- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Искат да ме бият! Не искам да живея в страх!
Преди един месец стана инцидент в едно кафе. Аз бях с компанията на един приятел. На масата до нас имаше също една компания. Започнаха да се заяждат (явно тази компания с която бях си имаха работа с другата). Най- накрая нарочиха мене. Все пак всичко свърши благополучно. Но след 2 седмици се оказа, че компанията с която стана свадата живеят на близо. Виждам ги доста често ( 4 момичета). Когато ги видя ме заплашват да ме бият и се заяждат . Много ме е страх, като някой път ги засека и наистина ме набият.
Какво да правя?
Последно редактирано от cappycappy : 05-30-2013 на 21:45
Ще ти набият по няколко шамара в продължение на няколко години. Ще станеш за смятах пред всички познати. Кво толкова? Когато се правиш на много важен и на тарикат трябва да можеш и да поемеш последствията...
Значи някой съвети винаги си носи тръба цол цол и половина, шоков пистолет, пистолет със стоп патрони. Като никога не забравяй пистолета
Кви глупости говорите бе пистолети?! Не стигай до такива неща, просто си изяснете проблема без бойС бой нищо не се решава ..
Единственото, което ще ти кажа, е да не поемаш доброволно ролята на жертва. Ти избираш какво да бъдеш.
Има една поговорка - "куче което лае не хапе". И при хората е така. Ако толкова искаха да те набият досега щяха да са го направили. Просто си имай едно наум и не им се ври в работите и толкоз.
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Вместо да ги игнорира може с 2-3 приказки да им каже нещата в очите . С бой нищо не се постига . Не сме животни излязли от джунглата.
+1варианта да говориш с вашите също е актуален... аз съм била в твоята ситуация и мога да кажа, че нищо не стана всичко обикновено е само на думи... обаче ако както изглежда бая те е страх по-добре вземи мерки от сорта на придружители, за да видят, че не си сама или почни да тренираш нещо за самозащита за всеки случай... почти винаги тези пуберски истории са и плод на разпаленото въображение ...