Той не е от моя ранг

[BloodyDreamer]

Началото на тази тема толкова ми напомни за онези, които аз съм пускала, че просто не се сдържах. Под "тъпа си", имах предвид "незряла си, дете си". Исках да запазя коментара кратък за драматизъм, но беше грешка, че не уточних поне във втория, извинявам се за което. И аз бях такава (все още съм) и точно хората, които ми го казваха (в прав текст или малко по-завоалирано) са тези, които ми помогнаха да се осъзная и да се опитам да го поправя.
Това, дето го написах горе (абзаца след цитата), беше прекалено остро и ненужно. Извинявай.
Доброжелателен съвет - не се взимай толкова на сериозно, всичко ще ти стане много по-лесно.

Останалото важи. Защо реши, че съм повърхностна?

[byntar4eto]

Не се възприемам за тъпа. Гледам максимално обективно на нещата, мисля рационално и държа на истината. Повече от всичко аз съм щастлива. И именно за това не съм съгласна с по-горния коментар, в който се казва, че смятам живота си за shit. Напротив. Казах го и преди, животът ми е прекрасен, чувствам се като късметлийка. Минах през трудностите, където си мислех това, че животът ми е шит, но се срещнах и с много хора, от които научих много. Че трагедии се случват навсякъде и не съм единствена. От всичките седем милиарда аз не съм най-мъчената, най-отчаяната, аз съм просто тийнейджър и всичко ще се промени дори не до година, ами до месец, в този конкретен случай даже стана за дни.
Съгласна съм, че ще си променя мнението до година, както казвате, би било странно, ако не го. Не е ли така с всички, не само с мен? Обаче историите си остават, истина са и са факт. Не мога да ги залича, тези хора ги има и събитията ги е имало.

До КървящатаМечтателка - повърхностна си, защото не виждаш нещата през моята гледна точка и прибързано съдиш. Не е справедливо. И си твърде крайна в преценката си.
Съгласна съм, обаче че впоследствие всичко ще стане по-лесно. Даже вярвам, че вече е. Отдавна е - от както написах, че темата трябва да се заключи и да спре да се пише. Всичко е безсмислено. За пореден път: ненужна драма.


бтв, пробвай да пишеш художествена литература, отдава ти се. Но не и да занимаваш по този начин хората с проблемите си.
feikk


Ами нали това е форум? Да се споделят неща? Мисля, че щом не ти се четат такива неща не си на правилното място. А за принтирането на темата с радост ще те послушам. И не, няма да съжалявам, ще знам и тогава, че съм била права за всичко, което съм написала. Това всичкото е истина и аз нямам какво да крия. Не изопачавам нищо.
П.П. Пиша художествена литература... и поезия.

[BloodyDreamer]

Не си достатъчно наясно с преценката ми.
Радвам се, че нещата се развиват в положителна посока.

AngelAntichrist, предлагам да оставиш момичето на мира. И аз не съм й фен, но това почва да ми мирише на обсебване. Наистина ли нямаш по-важна работа от това да изравяш древни теми, за да й докажеш, че е такава, каквато ти си мислиш, че е?

[AngelAntichrist]

Обществото, системата и всичко свързано с тях ми е омразно. Винаги съм готова да докажа, че не са правилни.
Задълбавайте и не вярвайте. Всичко е свързано...

[byntar4eto]

Ах, това е тъй сладко, че си обсебена от мен и се опитваш всячески да ме опетниш. Колко жалко, че не ти се получава. Хубаво е, че си имаш цел в живота, лошото е, че е неосъществима. Съжалявам, че не мога да ти помогна. Може би ще се опитам да направя нещо нередно и грозно, и ще те уведомя, за да се радваш и да го изкривяваш по всякакви начини, да се радваш нали... Милата тя.
Да, теми, да - проблеми, имам, имах ги. Факт. Превъзмогнах го. Не се взимам, обаче за повече от останалите. Просто имам ясна и реална преценка за нещата.
Съгласна съм, че системата е скапана, но някои се борят. Всъщност съм изцяло съгласна с последния ти коментар.
Обаче за миналите ми теми... Хахахаха, опитай нещо по-добро. Като например сега? Миналото ми може да е всякакво, но ме е превърнало в личността, която съм сега.
Пепелта е по-велика от прахта, защото е горяла!
Защото без грешките и без трудностите си, аз нямаше да бъда силна. "Damaged people are more dangerous they know they can survive".
А на теб, Ангелска Антихристке, горещо ти препоръчвам да си купиш живот, имаш осезаема нужда.

[Djenka]

Слез на земята. Какви са тези неща, рангове, нива, WTF?!
Ако наистина си чела толкова много, колкото казваш, ако си видяла свят, ако си се научила от живота, то би трябвало да знаеш, че за любовта няма граници, нито пък е предвидима, нито пък този, в който се влюбваме, е този, който си представяме и сънуваме преди да го срещнем в истинския живот.

Ако дефакто си на 15, то значи през 2009 и 2010 си била с още по-детско мислене от сегашното ти. Каква връзка сте имали тогава? Отначало като почнах да чета, останах с впечатлението, че си поне на 20. Имаш богат речник и пишеш увлекателно, имаш ясна преценка за себе си, но това не означава, че трябва по някакъв начин да се налагаш над другите и да изтъкваш своите качества.

Каза, че се стремиш към "усъвършенстване". Newsflash! Съвършеното е скучно. Не се стреми към усъвършенстване, стреми се към това да бъдеш себе си. Който трябва, ще го хареса.

Честно казано, не знам какво прави това момче с теб (нищо лично). Личи си, че се обичате, или поне харесвате, затова не виждам причина да късаш с него. Той е тийнейджър, както и ти, между другото. Живейте си живота, докато можете, имате после цял живот да мислите за бъдещето, да го подсигурявате, да решавате проблеми и т.н. Нали това им е хубавото на тийн годините! И не казвам да бъдеш някаква съвсем лекомислена, да не те интересува за абсолютно нищо, просто се научи да бъдеш щастлива. Всичките тези планове, тревоги и всичко да е так-так - това за мен не е щастие. Научи се да бъдеш по-спонтанна, да цениш момента, колкото и банално да звучи - да живееш ден за ден. Защото в крайна сметка, това е важно. Миналото няма да се върне, затова няма смисъл да съжаляваш. Бъдещето не е сигурно, затова няма смисъл да се тревожиш за него и да се опитваш да правиш планове. Най-важното е настоящето, защото никога няма да се върне и то всъщност е единственото, което имаме.

Виж, и аз съм на 15, но не претендирам, че съм научена, перфектна, или нещо подобно. И аз преминах през тежък период, няколко месеца прекарах в най-тъмното местенце на съзнанието ми, всяка нощ се страхувах да заспя, плачех. Но го преживях и вместо негативния резултат, който виждам в теб, аз се научих да съм по-добра, да ценя хората около себе си и самия живот.

Добре, и моето стана много дълго. С две думи казано - смъкни си малко самочувствието и се осъзнай. Порасни.

[byntar4eto]

Слез на земята. Какви са тези неща, рангове, нива, WTF?!
Ако наистина си чела толкова много, колкото казваш, ако си видяла свят, ако си се научила от живота, то би трябвало да знаеш, че за любовта няма граници, нито пък е предвидима, нито пък този, в който се влюбваме, е този, който си представяме и сънуваме преди да го срещнем в истинския живот.

Ако дефакто си на 15, то значи през 2009 и 2010 си била с още по-детско мислене от сегашното ти. Каква връзка сте имали тогава? Отначало като почнах да чета, останах с впечатлението, че си поне на 20. Имаш богат речник и пишеш увлекателно, имаш ясна преценка за себе си, но това не означава, че трябва по някакъв начин да се налагаш над другите и да изтъкваш своите качества.

Каза, че се стремиш към "усъвършенстване". Newsflash! Съвършеното е скучно. Не се стреми към усъвършенстване, стреми се към това да бъдеш себе си. Който трябва, ще го хареса.

Честно казано, не знам какво прави това момче с теб (нищо лично). Личи си, че се обичате, или поне харесвате, затова не виждам причина да късаш с него. Той е тийнейджър, както и ти, между другото. Живейте си живота, докато можете, имате после цял живот да мислите за бъдещето, да го подсигурявате, да решавате проблеми и т.н. Нали това им е хубавото на тийн годините! И не казвам да бъдеш някаква съвсем лекомислена, да не те интересува за абсолютно нищо, просто се научи да бъдеш щастлива. Всичките тези планове, тревоги и всичко да е так-так - това за мен не е щастие. Научи се да бъдеш по-спонтанна, да цениш момента, колкото и банално да звучи - да живееш ден за ден. Защото в крайна сметка, това е важно. Миналото няма да се върне, затова няма смисъл да съжаляваш. Бъдещето не е сигурно, затова няма смисъл да се тревожиш за него и да се опитваш да правиш планове. Най-важното е настоящето, защото никога няма да се върне и то всъщност е единственото, което имаме.

Виж, и аз съм на 15, но не претендирам, че съм научена, перфектна, или нещо подобно. И аз преминах през тежък период, няколко месеца прекарах в най-тъмното местенце на съзнанието ми, всяка нощ се страхувах да заспя, плачех. Но го преживях и вместо негативния резултат, който виждам в теб, аз се научих да съм по-добра, да ценя хората около себе си и самия живот.

Добре, и моето стана много дълго. С две думи казано - смъкни си малко самочувствието и се осъзнай. Порасни.

*Въздъх* Преди теб писаха кажи речи същите неща. На които отговорих, няколко коментара ми се припокриват и ставам вече банална. Можеше да прочетеш преди да коментираш, защото *за пореден път* темата е изчерпана - заедно сме и не искам друг/о! Край. Финито.
Въпреки това, наистина ти благодаря за коментара. Радвам се, че и ти си победила демоните си.

[Wednesday666]

Единственото, което аз мога да ти кажа е, че си се оляла.
И то не толкова в писане, колкото в мислене и анализиране.
До такава степен си си оплела ситуацията в главата, че не е истина.
А всъщност е много простичко - искаш ли сегашния или бившия, решението си е лично твое.

Колкото до самоизтъкването - аз не го приемам по този начин.
Не смятам, че си писала тук, за да се хвалиш.
Най-малкото, защото не каза коя си, каква си и т.н.
Но нещото, което мога да ти кажа със сигурност е, че огромна грешка е да си разказваш житейската история в някакъв форум.
Още по-малко в такъв формат, на разтеглен локум, приключващ като сапунка.
Осъзнаваш ли, че всъщност не си преживяла толкова много, колкото си мислиш?
А осъзнаваш ли как рамкирането на цялата история, сиреч ранговете и т.н., всъщност е жалка история?
И то не е жалка толкова, защото се имаш за повече от съответното момче, а защото обвиняваш родителите си за това.
Те могат да ти втълпяват каквото пожелаят, важното е дали ти ще го повярваш и дали ще го следваш.
Много лошо са те научили, най-малкото защото Всички сме равни.
Ти не си повече от комшията, нито си повече от момчетата.
Още по-малко можеш да бъдеш такава при положение, че са и по-големи от теб.
А написването на историята ти по този начин ти изигра много лоша шега.
Защото в този форум има доста хора, които са достатъчно по-големи от теб и които вече не се борят просто за правилните решения в любовта, както ти, но и се борят да оцелеят и да постигнат нещо.
Ти си прекалено малка за това.

Затова седни, помисли си, намали малко драмата, дишай повече и ще се оправи всичко.

[byntar4eto]

Единственото, което аз мога да ти кажа е, че си се оляла.
И то не толкова в писане, колкото в мислене и анализиране.
До такава степен си си оплела ситуацията в главата, че не е истина.
А всъщност е много простичко - искаш ли сегашния или бившия, решението си е лично твое.

Колкото до самоизтъкването - аз не го приемам по този начин.
Не смятам, че си писала тук, за да се хвалиш.
Най-малкото, защото не каза коя си, каква си и т.н.
Но нещото, което мога да ти кажа със сигурност е, че огромна грешка е да си разказваш житейската история в някакъв форум.
Още по-малко в такъв формат, на разтеглен локум, приключващ като сапунка.
Осъзнаваш ли, че всъщност не си преживяла толкова много, колкото си мислиш?
А осъзнаваш ли как рамкирането на цялата история, сиреч ранговете и т.н., всъщност е жалка история?
И то не е жалка толкова, защото се имаш за повече от съответното момче, а защото обвиняваш родителите си за това.
Те могат да ти втълпяват каквото пожелаят, важното е дали ти ще го повярваш и дали ще го следваш.
Много лошо са те научили, най-малкото защото Всички сме равни.
Ти не си повече от комшията, нито си повече от момчетата.
Още по-малко можеш да бъдеш такава при положение, че са и по-големи от теб.
А написването на историята ти по този начин ти изигра много лоша шега.
Защото в този форум има доста хора, които са достатъчно по-големи от теб и които вече не се борят просто за правилните решения в любовта, както ти, но и се борят да оцелеят и да постигнат нещо.
Ти си прекалено малка за това.

Затова седни, помисли си, намали малко драмата, дишай повече и ще се оправи всичко.

Благодаря ти за коментара, разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласна с теб. Но от друга страна разбирам родителите ми. Те искат най-доброто за мен. Не искат да имам до себе си посредствен тип, без цели и... с една дума - тревоман. Те не го искат. Семейството ми е най-ценното и от друга страна не искам да ги разочаровам, мразя да го правя. Затова е всичко. Защото той трябва да ми е като пример, да ми помага да се изграждам като личност, а не обратното. И той и всички останали, без да се усещат, без да го искат ми влияят, само като ги слушам... Както и да е. Няма никакъв смисъл да се коментира повече.
Много си права затова, че не трябва(ше) да си разказвам живота тука, ама е малко късничко. Както и да е, аз не крия истината.
Между другото, това само как повтаряте, че съм твърде млада, то не че не е така, така е. И сега пак ще се повторите „имаш още много да учиш“. Да, ама и аз го казах, и е така, и няма как нито кой да промени този факт. Но като че ли по-възрастните от мен нямат същите проблеми и дилеми? Лъжете се, ако мислите обратното. Човек се учи докато е жив. Разликата е, че ако това ми се беше случило година или две по-късно, нямаше да съм толкова наивна да пиша в сайт. Хехе. Какво да се прави...