Отговор в тема
Някои хора успяват да правят нещата с по-малко усилия, приеми го.
Училището не е мерило.
Всички би трябвало да сме равни, но не сме.
Тръгнала си по пътя на комплексарщината.
+1Първоначално написано от yakuza_
Това е много тъпо мисленеДай като 3-4 нямат възможност да си купят нещо, останалите също да не си го купуват, че видиш ли, не са го заслужили.
ДокторСатан, при раждането детето има нужда от закрила, която се осигурява от родителя, впоследствие започва да имитира, да подражава, да се държи като родителя си, защото това е инстиктивно усещане, че така трябва да бъде. Една пчела, когато извършва точно определени функции в едно пчелно семейство, го прави още от самото си раждане, така и при човека в началото подражава на родителите си, впоследствие се приспособява към средата, влияят му училището, приятелите, различни предпочитания, към които се е насочил - музика, спорт, любим предмет. Но това продължава и в университета, и на работа, изобщо навсякъде. Защото навсякъде ще срещнеш авторитета - учителя, надзирателя, мениджъра и ще трябва да се съобразяваш с него.
Живеем в общество с определени правила и норми на поведение, а който не се приспособи към тези правила, бива аутсайдер. Тези правила са необходими, защото човекът е социално същество, а не индивидуалистично, съответно разсъждава колективно и извършва определени дейности колективно. Относно подражанието - то е необходимост, защото чрез него формираш своята нравствена завършеност, а също така проверявш съвестта си чрез тези, на които подражаваме, изобщо цялото си битие. Защо мислиш, че се извършват поклонения, тържества при определени събития от историята ни? Защото целта е да се възпитава обществото, че някого са се водили сурови битки за национален сувернитет, защото хората, които са извършвали тези битки, са били готови на саможертва, за да може днес ние да живеем в един по-изпълнен със смисъл свят. Нима искаш да кажеш, че Левски, Ботев, Вапцаров не са за подражание, защото видите ли, трябва да разсъждаваме индивидуалистично, тоест да си забием главата в пясъка и да чувстваме колко сме "пораснали". Нима не трябва да се интересуваме от определени философски, икономически, политически теории, защото това е "играта на големите", а не трябва да се връзваме на тяхната игра.... Но точно чрез свръхмотивирани малцинства, които са се ръководили от определени идеологически концепции се е извършвала коренна промяна от една обществено-икономическа система в друга, а това впоследствие е означавало прогрес.
^Става на въпрос, че се възприема модел на поведение, без да се осмисля. Тва са идоли, които се вкореняват в подсъзнателното ти. Левски и Ботев са за подръжание в определена идеологична система и не са в друга. И спорът коя идеология да следваш, също е кажи речи обречен, щото извън контекст няма как да й отсъдиш правилността.
На прост език, когато имаш нужда от идол, имаш и проблеми, изхождащи от това, най-често не можеш да понесеш разочарованието, когато се размине реалността с очакванията ти. И самите хора, които изпитват това разочарование, си го дефинират като проблем, не казвам, че е.
В момента ти дефинираш прогрес, саможертва, възпитание, патриотизъм като положителни качества и питаш Сатан дали не би ги следвал, защото в твоята глава са такива и чакаш реакция от другите хора, за да си дозатвърдиш собствената теза (макар и да изглежда, че опонираш, винаги има някакво вътрешно желание, което диктува действието). Това, към което апелира Доктора е, хората да са съзнателни за тези си намерения, окачествявания, себеоценки и произтичащите следствия от тях, за да бъдат хората уравновесени и обективни.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Чачо, когато видиш нова, лъскава кола, наум си казваш - това е моят идеал за кола. Когато видиш хубава, цицореста, добре облечена жена - това е моят идеал за жена. За мен идеята е преди всичко. Та нима, когато се правят мащабни инвестиции, не се съставя идеен проект. Когато художника рисува, в началото той има идеята как да бъде нарисувана картината. Дори когато се храниш, пак си усвоил някоя идея за начин на държане на вилицата и т.н. Това не са индивидуалистични мисли, те са усвоени от поколения наред и ние се съобразяваме с тях.
Прави разлика между идол и подражание.. Когато едни герои, като Левски и Ботев, станат икони, нещо достожимо, сякаш такъв не се е родил, те загубват своята въздействаща сила. Загиналите герои са носили изключителни черти, но са били обикновени млади хора и точно тук е работа на литературата и изкуството да ги доближи до хората. Изобщо не искам да се сравнявам с някои от тях, просто не съм такъв, но идеята ми беше, че поне според мен са достойни за подражание....
Първо, ей тук искам да направя лека поправка:
"Това не са индивидуалистични мисли, те са усвоени от поколения наред и ние се съобразяваме с тях."
Избираме да се съобразяваме с тях. Преценяваме дали поведението е подходящо за подражание. То е ясно, че всичко новоизмислено лежи на стари идеи, въпросът е да отсъдиш за себе си, че е правилно решение в дадената ситуация, а да не приемаш наготово нещата. Това по никакъв начин не омаловажава чиито и да било заслуги.
Второ, вадиш примери, в които дори подражанието би се оказало правилно, за да докажеш, че е правилно като цяло. Но логиката изисква да се докаже, че за всички случаи е валидно, а това очевидно не е така, когато примерът ти за подражание идва от Пешо пияндурника. Затова няма много смисъл да говорим за Левски и Ботев, макар че и тука лежиме малко наготово, че са достойни икони, аз не заемам точно такава позиция, но е извън темата тая дискусия.
Трето, подражанието е само малък аспект от това, което беше казано по-горе. Не говорим за просто възприемане на идея за действие. Говорим, че не можеш да оцениш себе си и заобикалящият те свят самостоятелно, затова ти е нужно друг да те оцени ТЕБ и да ти каже как ТИ виждаш околния свят, за да си изградиш/затвърдиш собствената позиция. Мисля, че сравнително лесно можем да се съгласим, че не е добра обща формула/принцип за живота.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Lychezar, не ме интересува какво трябва и какво не трябва. Не гледам на света като нещо, което трябва да бъде. Интересува ме само това, което е. Думичката "трябва" я използвам само в определен контекст и то като причинно-следствена връзка - пример: "Ако искаш нещо, трябва да направиш еди-какво си" Вярвам че това е единствената правилна употреба на тази дума. Всякакъв друг вид употреба изхожда от хвърчащи убеждения и изкривен морал - нищо общо с истината.
Наясно съм защо изниква социума и защо е необходим. Наясно съм и защо идеите, които го движат, ги има - понеже има нужда от тях. Наистина обществото е незаменимо и то е начална точка за всеки един човек. Жалкото е обаче че повечето хора не преминават тази точка, за да открият, че живота в обществото е малък - с малки критерии за себестойност, с малки игри, с малки радости и страхове. И докато човек е заспал в съня на собствената си самоилюзия, (която дори не е негова, но въпреки това я възприема като своя, понеже се явява нейн посредник) той е малък. Малък пред света, малък и пред себе си - целият му живот е базиран на крехки лъжи, поддържани единствено заради масовата нужда от подобни лъжи. Едва когато колективния човек погледне в себе си, вижда че там всъщност няма нищо негово - той е представен единствено от статуса си в обществената парадигма. Не се изказвам против обществото, бил съм достатъчно дълго част от него и все още до известна степен съм, бил съм и фанатичен идеалист, готов да умра за народа си. Но едва по-късно разбрах, че това не съм аз, а просто съм посредник на идеи, към които съм бил привлечен по някаква причина. Лошото е че когато си избереш някаква идеология или светоглед, то се настройваш да гледаш през очите на този светоглед. Оттам развиваш и нуждата да натъкмяваш всичко към този светоглед т.е. да натъкмяваш фактите към теорията, вместо обратното. И това води до когнитивен дисонанс в огромен мащаб, особено ако дадена идея се споделя от много хора. Примерно в България всеки е настроен да плюе политиците, дотолкова че вече няма значение коя партия ще управлява, понеже дори и случайно да спечели добра партия, то "народът" ще вижда само издънките, за да затвърди предварително изграденото си отношение. Вярно е че всичко се движи от идеи, но е добре да се помни, че това са просто идеи, и то валидни само в контекста на социалните течения. И колкото и да се пропагандират разни възгледи като необходими, добре е да се помни, че необходимата истина не е никаква истина, а само нейно опорочено подобие.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 06-17-2013 на 17:13
Разбирам какво искаш да кажеш, но е добре човекът, който се бори да прокара/спечели нещо — възглед, материална облага, да не се привързва към очакванията си. Развива се зависимост. Точно тя по-късно носи чувството за несправедливост.
Един от най-великите съдии в историята на човечеството Чезаре Теранова, казва: „Аз съм длъжен да действам според закона. Моя е задачата да го спазвам, но без да изпитвам гняв или щастие, когато отказва или работи.“ Той изхожда от това, че законът е правилен и го приема като такъв, но не се обвързва с неговата работоспособност.
Същото е и с нагласите ни. Когато приемем нещо за справедливо, ние не можем наистина да сме сигурни, че то наистина е. Това, което можем да направим, да не прилепваме към резултатите, които донася борбата ни. Разбира се, това е много трудно за постигане и малцина наистина са успяли да приложат този закон в действие. Все силни духове действат в човека, когато стига до това ниво. Някои от борците за свобода са владеели това изкуство. Според езотериката от по-висши йерархии на Земята са слезли духове, които са помогнали в осъществяването на идеалите им. Но това вече е в сферата на езотеричното и за да повярва в нея човек, първо, трябва да вярва в идеологията й.
нека си вярват и да продължават да се "борят за справедливостта" ахахахахах
Справедливост за мен е едно, а за другите е друго. Както и свободата, както и любовта, както и личността. Когато търсим справедливост, ние търсим нашата, защото друг вариант нямаме. Много хора са я намирали /Бонапарт, Хитлер, Мао, Ким ир Сен, Махмуд Ахмединеджа, Ленин, Сталин, белите по времето на апартейда, Обама, църквата по времето на Великата инквизиция, диктаторите в джамахириите, ЕС/, само дето нищо добро не е излязло от тази "справедливост". Пък вие си вярвайте, че ще постигнете такава. Нали знаете - "Пътят към ада е постлан с добри намерения".
Всеки търси своята справедливост, но справедливостта не била между човеците.
Последно редактирано от defender : 06-17-2013 на 19:16
Аз ви казвам - пробвайте да ни направите "равни" и ще стане като във "фермата на животните" на джордж оруел
Последно редактирано от dimitar., : 06-18-2013 на 06:37
Равенство в пълния смисъл на думата не може да съществува, защото хората са различни - някои са с по-висок коефициент на интелигентност, други не са; някои имат дарби, други не; някои са по социални, други не и т.н. Критериите за трудови възнаграждения могат да бъдат обект на различни икономически и философски теории. Идеалната държава според Платон се управлява от философите, премахва се робството и имущественото състояние е общо. Според Маркс чрез премахването на класовите съслойки, се преминава към нов етап на историческо развитие. Адам Смит е мислил, че човек се направлява от своите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Могат да се изброят и много други автори - Рикардо, Кейнс, Фридман....
Според мен, целта е ние хората да се запознаваме с идеите, да ги осмисляме и разбираме, като разбира се, не е задължително да подражаваме на тези, за които сме научили.
"ДокторСатан: Вярно е че всичко се движи от идеи, но е добре да се помни, че това са просто идеи, и то валидни само в контекста на социалните течения."
Тук не бих се съгласил с теб, защото идеите са валидни според мен навсякъде, защото живеем в свят на идеите, както е казал Платон. Дори една маса, ако е погледнеш, ще разбереш, че някой е имал идеята да е направи, но ако едното и краче е по-малко от другите, тя ще се клатушка. Същото е при една общност - ако хората усещат, че нещо в нея не е читаво, то ще се опитат да го променят според собствените им представи кое е читаво....
Последно редактирано от Lychezar : 06-18-2013 на 18:42
Имах предвид, че идеите за социално устройство са валидни само в своя собствен контекст. Аз гледам от равнището на индивида, а там социалните закони не важат - просто няма нужда от тях. Отдавна спрях да се занимавам с политически и социални теории, поради простата причина, че политиката е само набор от инструменти и механизми за управление - нищо повече. Но в "стадото", политиката е преди всичко емоционално отношение. Повечето хора разбират политиката като "Ама то по бай Тошово време ни беше многу убааво, па тия сега тука що не дигнат пенсиите...." и т.н. и т.н. Дори и "разбирачите", които обичат да предъвкват управленията, да ги оплюват или възхваляват, нищо не разбират от политика. В случая политиката за тях е просто каталог от фракции, а те си избират една и си играят на словесна война. В този смисъл, политиката ме отвращава. Още повече че всеки, веднъж вече избрал си фракция, гледа да натъкми фактите към своя светоглед и това води де всевъзможни глупави спорове и игри на предоказвания. И всичко това е под претекст, че се говори за политика, а всъщност всеки се бори да докаже своята малка истина.
А за идеите - всяка е валидна в своя контекст. Не можеш да приложиш идеите на социализма докато правиш маса или стол, нали? Има обаче хора, които прилагат социалните идеи в своя личен живот, дотолкова че личния живот липсва. И не само социални идеи - религиозни, политически доктрини, дори и най-простички житейски внушения и насоки, които се консумират като топъл хляб от социума, но никога не преминават логическа валидация - те просто се приемат за истинни по default, понеже са удобни за някои хора. Това са примерно идеите, че трябва да те е грижа за обществото, за политиката, за семейството, за бъдещето... че трябва да правиш пари, семейство, професия; че трябва да успяваш на всяка цена; да получаваш нещата които искаш; да искаш силно нещата, които ти харесват; изобщо цялата пирамида на съвременния живот. Никой не се усъмнява в основите на тази пирамида, а те са именно съвсем простички схващания, приети несъзнателно за истина. Тук на първа помощ идва "възпитанието", което индоктринира всеки новопостъпил социален член. Но това е друга тема...
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 06-18-2013 на 11:22
'ДокторСатан: И всичко това е под претекст, че се говори за политика, а всъщност всеки се бори да докаже своята малка истина."
Не става въпрос само за политика, всеки се опитва да докаже, дори било на себе си или на определени хора, своята малка истина. Ами в този форум не е ли същото - за какво изобщо пишеш? Опитваш се да просветлиш някого? Опитваш се да помогнеш? Истина е, че опитваш да докажеш своята малка истина, да покажеш, че си някой, че твоя глас се чува, с две думи - пусто му его...
Стигнахме до въпроса, че всеки възприема някакви идеи - било то политически, религиозни или житейски. Какво лошо има да се опитваш да разпознаваш идеите, да ги разбираш, даже може да стоиш настрана от тях и да се подсмихваш, както правиш ти. Мисълта ми е, че целта на човешкото съществуване е точно това - да осмисля идеите, може даже всеки ден по една нова. Примерно някой ти каже, че ако пушиш, е възможно да си навредиш на здравето - в началото тази идея е била недоказуема, но сега си е съвсем реална. Момичето с добър успех няма телефон, а пък оная, простата, с айпфонче. Защо светът е толкова несправедлив, защо някои получават всичко на готово, с какво съм по-нисш от останалите, защо завиждам? ... Равенство, справедливост, любов - дайте точно определение и тогава разговорът ще е състоятелен, иначе само празни приказки. Да се трудим честно, да обичаме истински, справедливостта не е сред човеците - някой разбра ли нещо....
Как определи, че това е целта?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Платон е виновен. [твърде дълга дума]
Изяснил съм си отдавна защо пиша тук, и то не е за да доказвам на някой тезите си и да се чувствам велик. Нито пък да се изживявам като прорицател. Пиша тук изцяло за да си упражнявам писането и мисленето. Нещата, които написах мога веднага да се отрека от тях, нямам никакъв проблем с това.
Но дори и да го правех с цел "вижте ме", в това няма нищо лошо, стига да е съзнателно. Когато е съзнателно обаче отпада мотивацията за подобни действия. Не ме разбирай погрешно, не се изказвам против нищо - просто показвам нещата в различна светлина. И искам да покажа, че "показването" зависи най-вече от "светлината", ако ме разбираш.
Колкото до осмислянето на идеите като цел на съществуването - не знам. Това е хубаво занимание, да осмисляш, но не мисля че е общовалидно като цел. За да осмислиш всяка идея обаче, трябва да направиш поне 2 неща:
1: Да подходиш с неутралност и липса на пристрастия, както се подхожда при всеки комплексен анализ.
2. Да погледнеш комплексно на идеята (като сбор от дефиниции и критерии), извън нейния контекст, а не през нея или през други, твои си идеи.
Във всеки случай, за целта на по-доброто разбиране на идеите, трябва да се откажеш от всяка идея, да се издигнеш над идеята и вярването в нея. Чак тогава се вижда невероятната комплексност и взаимна свързаност на всичко.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 06-18-2013 на 13:34
А ти какво очакваш?
Смяташ ли, че другите са по-добре от теб?
Радвай се, че родителите ти работят, имаш покрив над главата си и не си гладна...
п.с. Мизерията в Бъл-я е огромна...
Браво за коментара!
Защо така си написала България...?
"Всички би трябвало да сме равни, но не сме." - Не виждам нищо неясно, ако се замислиш и сама ще си отговориш. По ме интересува втората част.. че не сме.. бих дискутирал нея, ама ти ме занимаваш с първата.. заяждаш ли се, мадам...?
Не мисля, че се заяжда. Всъщност и мен ме интересува, в какъв смисъл равни? Равни пред кого? Равенството на два обекта изисква критерий или друг фактор, спрямо който, двата обекта са равнопоставени? И та затова - в какъв смисъл равни? Равни пред закона, пред обществото, пред Бог или ?
В основата на неравенството не стоят ли именно различията? Ако искаме да постигнем равенство, то трябва всички да сме еднакви. А това, както е показала историята, не води до нищо съществено, или поне не работи. Естествено тук трябва да уточним за какво точно равенство си говорим. Основната идея за равенство, която е популярна в западните общества, произхожда от грешно разбраната християнска максима "Всички сме равни пред Бог". Хората обаче пропускат значението на "пред Бог" и прилагат този принцип в обществото. И там вече се обърква всичко. Хората очевидно не са равноправни, а няма и защо да са такива. Самата действителност на съществуването автоматично дава предимства на един пред друг. Предимството е сила, а силата е право. Държавата, законите и правата са онова, което цели да балансира нещата и донякъде успява, но това е изкуствено създадено и при липса на контрол става много крехко.
Да, "България", правилно, просто невежество от моя страна...
Равни в правото си, Стано, равни в правото. Социумът е пряко следствие от еволюционния ни път и като такова е неизменна част от съществуването на всеки индивид. Съберат ли се двама души на едно място, поява на някакви правила несъмнено ще последва. Отдавна ти се чудя и на натякването, че хората не били еднакви и дрън-дрън. Еднакви са. Разминават се единствено в интереса си, а от там и различията в развитие, поведение и способи за постигането на 'успех' (било то личностен или социален).
Разлика между свръхчовека на Ницше (извинявам се, че намесвам подобни глупости бтв, чисто демонстративно е) и посредствената буржоазия има единствено в живейския път. Никой не се ражда по- . Това естествено е спорно до някаква степен, но както детето на нобелови лауреати може да се изроди в тотална отрепка, попадайки в неблагоприятна среда, така и негърчето, пръкнало се в някое гето, може да се издигне в обществото.
Това, което се опитвам да кажа е, че макар 'силата' наистина да е предимство, тя е следствие от обществената закрила, не първоизточник и гарант.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
