Въпрос за емоциите от филмите

[nosferatu23]

Искам да направя и аз малко проучване , темата е обърната единствено към дамите от форума поради ред причини не ми се назовават

Ако видите мъж да плаче на филм като малко дете , как бихте го възприели ? Бихте ли го възприели като слабост и ако да , защо Бихте ли се присмяли и т.н. Каквито и да са отговорите , моля да са честни

[thewhitelotus]

Никога не бих се присмяла, по-скоро ще се направя, че не съм забелязала. А иначе има всякакви хора, по-чувствителни, по студени. Аз лично рядко показвам емоции пред хора, дори и много близки (момИче съм) и заради това обикновено ми става ужасно неудобно когато видя хора да плачат, все едно дали са жени или мъже. За мен винаги е проява на слабост, затова ако видя мъж да плаче на филм, ще му направя услуга и въобще няма да го споменавам.

Но няма и да си променя мнението за него заради нещо такова, знам, че на всеки може да се случи. Както казах - приемам го за проява на моментна слабост, а не че човекът е слаб по принцип. Никой не може да е силен и студен като камък през цялото време.

[nosferatu23]

Никога не бих се присмяла, по-скоро ще се направя, че не съм забелязала. А иначе има всякакви хора, по-чувствителни, по студени. Аз лично рядко показвам емоции пред хора, дори и много близки (момИче съм) и заради това обикновено ми става ужасно неудобно когато видя хора да плачат, все едно дали са жени или мъже. За мен винаги е проява на слабост, затова ако видя мъж да плаче на филм, ще му направя услуга и въобще няма да го споменавам.

Но няма и да си променя мнението за него заради нещо такова, знам, че на всеки може да се случи. Както казах - приемам го за проява на моментна слабост, а не че човекът е слаб по принцип. Никой не може да е силен и студен като камък през цялото време.

значи проява на слабост е това да имаш чувства и да разбираш нещата по надълбоко равнище , така ли да го разбирам ? това е интересна гледна точка

аз например съм плакал на много филми на военна тематика и на сцени изпълнени с чест , достойнство и вярност и тънката граница м/у живота и смъртта , и не се срамувам да си го призная защото нямам комплекс за малоценност това не ме прави по малко мъж и не ме прави слаб психически по скоро ме прави човек на който му пука за важните неща

[FuCKkK13]

слабост - не знам... по-скоро струпване на емоции,които е криел щото е мъж и разбираш ли мъжете не плачат .. присмяла - в никакъв случаи,дори би ми харесало,че показва емоциите ( говорим за мъж де,не за жена в мъжко тяло)

[thewhitelotus]

Казах, че е проява на слабост, а не че човекът е слаб по принцип или слаб психически.

А иначе и на мен ми "пука за важните неща", просто обикновено успявам да се овладея ако наоколо има други хора, а не съм например сама вкъщи пред компютъра (тогава си рева колкото си искам :Р). И то говоря единствено и само за плаченето пред хора, иначе нямам нищо против "разбирането на нещата на по-високо равнище". И аз ги разбирам, и аз се трогвам, просто избягвам да го показвам дори пред близки и затова и се чувствам неудобно когато някой друг го прави.

Това е някакво мое си вътрешно чувство, не казвам, че това е правилното поведение в случая. :/ Ако някой ме види да плача, ще се почувствам унизена, защото е прекалено личен момент и затова бих го скрила, а ако видя друг да плаче, ще се почувствам неловко, все едно съм видяла нещо, което не е трябвало да виждам. Не знам как по-добре да го обясня, както когато те хванат, че слушаш чужд разговор или че зяпаш двойка, която се целува, нещо подобно е.

[nosferatu23]

Казах, че е проява на слабост, а не че човекът е слаб по принцип или слаб психически.

А иначе и на мен ми "пука за важните неща", просто обикновено успявам да се овладея ако наоколо има други хора, а не съм например сама вкъщи пред компютъра (тогава си рева колкото си искам :Р). И то говоря единствено и само за плаченето пред хора, иначе нямам нищо против "разбирането на нещата на по-високо равнище". И аз ги разбирам, и аз се трогвам, просто избягвам да го показвам дори пред близки и затова и се чувствам неудобно когато някой друг го прави.

Това е някакво мое си вътрешно чувство, не казвам, че това е правилното поведение в случая. :/ Ако някой ме види да плача, ще се почувствам унизена, защото е прекалено личен момент и затова бих го скрила, а ако видя друг да плаче, ще се почувствам неловко, все едно съм видяла нещо, което не е трябвало да виждам. Не знам как по-добре да го обясня, както когато те хванат, че слушаш чужд разговор или че зяпаш двойка, която се целува, нещо подобно е.

пред други хора обстановката е по различна щото има майтапи и т.н. това ми се е случвало когато съм сам и вникна в сюжета тъй да се каже . примерно на филмът гладиатор финалната сцена беше много тежка и т.н.

[thewhitelotus]

Да, когато си сам и никой не те гледа е нормално, то си е човешко да плачеш, даже само хората го могат доколкото знам.

[girlwithblueeyes]

Никой от познатите ми мъже не съм виждала за плаче за сериозни неща пък камо ли за филми
Не бих се изсмяла но най-малкото ще ми стане странно .

[anonymous929647]

Аз много бих се зарадвала, ако приятелят/гаджето ми заплаче! <3 Първо, на такива момчета трудно мога да устоя и второ, много малко момичета харесват мъжкарите, които не показват емоции. Ако ти се плаче, плачи и не крий чувствата си.