Софийски университет или УНСС?

[AutumnTears]

И двете специалности са пълен таш!к в България, освен ако мама и тате не ти ударят едно рамо.
За първата специалност - държавен хрантутник, при тази раздута администрация в момента, най-много да се вредиш със 100 клизми (ако изобщо се вредиш), като някаква лелка на гише. Ако искаш нещо по-така - връзки, кинти и продажба на трибуквието си.
Политически науки - пак връзки, кинти и много, ама много близане на за!ници. И ако политиката е мръсна работа, то в България си е живо порно.
И двете специалности са с нулева преспектива извън България, заради тяхната специфика.
Така че, ако не изпълняваш условието в първото изречение, не смяташ да емигрираш, не си намериш чичко-паричко или не си склонна да си продадеш дупет!, се готви най-вероятно да си продавачка на гащи в някой МОЛ.

Нима това не може да се каже за почти всяка професия в България? В такъв случай дай въобще никой да не учи и да направим армия от чистачки.

[DisappointedDreamer]

Че то чистачките са с висше.

[AutumnTears]

Мисълта ми е, че това е типичното българско мислене. Дори и да е така, на никой развитието не е предначертано. Според мен е по-важно да се занимавам с нещо, което разбирам и ме вълнува, отколкото куцо и сакато да се мъчи да става финансист или лекар.

[SuNsEt]

Консервaтивно и черногледо мислене. Некa всеки дa зaпише товa,което му хaресвa.

Имa еднa поговоркa:aко ти е писaно дa бъдеш ,ти и дa не искaш дa бтдеш,пaк ще бъдеш.
Aко не ти е писaно дa бъдеш,ти и дa искaш дa бъдеш,то никогa нямa дa бъдеш.
Изчaлaй клaсирaнятa и реши тогaвa. Помисли си добре кaкво ти се учи нaй-много. Не си мисли кaквa ще стaнеш след 5 години ,зaщото и дa зaвършиш нaй-хубaвaтa професия,пaк не е гaрaнция,че ще си рaботиш по специaлносттa.

[SuNsEt]

и туй то

[dsdefcs]

Нима това не може да се каже за почти всяка професия в България? В такъв случай дай въобще никой да не учи и да направим армия от чистачки.

Не е точно така. Например - технически специалности, фармация, медицина. Ако в тези сфери си наистина добър, имаш не лош шанс за реализация в България.
Ами по-хубаво да не учиш и да спестиш парите на родителите си и на себе си едни 4-5 години, вместо завършването на някаква специалност с нулева преспектива в България. Другата опция, както казах е емиграция. Отиваш в нормална страна, учиш каквото ти допада и така. Ако си решила да оставаш в България внимателно си прави сметката, защото както казах, много вероятно да свършиш като поредната вишистка продавачка, барманка или сервитьорка.
И изобщо мисленето не е типично българско, а е продиктувано от случващото се вече 24 години в страната. По-хубаво да си реалист, вместо да летиш в някакви измислени фантазии.

SuNsEt - ами за това всяка година българските ВУЗ-ове бълват хиляди, никому непотребни вишисти. Масово младите хора в България са без ясна и реалистична визия, какво ще правят, след като завършат. Изкарай там някакво виШУ, пък после ще му мислиш И да, всичко изглежда супер розово, когато мама и тате дават кинтите. След това се хващаш за палците, идват семейство, деца, едно, друго, ти си вече на 35 и питаш клиентите, как го искат кафенцето или дали този номер обувки им е удобен.

[Chacho]

Само да ви светна, че не всеки записва университет за да излезе с професия.

[AutumnTears]

Благодаря много за отговорите на всички! А какви са евентуалните реализации с тези специалности? Също искам да попитам какво ви е мнението за обучението на езици в УНСС? (конкретно в направлението Политически науки)

[Chacho]

Може ли преди това да те питаме как се спря на тези две специалности?

[AutumnTears]

Отдават ми се езиците и хуманитарните науки, 5 години учих икономика и право и тези две специалности, които съм избрала ми се струват като добра комбинация за моите умения

[Chacho]

А какви са евентуалните реализации с тези специалности?

Сега си задай тоя въпрос за всички останали специалности от спектъра (примерно всички в УНСС), разучи естеството на професиите, прецени какво би искала да правиш и си избери специалност.

Уменията от училище не трябва да ти определят бъдещето. Нищо от висшето няма общо с предметчетата в училище и ще ти се наложи да комбинираш толкова много неща, че няма как да не намериш нещо, което да не ти е сред любимите. Въпросът не е да избереш това, в което те бива най-много, а да избереш това, което ти харесва и да минеш дори през това, в което не те бива, за да постигнеш целта си.

i.e. back to the drawing board.