правех(тъп съм..знам...) а сега вече..някак не и пука..нещо повече..каза че вече ме обича много по- слабо(знам че на повечето от вас ше ви се стори глупаво да говорим за обич при положение че вс е тръгнало от нета и сме се виждали едва 3 пъти ,но хора...сериозен съм..с моето ангелче наистина се обичахме..просто...с никого не бях се чувствал толкова яко само да ис говорим по скайпа а да не казвам как се чувствах като я видях на живо...)Въпроса е че тя каза че вече не знае дали иска да е с мен..дали иска да заживеем заедно както планувахме (знам че и това ше ви се стори като голяма детинщина още на тая възраст да живеем заедно но все пак..наистина го искахме...лошото е че...моето ангелче каза че вече не мисли да го правим или ако го правим да не е скоро...тоест..плана беше да отида при нея....да не съм вече в бг.. знам че наистина това беше прекалено голяма крачка да тръгна някъде в чужбина и то без да знам съответния език..но просто исках тя да е с мен(а и да си призная исках да се махна от тук)..Помгнете..Моля ви..дайте ми съвет...Тя каза че вече не ми вярва и 1 грам..а истината е че от както се държи така с мен..тва вече са сиг 2 месеца и повече,не ми е хрумвало за флирт...Искам си само моето ангелче..Не знам как да я върна..Как да я накарам да ми повярва..Как да и покажа че я обичам и че няма никоя др за мен.Каза че ме обича но мн по-слабо.. а перди една седмица каза че иска почивка...В смисъл..Искаше да спрем да общуваме,за да може да подреди вс в ума си..Да разбере какво исак занапред и прочее..Истината е че още на 2-рия ден ме потърси и говорихме но само за малко..После пак така...Днес тече вече и аз не знам кой ден..Пак говорихме и зачекнахме темата за съвместното ни съжителство и така, тя каза че не е готова..Тя е с 1 година по-голяма и сега изкарва курсове за фризьор,но иначе няма работа и живее с тяхните,така че до някъде я разбирам.. Не е лесно да се отделиш от семейството си и да заживееш с някой друг...А и аз като отида трябва да уча и език,съответно и аз няма да мога да работя,така че..да..наистина това да живеем заедно е ...нещо нереално..поне за сега...но хора,наистина..вс останало е променено..днес като говорихме в началото,беше супер студена и така..После омекна и говореше с мен както преди..но само за малко и после затворихме...Наиситан ми се насъбра мн..Сега всички пъти в които тя плачеше заради мен ми се връщат двойно и тройно..Не спирам да мисля за това как да я накарам отново да ме иска и да ми вярва..Звучи странно и не знам..дори налудничаво,но някак вярвам че сме 1 за друг..просто толкова добре се напаснахме от начало...все е дно бяхме 2 половини от 1 цяло..а сега като я питам иска ли да сме заедно казва че не зна,казва да не я разпитвам такива неща,защото я натоварвам..а понякога дори ми отговаря че не иска да е с никой..Питал съм я мн мн мн пъти има ил някой друг...винаги ми отговаря че няма и и вярвам,защото тя е открит човек и не би правела това което правепх аз а именно,да флиртувам и да крия и да я лъжа и да я наранявам.Тя открито щеше да ми каже така и така...Питал съм я и искаш ли да си с някого друг,тя казва не..искам ад остана сама..САМА...без никого..и когато я питам дори без мен ли,тя казва нещо от рода на...за сега да..Моля ви..дайте ми съвет..какво да правя...никак не ми е лесно..Не съм глупак и знам че вече нещата може да се каже че са приключени...Но хора....Наистина ми е гадно без нея..Просто..никоя др не мое да си пасне толкова добре с мене както тя..а сега...както тя преди плачеше като малко дете за всяка моя глупост и ме ревнуваше и искаше непрекъснато да е с мен и да си говорим а аз се държах студено и правех глупост след глупост...Така сега все едно аз съм на нейно място..Искам я обратно..Моля ви..кажете ми да продължа да настоявам,да се боря и да се мъча или да я оставя да поеме напред без мене ...Аз съм объркан..Не е казала че не ме обича...Казва че ме обича но по-слабо от преди...Ето това ме спира да се откажа...Просто..докато знам че още мисли за мен а тя наистина мисли защото ми звъни да си кажем лека нощ(аз и да искам не мога да звъня щото ми взима супер мн пари да звъня до чужбина,а тя е на специална тарифа от там),също така пише по някоя буква случайна да провери дали съм в скайпа..нали знаете как се явява едно кръгче когато човека не е на линия и как не се появява ако е само на инкогнит...Казва ми че още от тогава когато е била в болница и не съм я потърсил дори да я чуя..Някак е разбрала че е сама..Сега казва че ако се разделим ше и е трудно,но ше ме прежали някак и ше продължи..Но просто това че ме търси и че казва че все още ме обича(макар и не ктолкова силно) ме спира да се откажа..Искам я ..и докато и тя дава признаци че ме иска..че ме търси...не мога да се откажа...Обаче не мога и да я чакам вечно..Тя там като нищо докато си почива от мен,може да се запознае с някого...Объркан съм..почивката изтича в петък...Тогава ше видя какво е положението..Но моля ви..ако сте прочели историята ми..Дайте ми някакъвм съвет..Не знам...За мен това не е някаква детска работа..Наистина искам нещата да са както преди..Кажете ми как да я върна..Просто искам своето ангелче обратно..Вече знам какво да не правя и какво ше я нарани така че..просто ше внимавам,но искам тя отново да иска да е с мен и да ми вярва .

[DiDy1]

Пф... големи драми голямо нещо .. не че мойте не са и те големи де но ;дд Та помисли , понеже ти си я познаваш най добре сети се какво харесва най много и какво обича , кажи и като се видите я изведи на някое хубаво място , където ще сте само 2мата и ще можете да си поговорите за всичко и да изгладите всички неща и да и покажеш , че си се променил и че след случката , която ви са е случила че ти си се променил и искаш да си само с нея и с никоя друга и и го покажи . А и все пак всеки заслужаша поне един шанс . Измисли нещо , с което да я спечелиш пак и когато това стане опитай се да не я губиш повече и така. Успех !

[treperesht]

Ем...това е проблема..че няма как да го направя..тя е на 3000 и нещо км..как да я изведа някъде?...единствения начин по който мога да се свържа с нея е скайпа..а тя не иска да го правя...тя си иска нейната почивка..А за това дали е драма историята ми..хах..да определено е голяма драма..просто...не знам..исках да споделя с някого...исках да поискам съвет дали да стоя да се надявам или да се откажа.. мм..за момента мога само да чакам до петък...и...да опитам ад оправя енщата...щото дори днес като говорихме тя ми каза че е 100000 процента сигурна че има нещо или някоя и нямало смисъл да отричам...е какво ад акаж тогава?...то дори да няма нищо тя пак си знае своята...но аз и казах че колкото и лошо да се държи аз я исками няма да се откажа докато мисли за мени ем обича..така че..малко се губи смисъла наистина да пиша тук,щшото аз вече си знам отговора на въпроса да се откажа ли..просто докато имам маааааааааааааааалък шанс ше се боря..когато вс вече е изгубено..ок..но за сега..продължавам

[FuCKkK13]

пълен идиот си ( не се обиждай) доверие първо се печели,после се губи/задържа .. а ти си го изгубил преди да го спечелиш.. как искаш да ти вярва ? ми извинявай ама и аз да съм и аз не бих ти вярвала,камо ли да искам да живея с някой,който ме е накарал да измина нз колко км заради него,за да ми направи мили очички,а после да иде и да се ... с някоя,да ме лъже и други ужасни неща .. ще извиняваш ама някой неща трябваше да ги осъзнаеш много много по-рано.. и всичко според мен е приключило... щом се държи толкова дръпнато ...това,че ти се обажда - може би изведнъж и е малко трудно или е мазохист ...

[treperesht]

ам..да..признавам че съм идиот..нещата които съм правел са..хах..да кажем че картинката е далеч по-голяма от тая която описах в поста си..много повече неща съм правел освен флиртовете които тя ми е прощавала...но..тя не е човек който ше каже думата обичам те без да я мисли.. а и факта че все още не е казала край..не знам..има мн ...наистина мн неща които са противоречиви за мене..затова и писах тук,да видя какво ше каже някой трети човек,който не познава нито мен,нито нея..как му изглеждат нещата...та..благодаря ви за отговорите..в крайна сметка още не знам да чакам ли или не...но и да реша да не я чакам,пак ше си влизам в скайпа енпрекъснато с идеята да видя дали тя е на линия така че...каквото и да реша сега,след 5 мин отново ше изпитам желание да я чуя..

[Mary_Jane_69]

Пожелавам ти всичко да се оправи, но нали знаеш - всичко се връща.......

[HollyGolightly]

Напълно я разбирам, даже мисля, че късно се е усетила да ти го каже. Това, което човек сам си го напрви, никой друг не може да му го направи. А ти си глупав, хем я обичаш, хем се задяваш с кой ли не, и не само това ами и се хвалиш.
Не се хващай с никоя, докато не решиш какво искаш и не си достатъчно сериозен, че да спреш да се спираш на всяка крайпътна спирка, вместо да гониш целта си.
Разбрал си какво си имал, чак след като си го изгубил.

[treperesht]

Ем...да..явно е така...вс се връща...Но аз спрях с тия глупости...и си я искам обратно..То това не е концерт пожелание и като искаш нещо да ти се поднася,но...Как да се откажа когато като я питам ми казва че още ме обича?а? Не мога да дръпна шаутера когато има и минимален шанс да се оправят нещата...Сиг съм че който и да е на мое място...Ако обича така както аз,няма да се откаже..Просто исках да ми дадете съвет как да опитам да оправя нещата,защото тя не ми вярва и грам за нищо...А в такива условия мн мн трудно се гради доверие,когато имаме такова разстояние...То хората са казали,че никой не е незаменим и ...моретое пълно с риба...но как да се откажеш,когато знаеш че си намерил някого който толкова добре си е паснал с теб,че все едно сте 2 половини от 1 цяло...