Завършекът на една много дълга история с щастлив край :)

[assd]

Привет,
както си личи от ника ми съм много, много стар юзър. Регистрирах се преди доста години, когато бях студент първи курс и в живота ми се появи едно момиче в което се влюбих от пръв поглед. Никога не бях обичал толкова силно и още тогава мислех, че това е любовта на живота ми, беше още по детски някак, все още толкова млад, пък да я срещна..
Както и да е, тогава тя беше с друг, аз я откраднах. Бяхме заедно половин година някъде и беше много хубаво, писал съм няколко теми, свързани с нея тук, колко съм щастлив и така нататък. След лятото дойде зимата и точно през нощта на 10 срещу 11 януари тя ми написа един смс, който помня и до днес, както помня всички мигове с нея всъщност. Още имам този телефон с този смс, нито съм го изтрил, нито съм го изхвърлил самия телефон. Пазя си го, сигурно подсъзнателно нещо ме е карало да го запазя. Всъщност нищо от тогава не изхвърлих, всичко си е при мен и даже след 5 години нещата са и тук, играчката, която ми подари преди толкова години за коледа още си я возя в колата. Единственото, което направих, е че продадох веднага почти, след седмица колата, която карах по онова време - бяхме прекарали много моменти с нея и беше нещо, което ми напомняше много.
Та, заряза ме, бях съкрушен и 3 месеца бях като умрял. Приех го много зле и не вярвах, че просто така ще сложи край, не ми даде някакво обяснение, но това е добре за историята нататък. След половин година реших, че няма смисъл да си губя времето и си намерих работа, благодарение на експлоататорския график и скапаната работа я забравих бързо. Просто след 12 часа на ден нямаш много време да мислиш за несподелени любови... Така изкарах около 6 месеца и ми дойде до гуша от тъпата работа и всичко и напуснах. Реших да правя собствен бизнес, така и направих. Накрая изобщо не мислих за нея, почнах да печеля малко пари и момичетата започнаха да ме забелязват, бях верно доволен и щастлив. Но съм си глупав и се намериха няколко хитри, почнаха да ми мътят главата и ме използваха яко. Въпреки това ми харесваше да им купувам разни неща и да ходя с тях по някакви тъпи места или екскурзии, не мога да кажа, че не беше готино. Но въпреки това ми липсваше нещо - просто на някой да му пука за мен, без да трябва да си купувам вниманието му едва ли не. Точно както онова момиче, което ми разби сърцето, тя ме обичаше и преди когато нямах един лев, харесваше самия мен, а не портфейла ми, казано най-грубо. Започвах все по често да си спомням за нея след около две години мотаене с другите момичета и пълната загуба на време. Никоя не искаше нищо сериозно, някакъв вид сделки - материално-сексуални, макар да се влюбвах в една друга, която обаче беше много мъчителна работа. Просто момиче в което не трябва да се влюбваш. Доста време си загубих и с нея, докато се пробвам да я спечеля, голяма грешка. Много се карахме с нея, хем се разнирахме, хем никак не можехме да се разберем като хората.

И така живота си минаваше. Ставаше ми любопитно какво ли прави моята, така наречена голяма любов, бях разбрал, че се е върнала при онзи от когото я откраднах. Не изпитах някакво чувство. Беше ми интересно дали се е оженила, дали има деца, дали се справя добре с живота. Аз лично не бях постигнал нищо съществено, освен че се справях с лекота с нещата в живота, някак си беше лесно когато сам си си шеф и бях доста възхитен от успеха си, имах някак си самочувствие. И така няколко месеца се канех, дали да намеря някакъв контакт с нея, как и откъде. Нямахме никакви общи познати вече, защото прекратих отношенията си с там общия дето беше причината да се запознаем, но това беше чисто бизнес решение. И не знаех нищо - нямах и телефона, нито адреса, нито знам къде работи, нито къде мога да я засека, дали изобщо е в софия, защото не беше от софия по принцип когато беше и тя студентка. Имах само името и и реших във фейсбук да я потърся. Фамилията и беше специфична и първия резултат със сигурност беше тя. На няколко пъти писах и триех съобщението, не знаех какво да напиша, не знаех какво мисли за мен, дали и пука още, дали ме е забравила, дали изобщо ще отговори. Една късна вечер накрая и писах съвсем просто съобщение, добавих я в приятели и си легнах. Заспах като пън.

На сутринта първото нещо, което направих беше ясно, нямаше отговор. На другата сутрин също. Натъжих се. Макар да не исках нищо конкретно, исках поне да разбера как е и какво се случва около нея. По това време бях хлътнал по друга и мислех, че с другата може да стане нещо все пак.
На следващата сутрин съвсем рутинно си бях във фейсбука, нечакайки вече отговор и о, изненада. Приела ми беше приятелството и ми беше отговорила. По писането още веднага ми стана ясно, че го е прочела точно преди два дни и нарочно не ми е писала и самото съобщение беше толкова фалшиво. Това много ме зарадва. Цял ден бях като пиян, но и аз не отговорих един ден и написах нещо съвсем небрежно. Така не си писахме няколко дни. Стратегия яко...
Една вечер тя ми писа, била нощна смяна на работа и нямала какво да прави. Тогава вече стана ясно - тук има още нещо, направо още много. Писахме си както в първите ни пъти, до 7 сутринта. След това вече беше ясно, трябваше да я излъжа да и взема телефона и да се видим. В началото отказваше, но накрая и го взех и обещах да се обадя точно в 10 на другия ден. Бях като часовника в БАН - направо разцепих секундата. Уговорихме си среша и още първия поглед след пет години си каза всичко. Нищо не беше приключило, а тепърва започваше...

Тя все още беше с онзи, откогото пак я откраднах и сега. Няма смисъл да казвам, че и тя е искала да се срещнем пак, но съдба... Ако не бях го направил щях още да се занимавам с тъпи курви и да си губя времето. След тази среща всичко беше както първия път, беше меко казано граничещо с фантазията, безсънни нощи, звезди и абе знаете... На следващите срещи решихме как да спрем с другите, и как сме един за друг наистина, как щом след толкова време нишо не се е променило и че и двамата сме мислили един за друг трявба да не пречим на съдбата да си върши работата. Понякога грешки се допускат, но се научават много уроци от тях, може би това е един урок, кой знае, ще разберем след още пет години сигурно.
Мога с чисто сърце да кажа сега, че тя е моето момиче и явно всяко зло за добро. Вече не сме млади и глупави, ако не се беше случила онази раздяла никога нямаше да разберем както сега, че това сме ние - един за друг, половинки от едно цяло. Сериозно работя по въпроса да живеем заедно, да създадем свой дом, семейство и да се радваме на живота, без повече да си липсваме нито за миг. Тя е момиче на което искам да покажа целия свят, не, буквално и преносно, обичам да пътувам и това е мечатата ми от доста време и сега съм готов да я споделя с нея. Ще видим, времето ще каже дали до края на това приключение живота ще сме заедно както го искаме в момента и двамата..
Това е хора, мисля, че вече форума не е моето място. Мога само да благодаря за хубавите мигове, прекарани тук, многото съвети получени, когато съм имал нужда. Пожелавам на всички да са също така щастливи, както съм аз, ние или както искате го наричайте. Хубаво е да се обичате и да бъдете обичани. Дори понякога да ви се вижда, че е настъпил края на света заради една любов, никога не знаете - може да е само началото и да ви чакат много, много хубави неща Само търпение и нещата и живота се нареждат сами по някакъв свой невидим начин.

Бъдете щастливи и чао от мен.

[melany94]

Браво напълни ми душата, наистина.

[nosferatu23]

Браво напълни ми душата, наистина.

Не е важно само душата да се напълни , ами и тялото Мухахах

Колкото до автора , хубава история със завършек , само да не стане пак да те заебе и да дойдеш да пускаш теми за самоубийство Всеки който взима такива неща много насериозно после ще страда

[prosto_chovek]

Супер.

[Amore-Mio*]

Браво, нищо че ме домързя да прочета цялата тема.
Бъди щастлив.
Пази си момичето и нека стане това, което е най-доброто.

[draid]

Всичко хубаво, ама мен щеше да ме изяжда от вътре, защо е постъпила така преди толкова време ? Иначе дано да нямате повече неприятни приключения

[DoubleDMG]

малко е тъпо 2пъти от 1 човек да я крадеш, не мислиш ли ? 100% ако и той успее в живота ще отиде при него

[TheBeliever]

Завършек... това е само началото.

[xoxi]

Още ти е розово и си много оптимистичен. Желая ви успех и любов.

[Supermassive____]

Бравооо

[CharovnikaOtOz]

мислех че аз участвам в латино сериали, ама при тебе са повече от един сезон

[Delziec]

най-хубавото нещо , което прочетох за последните 1-2 седмици в този форум ^_^

[Uzerneim]

О боже. Представям си какво му е било на другото момче Бахти наивния и зъл тип си. И сега ти си преуспял и както сам си каза, не се усещаш като ти замайват главата. А ако тя е останала с теб главно заради парите ти? Ами ако онзи другия тип стане по-богат и се върне при него? Човек, не бъди толкова сигурен в нещата. Щял си да живееш с нея. Пораснали сте били. Не знам за теб, но аз не бих дал шанс на това момиче, щом вече един път ме е зарязало. Има и качествени момичета. Това, че ти ги взимаш за курви или само попадаш на такива си е твой проблем.

[Mary_Jane_69]

Много хубаво. Браво... успех и много, много любов! Свикнала съм да чета само тъжни работи тук, но браво!

[fenastz]

Аз пък изобщо не се радвам за теб - това да се месиш в чужди отношения и да "крадеш" на другия жената е подла работа. Ама и тя като е такава шафрантия не го заслужава.

[lipecek]

Интересна история ! Досещам се какво му е на другия пич. Дооооста зле ! Но браво ! Дано сколасате ))

Ти първия ли и си и бил ?

[assd]

Завършек... това е само началото.

Колко си бил прав

Всичко се обърка. Направо си такова майката. Колебая се дали да кажа какво стана

И все пак, пак съм далеч от развръзката и края на историята. С тази дама край ще има само като съм умрял.

[Bank$]

Кажи де

[heartshapedbox]

Разкажи ни.
Тъкмо се зарадвах, че има една история със сладък край и то какво станало..

[assd]

Утре ще напиша подробно, хем да ми олекне, хем ей тъй, макар да е с месец-два давност

Иначе квинтесенцията горе-долу: никога не се колебайте, не пропускайте нито един шанс. Ще съжалявате, както аз съжалявам, че може би пропуснах и допуснах всичко да се срине. Мечти, планове. Никога не позволявайте някой да ви каже, както тя ми каза на раздяла, било то на шега или на истина - плановете и мечтите са, за да не се сбъдват. Не искате да чувате това, от някой, който е всичко за вас.

Но не е толкова тъжо, колкото изглежда, винаги има надежда, дори и да си от дружба

[Cloud9]

Моята история е подобна,но много по-сложна.Не са ме крали и ни разделиха много тежки обстоятелства извън нас самите,но не се отказахме и сега сме заедно.След 4 години драми сега сме спокойни и доволни че рискувахме и се борихме.Успех ви желая,да не се разделяте вече и да ви е по-спокойно на душите и сърцата.

[seek&destroy]

Хуахахах, не мога да ви разбера само на какво се радвате и си пълните душите толкова, мили съфорумци?

Няква типичната ковра, възползвала се от състоянието на своя богат заслепен тъпкач. Предполагам, след като и разказа за сегашния си живот и блеснаха оченцата и не се замисли, ама хич. Вие двамата с другото момче явно сте доста лесно манипулативни, щом сте оставили една шаврантия да ви разиригава по тоя начин и то не да кажеш някаква тийнейджърска глупост, ами действието продължава с години. Нямам думи.

Винаги мислете. Бъдете умни.

[Niakoitam]

О боже. Представям си какво му е било на другото момче Бахти наивния и зъл тип си. И сега ти си преуспял и както сам си каза, не се усещаш като ти замайват главата. А ако тя е останала с теб главно заради парите ти? Ами ако онзи другия тип стане по-богат и се върне при него? Човек, не бъди толкова сигурен в нещата. Щял си да живееш с нея. Пораснали сте били. Не знам за теб, но аз не бих дал шанс на това момиче, щом вече един път ме е зарязало. Има и качествени момичета. Това, че ти ги взимаш за курви или само попадаш на такива си е твой проблем.

Дам. Даже някъде четох някаква подобна история дето дадена девойка зарязала един път и после още един път гаджето си заради някакъв стар любим и после трети път дошла да му се моли да тръгват та пича се чудеше какво да прави вече.
Иначе ако разчиташ в свалките само на материалното си положение и го използваш не се и съмнявай,че евентуално попадаш на курви. С пари всеки може по трудното е без.

Но пък от друга страна ако те зареже някоя два пъти заради някои друг ще излезе ебаси откачената курва в очите ти иначе твоята е светица и ти си ебахти пича.(не че е трудно да се попадне в подобна ситуация де)

Колко си бил прав

Всичко се обърка. Направо си такова майката. Колебая се дали да кажа какво стана

И все пак, пак съм далеч от развръзката и края на историята. С тази дама край ще има само като съм умрял.

Ами поне според думите ти в служебен план се справяш,но що се отнася за любовен все още не изглеждаш да си пораснал чак толкова колкото го мислиш.Особено най-последното изречение все едно е изречено от някое лапе,което не иска да си пусне играчката.

[baby_baby]

Много любов сладури

[assd]

Значи, нека си споделя..

Около една година отново бяхме заедно, бях много щастлив и мислех, че този път сме узряли за нещо сериозно, нещо истинско. Тя ме обичаше ужасно много, както и аз, макар, че аз никога не съм спирал да я обичам и да мечтая за нея, също както и сега. По едно време тя искаше много силно да живеем заедно, да имаме семейство, да си вземем кученце, може би дете.. Ето тук аз сбърках, вместо веднага да заживеем заедно аз исках да си купя първо апартамент наш си, да го обзаведем заедно и да си подредя малко нещата. Като че ли това неустоимо желание да живеем заедно и да бъдем заедно през цялото време започна да отшумява у нея, докато аз правих всичко според плана си, който вече е в края си и след нова година ще имам нов апартамент, но за какво като ще съм сам? Може би малко се уплаших, но исках повече от всичко да направя всичко правилно, поне този път и вместо това обърках всичко. Исках да я заведа на едно специално място за което мечтаеше и където да и предложа да се омъжи за мен, мечтаех за това, исках да е красиво, би било една красива история, като нашата за една дълга и трудна любов, завършила по такъв начин, с такова предложение. Сега съжалявам, каква ирония. Хем съм първичен и импулсивен, хем толкова много мисля за сериозните неща, че ги изпускам. Та, да продължа - отидохме на море и всичко беше хубаво, море, слъжце, секс, само да не беше срещнала някой друг случайно. След морето всичко се обърка. Един месец след това тя се колебаеше, нещо не вървеше, започнах да се съмнявам, че има нещо. Тя поиска да се разделим и не можех да повярвам. След като подозренията ми се оказаха верни ме заболя много. Обичах я, обожавах я направо и съм сигурен, че никога не бих допуснал някоя друга да развали всичко, което имахме. Бяхме като че ли един за друг и винаги се разбирахме, допълваме се наистина добре и беше много много хубаво във всяко едно отношение, дори не предполагах, че нещо може да ни раздели пак. Не знам как едно моментно увлечение може да провали една голяма любов, но какво да правиш.. Явно може. Все още поддържаме контакт, виждаме се, защото не мога да я пусна да си отиде отново, първия път го направих и бях много нещастен. Въпреки всичко все още мисля и чувствам, че тя е готин човек и си струва всичко през което минавам. Но ми липсва, много ми липсва. Всичко с нея. Още мечтая за нея точно така както от първия път щом я видях, нищо не се е променило. Знам си, че тя е голямата ми любов. Разделихме се странно, беше извратено приятно, говорихме си, смяхме се, шегувахме се. Някак не изглеждаше като раздяла.. Странно беше, но въпреки това като че ли на сила тя се опитва да се държи дистанцирано, но когато се виждаме очите и я издават, понякога нещата, които казва също. Много ми е трудно да я виждам, да искам да я гушна, а да не трябва. Да е толкова близо.
Е, живота си продължава, дните минават, макар и бавно. Друго момиче проявява интерес към мен, не мога да кажа, че не ми допада, излизаме с нея, тя е весело и усмихнато момиче, но нещо липсва. Липсва това чувство преди да я видя, когато сърцето ми бие по-бързо. Това го няма. Има го само с моето момиче. За сега с нея нищо съществено, не мога да и го причиня, за това съм малко дръпнат. Още не съм готов, още не съм и сигурен, че не си струва или не искам да се боря. Има едно нещо само, което много мисля, тя ме молеше никога да не я пускам, без значение какво казва, защото ще съжалява отново, както преди, и искам да и вярвам, защото никой няма да я обича както аз я обичам, нито ще бъде целия свят за някого, както беше и е за мен.
Но съжалявам, че може би аз изпуснах този шанс, не трябваше да мисля или да се чудя. Но живот, какво да направя?

Това е.