Здравейте!Иска ми се да споделя на някого какво ми е...Родителите ми се разведоха когато бях на пет и от тогава с всяка изминала година ми става все по-тежко.Те са прекрасни!Въпреки че са разделени правят всичко за мен.Това ме натъжава най-много.Винаги съм си мечтаела отново да са си заедно...И все още имам чувството че може да стане...Депресирана съм...Всеки път щом ги видя заедно ми идва да закрещя от радост а щом татко си тръгне всичко отново си става по старо му...Защо са толкова добри?Винаги са били справедливи.Искам да умра...Те са Аз...и всеки път щом се сетя за това имам чувството че съм разкъсана.Не се разбираха добре и аз съм причината все още да поддържат връзка..Тате прави всичко възможно...дори когато съм болна е тук.Той иска отново да са заедно...Мама си е намерила някакво гадже, който е пълен глупак.Баща ми е човек с визше образование и много по-добър от този.Защо ми пука?Минаха 8 години и все още плача на тази тема.Какво да правя?Те са просто приятели....тази мисъл ще ме убие!!! ;(