За или против брака

[urlittlelady]

аз съм ЗА брака. Може да е подпис върху един лист хартия, но си е една прекрасна традиция, а от друга страна не знам точно как да го обясня, някак си на едно ново ниво. Ще ми се да усетя тръпката от това да бъда булка и прекрасният ми баща да ме заведе до олтара. Да се видя в бяла рокля и да прекарам един незабравим миг в който и двамата ще си кажем "ДА".
По-напред в коментарите, четох за пръскане на куп пари за сватба, като може да се спести от това за бъдещите деца. Ами ако децата са няколко години след въпросната сватба, няма ли да можете за тези няколко години да обмислите хубаво какво, що и как. И аз искам деца, искам да ги гледам как весело щъкат по апартамента/къщата и не са лишени от нищо, подчертавам - без да са разглезени, гледани, но не и глезени. Имам предвид, че всичко идва с времето си. Вярно, че всеки сам си избира какво да прави и как да го прави, но да.. както и да е.
Колкото до сватбата - какво пречи една сватба в малък кръг на близките хора.. не да поканиш 200 души и на 180 от тях да не видиш лицата през цялото време. Не ми трябва пищна и огромна сватба. Искам ключовите моменти, които изброих по-горе.
Може любовта да не продължи вечно, но остава едно уважение към човека от другата страна. От всичките неща през които сте преминали заедно и т.н и т.н.

[LadyDi]

Може любовта да не продължи вечно, но остава едно уважение към човека от другата страна. От всичките неща през които сте преминали заедно и т.н и т.н.

Щеше да е хубаво, ако винаги беше така, нали?

[urlittlelady]

Щеше да е хубаво, ако винаги беше така, нали?

Да, щеше. Но не твърдя, че винаги става така. Много зависи от хората и както казах всеки сам избира за себе си. Някой може да изгради връзка с човека до себе си, която да трае вечно. Друг пък може да си развали всякакви взаимоотношения. Трети се търпят само заради децата. Но има и такива, които искрено се уважават, дори и да са се карали, и не смятат за нужно да развалят нещо, градено толкова време. Не казвам, че са много, казвам, че ги има ^^