Изпълнена с ентусиазъм и някакво странно щастие. Дано този път успея да ги задържа повече време.
Добро ви утро! (yawn) (yawn)
Много много много ми е щастливо! Мънинката ме кара да се усмихвам!
Охх, пия си кафето, тренировка, душче и къш по задачи, ма поне на вън е слънчево!!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Страхотно. Вчера беше хубав ден (като изключим едно мистериозно изчезване, което почти ми срина емоционалното спокойствие
Отказах се да ходя на един определен изпит догодина и се ориентирах окончателно към следване в чужбина. Ще дам всичко от себе си, за да си постигна целите, пък 'каквото сабя покаже'.
След малко потеглям към училище; възнамерявам тоя път грам да не се поддавам на негативни влияния. Да видим дали упоритото самонавиване ще се окаже печелившо
Тя ми липсва. Напоследък нещо хич не можем да се засечем макар.че последната седмица не е като да мога да се оплача от липса на свободно време и сравнително голямо киснене в интернет. Явно е доста заета на тоя етап.Няма проблем ако е така въпреки че това донякъде ни отдалечава. Но просто не искам да си и помислям,че може поради някаква причина или причини да ме отбягва.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
ИИИИИИИ койй еее 4 ри кратеннннннннн!!!???
Коййййй ???
Не мога да си намеря място от кеф 4 ри поредни години 4 ри световни титли ооо дааа
Голямо празнуване падна и с колегите се разбихме в края на сезона пак ще празнуваме тоя път официалнооо
Много ама много е добъррр !!!
Иначе днеска 4 часа тренировки ми се отразиха страхотно и нямам търпение и момчето ми да си дойде от лагер и всичко ще е идеално ...
Изтощена, но поне се радвам,че е от хубаво нещо
Не ми се беше случвало такова приятно преживяване от доста време. Забравяш за всичко и стреляш!
maDamn
Баси кефа е да се наспиш в понеделник! И времето днес пак е хубаво, ура!
Днес размразявам хладилник и имам съмнения, че ще се наводня прилично.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
извинявам се за израза - чувствам се като х*й в женски ръце
^
Пак не се наспах, но поне сутринта времето беше хубаво. ИМАХМЕ СЛЪНЦЕ! Истинско! За повече от 10 минути! Не се е случвало от повече от две седмици сигурно.
Нищо не чух от сутрешните лекции, изпраскаха ми страхотна курсова, която би била много яка, ако знаех как да я направя. На всичкото отгоре ще е 50% от оценката и започвам тактично да се паникьосвам.
Драма да има.
*прозяв*
Снощи пак не спах като хората..Заспах в 1, след което се събудих в 3. Излежавах се малко и пак заспах. Станах в 4, мислейки си, че е 5, оправих се и отидох на спирката...Чааааак тогава осъзнах, че всъщност съм станала в 4..-_-
Иначе денят беше супер. Направих си една стабилна фотосесия с целия клас с новия телефон.
В автобуса си мислех за него /нищо ново де
Имам да му кажа толкова много неща, а някак си не се чувствам готова да ги изрека. Не съм вярвала, че ще има думи, които изричам по-трудно от "Обичам те", но...
П.С: Бебе, знам, че ще го видиш. Не ме разпитвай...Много!
едит: 2000 мнения.
сигурно е било кофти тръпка
Абсолютно без да целя да ти помрачавам щастието, ама кога тръгнахте, кога се обичахте, кога спряхте да се заслужавате?Първоначално написано от Lilanda
Понякога имам чувството, че...не го заслужавам. Обичам го супер много. Просто имам чувството, че той дава всичко от себе си, а аз мога и още..Много още. И все пак е щастлив, което за мен е най-важно. А и аз съм щастлива.
Имам да му кажа толкова много неща, а някак си не се чувствам готова да ги изрека. Не съм вярвала, че ще има думи, които изричам по-трудно от "Обичам те", но...
П.С: Бебе, знам, че ще го видиш. Не ме разпитвай...Много!
едит: 2000 мнения.
Нормално ми е иначе, хубаво е понеделникът да ми започне в 12, ама наистина трябва да се науча да си ходя на туториума от 8.30. Да видим кога ще е :д
Иии ме е яд, че не се видях с германците тоя уикенд, ще се наваксва. Ох, всичко трябва да наваксвам, бе :д
Денят започна добре.Късметът ми се усмихна за първи път от години.И то как ми се усмихна!Направо се озъби.Но при мен цяло щастие няма.Все ще намерим начин да се изкараме извън кожата си.Това е проблемът,когато двама души се обичат толкова много,но са толкова различни.Е,накрая винаги ще има компромиси,но важното е първо да си скъсаме нервите.Главата ми иначе пак ще гръмне.после съм на кафе,а не ми се ходи хич.Но вече й отказвам за 10-ти път и ми е неудобно.Направих вчера леща за цял взвод хаха.като го попитах какво ще яде-леща или зелен боб-той ме погледна жално,после се засмя и каза че избора нещо не му допада.Стига е ял сухи храни само.
Още ми се къса сърцето като се сетя за котето.Трябваше да си го взема.Беличка,малка сладка топка с големи сини очи.Когато я гушнах усетих че имаме връзка /звуча като луда / и това си е моето коте.Нея я беше страх,но ме погледна и изведнъж се успокои.Облегна си лапичките на гърдите ми и сякаш разбираше че няма да й направя лошо.Но после се сетих колко пъти съм приютявала бездомни животинки и те са умирали или изчезвали и сърцето ми се срина.Не ми се иска да го преживявам пак.Имам чувството че нося лош късмет на животните.А и се сетих че чисто новият ни апартамент и всички мебели ще станат в косми и ще са одраскани.А и да не говорим че нас ни няма по цял ден.Другото котенце беше още по-мъничко и него ми се иска да си вземем.Но...не знам.Страх ме е.Иска ми се да имам нещо малко и сладко,за което да се грижа и всъщност май искам да имаме бебе вече....Но по план още ни е рано.Таз година булка-догодина люлка.
Чувствам, че съм започнала да ставам скучна, сива и някак си твърде по мярка. Странно ми е, излиза ми се ама не на кафе или разходка, а на ново място. Да видя някой нов, който да ме накара да искам да говоря говоря, говоря. Да ми изтръпнат устните от говорене. Не само да премълчавам разни неща, да гледам винаги да се държа добре и да не разочаровам никого. Да не нараня никого.
Супер мотивирана съм. Яд ме е само, че времето не ми достига за толкова практика, колкото искам. Още един побърканяк се залепи за мен, откачих го без грам угризения. Чувствам се адски самодостатъчна, а това е най-якото чувство, което някога съм изпитвала. Имам нужда от поле за изява! И с'а ако имам условия за малко забавления, уикенда ще бъде мегаяк.
Дано само оная пача не е направила някоя бъркотия, 'щото ще я смачкам.
Обичам си момчето ужасно много, макар и да ме ядосва понякога, а и аз да не се държа като хората с него...чувствам се виновна за поведението си.
Той е онази константна величина, която ме крепи и ме кара да се чувствам сигурна и обичана.
Пантерке, преди да ти отговоря искам да те питам нужно ли е да си дълго време с някой, за да 'спреш да го заслужаваш'? Дори да не говорим в любовен аспект. Защо да не може да чувстваш, че не даваш всичко от себе си още от началото и да се чудиш как да го промениш?
А относно обичането-понякога усещаш обичта си към някой още с първата целувка, с първото докосване, с първия поглед и ти остава само смелостта да си го признаеш.
пт: Аз съм супер голямото про.
just a perfect day
Объркана съм и съм на кръстопът. Да или не. Всичко се разви невероятно бързо. Чувствата ми към него са много силни, но просто не се чувствам готова. Не искам да го загубя, той е последният човек на когото казвам лека нощ, а аз съм първата, на която той казва добро утро. Измъчва ме това, че си задавам въпроса "Искам ли..?"
Като изключим това, се чувствам странно отпусната...
Мъдростта на живота се състои в отстраняването на маловажните неща.
Страшно ме боли корема.
Иначе искам да се видим и да пием сладко чайче някъде, само двамата. Миличко ми е.<3
Още го нямаааа
Поне ще си продлъжа разкрасителни процедури за него <3
Дали ще дойде ден в който да ми пука?
По - добре да не ти пука.
Този ден мина доста бързо. А и си наваксах часовете, та ми остана свободно време след работа да свърша още няколко задачи.
Иначе бивам. Макар че можеше и по - добре.
И в най-лошите си кошмари не съм го очаквала това. Толкова ли нямаше къде другаде? Защо трябва да ми разваля идилията? Да заминава и да не ми обърква душевното спокойствие.
Понеделник, как да е. Планини от работа.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
маркетинга го пръснах днеска
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
