Тъкмо бях приключила връзката с дългогодишния си приятел и го срещнах – момчето, което щеше да утеши скърбящото ми сърце. Излязохме няколко пъти, позабавлявахме се и аз без много да мисля му се отдадох. Бяхме на едно домашно пари, по средата на нощта отидох до банята да се освежи и той нахълта. Започна да ме целува страстно и да ме съблича. Дори нямах време да го попитам какво прави. Стори ми се диво и затова го оставих да продължи.

Тъкмо започнах да се разгорещявам и той въздъхна... Погледнах го учудено. Господи, беше свършил. За толкова кратко време?! Аз не усетих нищо. Въобразявам ли си, или той наистина приключи секса за... няма и 5 минути? ... Това бяха само малка част от мислите, които нахлуваха в главата ми за стотна от секундата. Докато се опитвах да асимилирам какво се случи преди малко той вече се бе облякъл. Дойде до мен и ме целуна. А аз като най-голямото „ девствено“ гимназиално момиче му казах: „Това беше най-хубавият секс, който съм правила някога!!!“
Ужас! Как можах да му го кажа!? Дори не успях да го премисля, направо се изплъзна от устата ми... Отворих широко очи и се опитах да се съвзема от емоционалната атака, която сама си причиних – той беше лепнал 24-каратова усмивка и самодоволно напусна банята, а аз останах няколко минути уж да се освежа.

На следващия ден не му вдигнах телефона, не му отговорих на есемесите и стоях инкогнито както във фейсбук, така и в скайп. Мислите ли, че постъпих правилно?